... Повече свобода

  • У дома
  • Икономика след лопата
  • Видеоклипове
  • Цитати
  • Автори
  • Защо по-малко държава?
  • Дефиниции
    • Либертариански
    • Статистик
    • Сенник

Разговор за демонизма, здравия разум и войната за собствената свобода

  • От Яна Ковачова
  • 25 август 2013 г.
  • 28 коментара
  • Интервюта

Казва се, че инстинктът на майката е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Познавам и бащи, които биха защитили децата си с всички средства и на всяка цена. Има ли мисли, че държавата би могла да си позволи да залови деца от техните семейства, за да се противопоставят на такава съпротива, причинена от параноя, или това е реална заплаха? Преценете сами. Благодаря ви, г-жо, за вашите мнения Ива Вранска Ройкова, писател, който отказва да приема за даденост закона и държавата, без да се замисля.

демонизация

Застъпвате се за свободата във ваксинацията и също така участвате в борбата срещу т.нар социална защита на децата, което се нарича с толкова гадно име като правосъдие за непълнолетни. Плува срещу изключително силно течение. Какво ви доведе до вашите дейности и как се справяте в тях?

Считам, че заплахите за деца и младежи, както и за семейството като цяло, са най-значимият социален проблем. Разбрах за това преди петнадесет години, когато работех като заместник-главен редактор в седмичник, където имахме тесен контакт с читателите и предприехме много действия на терен.

Разбрах, че докато мъжете, които трябва да защитават обществото, се „забавляват“ с политика и жените падат от задълженията си под умора, зад гърба ни някой краде децата ни. Когато казвам кражба - имам предвид в най-широкия смисъл на думата - духовно, психически, физически и в днешно време дори у нас (по примера на „прогресивния“ Запад) всъщност започва да заплашва. Ако го превърна в малки, то започна с темата за деморализацията на децата и младежите чрез т.нар младежки списания, популяризиране на наркотици, вулгарно поведение, целенасочена сексуализация на децата и замърсяване на тяхната "ориентация".

И накрая, дълго време „закъсах“ с риска от ваксинация, заради нейната ревност и обема на работата, която тя изискваше. Тази тема беше табу в Словакия като нашето гражданско сдружение Инициатива за информираност относно ваксинационните рискове и всъщност започнахме от нулата, когато в действителност никой не видя нищо лошо във ваксинацията у нас, интернет беше рядкост и нямаше нито една „четворка“ информационен материал на словашки език.

Да, плува срещу много силно течение, зад което има бездънни източници на пари, така че обратният натиск е огромен. Особено ако някой разваля „бизнеса“. И така, защо правя такива неща? Точно това описва текстът на песента Tribute to Mayakovsky, изпята от Робо Григоров:

„О, прости на Бога, прости на поетите/За това, че дойдоха на този свят, за да се променят/Какво беше вчера - завчера„ на земята ги нарани “. те лаеха само защото всички мълчаха и умряха, защото все още беше тъмно. "

Така че това е отговорът: аз съм стихотворение (в смисъл на поет). Следователно не мога да мълча.

Как се справям - по-точно от нас, защото човек сам не може да направи нищо без колеги и обществена подкрепа - може да е близкото време. Във всеки случай сме направили много с рисковете от ваксинацията, поне в областта на информирането на обществеността. Трябва да кажа, че благодарение на голямата и смела пионерска работа на някои редактори. И благодарение на помощта на добри хора, моят роман „Ваксина или не им позволявай да ме наранят“ видя бял свят, в който обобщих целия предизвикателен въпрос в смилаем смисъл, обвит в любовна история с измислен конспиративен контекст. Очаквам с нетърпение да видя светлината на света в актуализирано второ издание след няколко седмици.

В Словакия мненията на информираната общественост са фрагментирани по отношение на правосъдието за непълнолетни. Някои са изключително възмутени, като отнемат деца от семействата им, виждайки желание да придобият и задоволят извратените вкусове на някои групи от човечеството, други виждат целия вирвар около него като теория на конспирацията. Ами ти?

Що се отнася до темата за детското правосъдие, всичко у нас е в зародиш. Информираността на мнозинството е минимална и здравият разум отказва да вярва, че ужасите, които понякога се обсъждат в медиите, могат да бъдат верни. В опит да търси логика в нещата, човек обвинява родителите си в медиирани случаи или твърди, че това е индивидуалност. Това не е индивидуалност, това е система, демонична, невъобразимо жестока система, която хапе във всяко общество, което не се защитава активно и го гризе до костите. Необходимо е цялото общество да се съпротивлява, защото ако сме безразлични и разчитаме някой да направи нещо за нас тук, някой всъщност ще направи нещо. Но не за нас, а срещу нас, срещу семейството, срещу нашите деца. Защото децата днес се превръщат в добър бизнес за някого. И който не иска да вярва, няма да споря с него, силите трябва да се използват конструктивно.

Какво е вашето мнение за появата на различни форми на малтретиране, пренебрегване и пренебрегване на деца у нас? Знаете случай близо до вас?

Съпругът работи в сиропиталище с деца, които съдът отнема от семействата им. Нека осъзнаем, че дори в тези случаи децата копнееха за родителите си. Кой от нас има право да разбие всяко семейство в името на благосъстоянието на детето? Персоналът на детския дом максимално подпомогна контакта на децата с техните родители. Ще спомена един случай на пренебрегване, когато седем ромски деца бяха хванати в детски дом, които се скитаха наоколо. Работниците не прекъсват контактите на децата с майка си, а напротив, и в рамките на половин година тя успява да си намери работа и да създаде социален фон за децата, където те да могат да живеят заедно. Семейството често се нуждае само от помощ, за да стане на крака. Живеем в социално несигурно време - искаме ли да откажем на бедните семейства правото на деца? За щастие литературната Маргита Ченкова е живяла преди десетилетия, иначе децата на Ченкова не биха взели остатъци от гостите на хотела. Възможно е да са осиновени от холандски родител с един родител, или да са претърпели злополучно фатално нараняване в Съединените щати, което би зарадвало едно на 200 000 американски деца в списъка на чакащите със сърце, бъбреци, роговица или други органи. Искаме тези деца, които имат толкова малко, да загубят майчинската и бащинската си любов?

И тогава, попитайте бабите и дядовците, които не са получили образователно ухо или дори битка с колан или бастун. Какви хора са израснали с тях? Прекъсване? Нарушени са британските социални лидери, отгледани от студено развъждане в топ общежития без родителска любов. В нашето семейство все още има плам, въпреки че понякога бащата се изнервя и се опитва да отгледа смел мъж от сина си, или въпреки че понякога виждаме майката на непокорния двугодишен клон в задника, който капе, за да свикне до цирк. Днес ще забраним всякакви телесни наказания, иначе какво? Ще вземем ли детето от семейството? И ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПО-МАЛКО, СПОРЕД ТЕБ, който се кланяш и кланяш по модела на западните демони?

Не казвам, че трябва да извършваме малтретиране на деца, днес не го допускаме и съществуват съдебни механизми за разглеждане на такива случаи. Но не трябва да бъдем пример за злоупотреба с деца чрез насилствено откъсване от семействата им. Държавата няма право да узурпира такава власт. Семейството трябва да се зачита приоритетно и родителите не трябва да се разглеждат като потенциални престъпници. Отново е необходимо да се използва справедливост, здрав разум, чувствително да се възприемат реалните нужди на детето. Болни т.нар демократичните права на кадета, от чието име се извършват жестоките несправедливости, са чужд елемент, на който също трябва да се съпротивлява. Срещнахме и безпомощността на родителите в това отношение по време на задължителната ваксинация - някои родители преживяха как ваксината сериозно уврежда или убива детето им. И дали държавата принуждава това семейство да продължи да инжектира в детето вещества, за които родителят знае, че са отрови? Това не само е позволено, но и трябва? Но дали ухото, от което детето плаче в рамките на половин час, ще се счита ли за престъпление? Транснационалните диктатори вече ни ограбиха почти всичко. Нека все още не оставяме здравия разум!

Що се отнася до някои жестоки случаи на злоупотреба (имам предвид у нас, а не в чужбина, има море) - една от темите табу е, че децата се използват за ритуални сатанински и магьоснически умения. Затова се случва понякога да открият труп на дете, напр. в хладилника. Но има ли някой у нас с такива подозрения? И нека да избегнем факта, че поради един разгласен случай на жестоко отношение, ние в нашия дух ще се съгласим с въвеждането на практики за правосъдие за непълнолетни според западния модел. Нашите закони са достатъчни за защита на децата. Нека ги използваме разумно и чувствително.

Например в Кошице, за да видите малки деца, които се скитат по улицата, които са мръсни, очевидно гладни, често вдигат кошчета за боклук и просят, или крадат и от които можете да помиришете ацетон на няколко метра. Ако смятате, че социалната и правна защита на детето е опасна за едно нормално и любящо семейство и самите деца, имате ли представа как обществото трябва да се справи със злоупотребата, малтретирането и пренебрегването на грижите за децата там, където те са очевидни?

Вече отговорих на много неща. Не съм и не искам да бъда всезнаещ и нямам лек за всичко. Например знам, че в Русия с бездомните деца се занимаваха, като ги настаняваха във военни интернати. У нас повечето от тези деца имат родители. По-скоро става въпрос за бедност и нисък социален стандарт, на който трябва да се обърне внимание. Но това не е нищо. Разрешихме на стратегически компании да продават в чужбина, така че тук имаме държава с празни джобове, чиито представители допълнително ни вързаха на врата на бездънното евро. Знаете ли, че всеки в Русия има право на жилище? За поне някои: Осемнадесетгодишно дете, напускащо сиропиталището, получава разпределение, например, едно легло в тройна стая в четиристаен апартамент. Но поне той има това легло там. Разбира се, социалната система не бива да се злоупотребява. Трябва да е нещо за нещо, а от друга страна да е отговорност и благодарност. Но също така не съм всезнаещият, който би знаел как да измисли решение.

Поставянето на деца в роуминг в Русия във военни интернати изглежда добро решение? Това не е грубо наказание за вече доста нещастни деца?

Дадох това само като пример, че има решения, просто трябва да ги потърсите, без да оценявате това решение. Но ако питате мен, мисля, че за родителите, изоставени от деца, които живеят в колекционери и кой знае къде, това не е наказание, а изход. Социалната система не разполагаше със средства, сгради, възпитатели, но средствата бяха намерени от армията, тя им даде покрив над главите, храна и образование. Отглеждането на бъдещи войници от тях не се възприема в Русия като наказание, а като патриотична професия. В това отношение в Русия има различна социална атмосфера. Но искам да подчертая креативността при намирането на решения.

Ще добавя топчето отново от зоната за ваксинация. Често сме срещали расистки подход по въпроса за задължителната ваксинация, за съжаление и в Парламента. Когато поискахме доброволност, той каза напр. Г-н Зелник: „Ами ромските деца!“ И всички паднаха по петите и това беше обсъдено. Знаете ли, че ваксинациите най-много болят децата с лошо хранене и лоши социални стандарти? Знаете ли, че може би сме изострили ромския проблем, като сме задължително ваксинирали такива деца, като са причинили психически увреждания на децата, които израстват, за да имат хора, които нямат способността и способността да навлязат на пазара на труда, понякога дори в обществото?

Така че това е интересен поглед върху възможните ефекти от задължителната ваксинация и със сигурност ще бъде тема за дълъг дебат.

Разбира се. Ние, в нашата гражданска асоциация, сме готови за такъв дебат, по-лошо е с експертите по ваксинация, представляващи държавата, които не се интересуват от истински професионален диалог с представители на родителите.

Мисля, че сме напълно съгласни относно опасността от държавна намеса във функциониращо семейство. От друга страна, имам впечатлението, че ще ви липсва още повече състояние при решаването на проблемите на социално слабите. Но държавата сама не може да изкорени бедността. Не е така, че с всяка допълнителна финансова подкрепа и социално подпомагане на семейството, държавата само все повече купува своя суверенитет.?

Какво точно виждате като най-голямата опасност в приетото чешко изменение на Закона за социално-правна защита на децата и свързаните с него изменения в други закони?

В някои чужди държави законите не са толкова жестоки, колкото практическото им прилагане, което зависи много от човешкия фактор. Не винаги всичко може да се вижда от закона. Ако социалните работници са допълнително финансово мотивирани да хващат деца, ако съдът рядко променя решението на такъв мотивиран социален работник, ако стане търговски интересно да се вземат деца в семейството - не от любов, а за пари като средство за препитание, ако такава „заетост“ дори държавата го подкрепя, защото намалява безработицата и върти пари - тогава на практика всичко може да изглежда по различен начин, отколкото на хартия. Опасно е да се поддадете на натиска на Запада и да транспонирате техните модели в законодателството и да забравите за здравия разум. Когато премина към новото чешко законодателство - най-малкото елементът на „рентабилност“ на грижите за деца за сметка на невъзнаграждаването на членовете на разширеното семейство със същите грижи е рисков фактор. Не изучих обаче чуждото законодателство в дълбочина, за да мога да коментирам всички рискове.

Може да се очаква, че поради относително широко разпространеното очевидно пренебрегване на възпитанието в някои, най-често ромски семейства, всяко опростяване на извеждането на деца от семейства ще бъде общоприето по-скоро положително. Обществеността очаква, че законовият лимит ще бъде поставен така, че никой няма право да отнема дете от функциониращо семейство, от друга страна това ще реши проблема с наистина малтретираните и пренебрегвани деца.

Опасявам се, че ако се стартира системата на правосъдието за непълнолетни, в нея ще бъдат включени елементи от пазарните принципи. Кои деца ще бъдат обект на трафик, ще бъдат обект на интерес. Ромската общност действа последователно във всички негативи, които й се приписват, и може да се случи така, че да защити децата си по такъв начин, че обществото по-скоро да не се интересува от тях. Може би държавата очаква, че ако затегне законодателството си за непълнолетни, ще може да осъществи проект за обучение на ромски деца в интернати. Не знам какво е планирано или какво ще бъде. Словакия трябва да очаква с нетърпение всяко дете и ако няма достатъчен социален стандарт у дома, би могла да му предложи интернат, но не за сметка на насилствения срив на семейните отношения. Трябва да се намери подходящ модел в сътрудничество с бедните. Например споменатата ромска майка беше много подпомогната от временно облекчение, преди да стане на крака. Ако обаче детето се разглежда като бизнес предмет и ако родителят се придържа към него като източник на доходи, то отново е болно. Семейните отношения трябва да бъдат изчистени от тези бизнес елементи. От друга страна, на майка, която се грижи отговорно за децата, трябва да се гарантира достоен живот. Ролята на майката е социално ТРАГИЧНО НЕСПРЕССИРАНА.

И сте прав за социалната оптика на вашия въпрос. И тук призовавам за бдителност, а също така внимавайте да нямате илюзии!

Предстоящата правна норма за социалната и правна защита на децата у нас все още не е обсъждана, но под прикритието за отговаряне на изискванията на Европа вече са започнали различни проучвания на мнението на възрастни и деца. Съществува т.нар Национален план за действие за деца за 2013-2017. Дори намерих в него изявление на деца, от които избирам:

„Родителите трябва да ни се доверяват повече, да се грижат за децата и да дават пример. Учителите биха могли да подобрят училищата, да ни дадат по-малко задачи и да не ни стресират. Политиците трябва да ни защитават, да обръщат повече внимание на проблемите на децата, да уважават мечтите на децата, да ги подкрепят в това и да им помогнат да изградят по-добро бъдеще. "

Изглежда ви нормално, че според децата децата трябва да бъдат защитени от политици?

Появяват се болни тенденции. Нещата трябва да се обръщат от главата до петите. Традиционно семейството имаше авторитет и то успя да балансира проблемите в по-широк семеен контекст. Сега семейството е в опасност. Ние го ядем и оставяме да се яде от всички страни. Въпросът е дали младото поколение, което бяхме „обстрелвали“ от деморализационните тенденции, все още може да изгради здрави семейни единици. Убеден съм обаче, че огромното мнозинство в Словакия все още го прави. Затова считам тенденцията на политическа намеса в семейството като естествена, дори дадена от Бог единица, за погрешна, дори неоправдана. В крайна сметка го имаме в нашата конституция.

Вижте, че ви е грижа да направите тази тема видима. Предполагам, че се срещате и с осъдителни възгледи за вашите дейности. Каква според вас е тенденцията в общественото мислене в Словакия? Той се учи като масажира мозъка си за полезността на новоприетите ограничителни правни норми, например кодирани под сигурна връзка, социалната и правна защита на децата, или започва да мисли повече за контекста.?

Разбира се, не липсват осъдителни възгледи. Най-често те произтичат от липсата на информация, от твърдото убеждение, че не може да бъде толкова лошо - например с правосъдието за непълнолетни, но и с рисковете от ваксинацията. Но за съжаление може. Въпреки че това не може да се разбере от здравия разум. Знаете ли, преди шестдесет години те направиха доста сериозни изследвания за това колко би струвало убеждаването на хората, че снегът е черен, и колко по-евтино би било да ги убедим, че е сиво. Днес тук имаме приложение на това изследване.

А що се отнася до тези тенденции, става дума по-скоро за това дали обществото може да стане по-активно, социално ангажирано или огромното мнозинство е хвърлило пушка в ръжта и са се оставили да бъдат влачени. Тази апатия, че така или иначе нищо няма смисъл, е значителна и сред младите хора има нарастваща тенденция просто да се наслаждават и да не възприемат какво се случва около тях. Но мисля, че в Словакия все още имаме достатъчно здрав разум и ангажираност, особено по въпроси, които фундаментално ще ни засегнат. Ако засяга децата, всички са чувствителни към него - от богат бизнесмен до бедна ромска майка някъде в населеното място. Въпросът е дали ще разберем правилната информация навреме и дали ще й повярваме, преди да е станало твърде късно. Някои от бримките на нашите вратове са много тихи и незабележими от транснационалното ниво, за да не се мотаем, преди да ги имаме на вратовете си. Нека бъдем бдителни, защото ние воюваме за собствената си свобода.