В последните две статии говорихме за смъртта, гробниците и къщите на смъртта, днес ще говорим за къщите на живота.

Къщите на живота често са били близо до храмове, но също и в самите храмове, посветени на бога. Най-известните от тях бяха храмът на богинята Хатор в Дендере, в Дер ел Бахри и в кралския град Мемфис. Това отчасти беше свързано със защитата на божеството на храма, но главно с факта, че в древен Египет всички лекари трябваше да бъдат ръкоположени първо за жреци от по-ниска категория. По-малко успешните лекари се издържаха на „скитащо лечение“, т.е. нямаха дом, ходеха от град на град и предлагаха своите услуги. Най-успешните започнаха собствена практика в домовете си, където самите пациенти отидоха да ги видят. Това само по себе си беше голяма реклама, защото египетският лекар имаше обичай да ходи при пациентите, а не обратното. Повечето лекари обаче работеха в къщите на живота, което мога много свободно да сравня с нашите болници в самите храмове или близо до тях.

От медицинска гледна точка разполагаме с достатъчно надеждна информация за здравословното състояние въз основа на анализ на броя на оцелелите мумии. Обикновените хора страдат от недохранване, лоша едностранна диета и напрегнатата работа се отразява на средна млада възраст (смъртта обикновено настъпва между 25-40 години). Много хора в Египет (и до днес) са страдали от очни заболявания, белодробни заболявания, рак, до голяма степен диабет, костни заболявания, остеопороза, артрит, стомашни заболявания, чревни инфекциозни заболявания. Те са знаели много добре функциите на повечето черва и дори са знаели, че кръвта във вените циркулира из цялото тяло, давайки на тялото „енергия и сила“. Що се отнася до зъбния кариес, например, те не бяха толкова често срещани (египтяните предпочитаха кисел и солен вкус в диетата си, а също така почистваха зъбите си с натрони). Интересното е обаче, че са успели да заменят скъсаните зъби със златни реставрации с мостове. Психичните заболявания се лекували чрез изгонване на зъл дух, т.нар трепанация на черепа, но това не беше често срещана хирургична процедура в Египет. От съществуването на няколко мумии обаче знаем само, че тези хора са оцелели при подобна „мозъчна“ операция (всъщност това не е била пълна мозъчна операция, а само е пробила дупка в черепа, за да освободи злите сили).

Кожни заболявания, алергии, екзема се лекуваха с цинкови мазила, серни бани. Често са използвали чесън като антибиотик, за който Херодот вече споменава по време на посещението си в Египет. Те се запознаха с ароматерапията, както и с хелиотерапията със слънчева светлина. Фрактурите (иначе много чести, особено за строителни работници като пирамиди или по-късно храмове и гробници) са били фиксирани с мазилка. Доказано, от II век след Христа, те са успели успешно да оперират катаракта. Те са постигнали най-голям успех в лечението на женски заболявания и особено в акушерството.

В храма в Ком Омбо на стената е запазен рядък релеф, изобразяващ всички известни хирургически инструменти (разпознаваме купи, фунии, медни игли, лъжици, скалпели, ножици, куки, пинсети ...), а в музея в Кайро можем дори вижте 37 хирургически инструмента със собствените си очи. Ние обаче не смятаме, че египтяните са успели да действат както днес. Те са извършвали повече или по-малко повърхностни операции (аз не съм лекар, така че простете ми за този аматьорски термин), тоест например изрязване на язви, кисти, ампутация, дори трахеотомия (при задавяне, отваряне на дихателната тръба през гърло).

египет

хирургически инструменти върху релефа на храм в Ком Омбо

живи хирургически инструменти в музея в Кайро

В древната египетска медицина не е възможно да се отдели лечението от магията. Ето защо всъщност задължителното ръкополагане на лекар за свещеник от по-ниска категория, тъй като след поставянето на диагнозата лекарят се опита да лекува пациента не само със специфични лекарства или процедури, диети и други подобни, но също толкова важна част от лечението беше магия, заклинания, молитви към боговете ....

Лекарите първо се опитаха да определят диагнозата, както чрез наблюдение на външните симптоми на пациента, като разказаха на пациента от какво се оплаква, така и въз основа на собствения му богат практически опит и познания по анатомия (свързани с процеса на мумифициране). Симптомите на всички известни болести и тяхното лечение са написани на папируси в т.нар Практическа медицина и книги по анатомия, които обаче са загубени до голяма степен в древността. Египтяните са били сред най-добрите лекари в древността и са достигнали своя абсолютен връх през гръко-римския период, по времето, когато Александрия е била столица на Египет и страната е била управлявана от Птолемеите. В света по това време беше вярно, че тези, които не бяха поне на стаж в Александрия, нямаха напълно завършено образование, колкото по-дълъг е престоят в Александрия, толкова по-голям е престижът в медицинската практика...

И още нещо. Цялото египетско общество се управляваше от неписан морален кодекс (иначе много подобен на нашия например, няма да крадете, убивате, защитавате вдовици и сираци, не заблуждавайте), който обаче се прилагаше още повече за древните египетски лекари . Освен това им беше забранено да говорят за диагнозата с пациент, различен от самия пациент, дори семейството му не знаеше за болестта, освен ако пациентът не даде съгласието си. Нито един пациент не беше недостоен за докосване. И още нещо красиво - лекарите бяха инструктирани, че към всеки пациент трябва да се отнасят любезно, внимателно, чувствително, с уважение и достойнство. Лекарят винаги е имал предвид, че е човек, страдащ от болка.

папирусът заснема раждането на египтянка (родените в седнало положение)