Основата на работата е терапевтичната връзка, която се изгражда между клиента/пациента/и психотерапевта в психотерапевтична ситуация от първия контакт между тях, независимо от посоката или използвания метод. Той формира носещата структура, основната рамка, в която се провежда лечението и съществено съ-създава ситуацията, в която протича психотерапията. Тази връзка трябва да се основава на взаимно доверие, уважение и безопасност за пациента. Съществена характеристика на тази връзка е, че пациентът има увереност в способността и желанието на терапевта да му помогне. Пациентът трябва да почувства, че терапевтът наистина се грижи за него, че се грижи за него. Това не изисква винаги съгласие с пациента, а по-скоро възприетото намерение на терапевта да упорства в усилията си да помогне на пациента, независимо от състоянието и поведението на пациента. В сигурна терапевтична връзка пациентът може да има мисли и чувства, за които може да не е знаел и които са му повлияли. Несъзнаваното става съзнателно и по този начин отворено за контрол и промяна.

връзката

Това не са приятелски, делови или семейни отношения, това се дава от факта, че се осъществява в рамките на психотерапията, а не извън нея. Възниква в конкретна ситуация, създадена от здравословните и психологически или социални потребности на човек, който става пациент. Тази връзка се създава от културно обусловени роли, свързани с очакваното поведение, личност и характеристики на взаимоотношенията на двамата, както и ситуацията, дадена от определен тип работа на терапевта, и вида и тежестта на болестта на пациента.

В рамките на тази връзка ще бъде показан начинът, по който клиентът формира и влияе върху други взаимоотношения в живота си и какви преживявания има от тези взаимоотношения. Всеки от нас има специфичен начин за създаване и поддържане на взаимоотношения и това се отразява в отношенията с терапевта. Психотерапевтичната връзка всъщност е огледало на обикновения, ежедневен социален живот. Това е модел на света на взаимоотношенията на пациента. Разбира се, може да не се появи в началото, но отнема същото време, за да се покаже. Психотерапевтът чувствително възприема и посочва това и въз основа на това обяснява на клиента начините, по които създава, помага или разрушава отношенията си. Разбирането на тези взаимоотношения тогава ще се превърне в ценен принос за разбирането на трудностите и проблемите на пациента.

Психотерапевтичната връзка може да е една от малкото в живота на пациента, която ще му даде приемане, доверие и чувство за сигурност, а оттам и възможността да говори открито и задълбочено за проблемите си. Това вече осигурява така нареченото емоционално коригиращо преживяване за пациента, който може да се научи да се доверява на повече хора и взаимоотношения с тях по време на психотерапия.

И пациентът, и терапевтът имат ясно определени отговорности. Пациентът трябва да бъде честен и честен, готов да разкрие често неприятни чувства и мисли на терапевта, трябва да бъде отворен за нови прозрения в своите проблеми, а понякога и да работи по домашни задачи. Ролята на терапевта е да изслушва внимателно, да изяснява, тълкува и посочва контексти, които не винаги могат да бъдат очевидни за пациента. Помага му да осъзнае и, ако е необходимо, да модифицира определено поведение. Тъй като това е партньорство в психотерапевтичния процес, както терапевтът, така и пациентът участват в вземането на терапевтични решения, включително в решението за прекратяване на лечението. По този начин определени изисквания се отнасят и за пациента и психотерапевта.

Изисквания на пациента:

• мотивация на пациента и желание за сътрудничество

• трябва да е вярно, но поне опит за истина, готовност да коригирате мнението си, ако се окаже невярно

• трябва да има известна лоялност към психотерапевта, така че психотерапията да не приключи преждевременно - не от гледна точка на пристрастяване, а от гледна точка на желанието да останете с психотерапевта не само в началната фаза, но и в по-късните трудни фази, когато терапията се забавя надолу, може да бъде и неприятно като някои модели на поведение - тоест дори когато клиентът усеща, че психотерапевтът опипва, той не е толкова съвършен, както първоначално е смятал пациентът/или е трябвало да го види /

Изисквания за психотерапевт:

• трябва да е вярно или поне да полага усилия да бъде вярно, желаещо да коригира мнението си, ако то се окаже невярно

• бъдете верни на пациента, така че психотерапията да не приключи преждевременно

• положително отношение към пациента, готовност за помощ, уважение и почит към него

• професионализъм - лична зрялост, професионални умения, обучение през целия живот

• злоупотреба с пациента - липса на емоционални, еротични или сексуални връзки, получаване на материални облаги или финанси над договореното възнаграждение в договора

• неприемане на отговорност за вземането на решения от клиента, правилно ниво на ангажираност