първият

Борис Елцин придоби популярност благодарение на обещанията за борба с корупцията, но неговото управление бе белязано от всеобхватна корупция, икономически спад и проблеми.

Москва/Братислава, 23 април (TASR) - Борис Елцин, първият президент на Руската федерация (Руската федерация) и първият демократично избран държавен служител в руската история, почина на 23 април преди десет години.

Заемал е длъжността ръководител на Кремъл през 1991-1999 г. Той беше в падането на Съветския съюз и доведе страната до демокрация и пазарна икономика. Той става инициатор на прекратяването на договора за създаване на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) през 1922 г. Съветското знаме е изтеглено от Кремъл в края на декември 1991 г. Главно благодарение на него държавата изчезва. Разпадането на СССР достигна до Елцин по безкръвен начин. Руската федерация (РФ) е създадена като независима държава.

Борис Елцин придоби популярност благодарение на обещанията за борба с корупцията, но управлението му бе белязано от всеобхватна корупция, икономически спад и политически и социални проблеми. По време на първото му председателство съветските войски окончателно се оттеглят от бившата Чехословакия и други европейски страни. Обединената Германия постигна пълен суверенитет. Русия се присъедини към група от седем, тогава най-влиятелните държави в света на Г7. През декември 1994 г. Елцин не се поколеба да заповяда нахлуване в Чечения, търсейки независимост от Русия. В региона избухна дълга война.

Борис Николаевич Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. в село Бутка в Свердловска област. Завършва университетското си образование със специалност строително инженерство в Уралския политехнически институт в Свердловск (днешен Екатеринбург). През 1961 г. се присъединява към Комунистическата партия на Съветския съюз (KSSZ), две години по-късно става директор на сградния комплекс, до 1987 г. работи в регионалния апарат, където заема няколко партийни длъжности с акцент върху строителството. Като първи секретар на Свердловския регионален комитет на КПСС той се среща с Михаил Горбачов, който го призовава в Москва след идването си на власт през 1985 година. По-късно обаче Елцин беше суров критик на, според него, бавни реформи в икономиката и партията.

От април 1985 г. Елцин служи на ръководни позиции в Централния комитет (Централния комитет) на КПСС и прекратява своя политически партиен напредък през май 1990 г. като председател на Върховния съвет на Руската съветска федерална социалистическа република (РСФСР). На първите свободни президентски избори в РСФСР на 12 юни 1991 г. Елцин побеждава на първия тур. Въпреки че разногласията му с тогавашния съветски президент Горбачов продължават, той участва в премахването на опита за преврат през август 1991 г. и помага на президента на СССР да се върне в Кремъл. Със своето безстрашно отношение към превратаджиите той спечели благоволение у нас и в чужбина. Скоро той забранява дейността на КПСС в Русия и през декември 1991 г. Елцин инициира създаването на Общността на независимите държави (ОНД), което е окончателният край на СССР и Горбачов като президент.

В архивно изображение от посещение в Словакия на 26 август 1993 г. в Братислава с бившия словашки президент Михал Ковач (вляво), бивш президент на Руската федерация Борис Елцин, починал на 23 април 2007 г. на 76-годишна възраст. Снимка: TASR - архив

През есента на 1993 г. Конгресът на народните депутати (парламент) в Елцин се разпуска, отменя конституцията и спира Конституционния съд. Новата конституция от 12 декември 1993 г. определя президента като държавен глава и ръководител на изпълнителната власт. Въпреки военното решение на кризата в Чечения и нейното потушаване от федералните руски войски през януари 1995 г., Елцин се обяви против военната намеса на НАТО срещу сърбите в Босна и се поколеба да наложи санкциите на ООН срещу Сърбия. Той също не беше за разширяването на НАТО на изток. През февруари 1996 г. Русия стана 39-ият член на Съвета на Европа (СЕ), а през май същата година Елцин и президентът на САЩ Бил Клинтън подписаха историческо споразумение за сътрудничество между НАТО и Русия.

Вторият мандат на неговия президент започва на 9 август 1996 г. Ерата му е придружена от сериозна икономическа криза в Русия през следващите две години като държавен глава, която причинява тежка бедност за големи слоеве от населението. Няколко политици се смениха на поста министър-председател на Руската федерация. Само няколко часа преди първия ден на 2000 г., Елцин изненадващо обяви оставката си, оставяйки кабинета в ръцете на тогавашния руски премиер Владимир Путин.

Последните години от живота си Елцин прекарва в държавна резиденция, т.нар дача, западно от Москва със съпругата си Наина. Получаваше президентска пенсия и имаше други привилегии. Имал е и доходи от паметта - написал е три книги, издадени в 60 държави. Елцин беше придружен от няколко здравословни проблема, но също и слухове за проблемите му с алкохола.

Бившият президент на Русия Борис Елцин почина на 23 април 2007 г. в Москва на 76-годишна възраст. Той е починал от сърдечна недостатъчност, съобщават руски медии, позовавайки се на неназовани медицински източници.

Статуята на първия руски постсъветски лидер Борис Елцин беше открита на 1 февруари 2011 г. от тогавашния руски президент Дмитрий Медведев. Церемонията беше част от честванията на края на 80-ия рожден ден на бившия президент. Десетметровият обелиск от бял мрамор е първата статуя, издигната в Русия в памет на Елцин.

Елцин се възприема като противоречива фигура в съвременна Русия.