Студент в Юридическия факултет на Университета Коменски в Братислава. Нейните хобита са книгите, езиците и пътуванията.
Каква е максималната продължителност на пробния период и кога може да бъде удължен? Какви са правата и задълженията на служителя и работодателя през изпитателния период?
Изпитателният срок е част от продължителността на трудовото правоотношение. Използва се, за да накара работодателя да се опознае със служителя. По време на неговата продължителност работодателят проверява дали е подходящо да се сключи трудово правоотношение за по-дълъг период от време. Напротив, служителят установява дали дадената длъжност е подходяща за него, дали му харесва и така нататък.
Какъв параграф и закон регламентират изпитателния срок?
Според Кодекса на труда (§ 45) изпитателният срок може да бъде уговорен само в трудовия договор и за максимум три месеца, докато не е възможно удължаването му. Това споразумение трябва да бъде само в писмена форма. Ако е уговорено друго, напр. устно, би било невалидно. Също така би било недействително, ако трудовият договор е сключен в писмена форма само след установяване на трудовото правоотношение.
По време на изпитателния период трудовото правоотношение може да бъде прекратено както от работника, така и от работодателя, без да се посочва причина. Ако надлежно договореният изпитателен срок изтече, трудовото правоотношение автоматично продължава. В случай на повторна заетост при същия член на персонала изпитателният срок не може да бъде договорен повече от веднъж.
Права и задължения на служителите през изпитателния период
По време на изпитателния период служителят може да прекрати трудовото правоотношение по всяко време. Не е необходимо той да посочва причината, поради която е решил да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя си.
Друг проблем, който може да притесни служителя, е правото на отпуск. По подразбиране не е възможно служителят да вземе почивка по време на изпитателния период. Ако обаче работодателят се съгласи с него, че може да вземе определен брой почивни дни, тогава той има право на отпуск.
Що се отнася до продължителността на работното време, това отново зависи от споразумение между двете страни. Може да отнеме месец, два, но максимум три месеца.
В допълнение към гореспоменатите права, служителят има няколко отговорности по време на изпитателния период, които не трябва да забравя. Преди всичко това е начинът, по който е договорен изпитателният срок. То трябва да бъде само в писмена форма и трябва да бъде посочено в трудовия договор.
Въпреки че служителят може да прекрати трудовото си правоотношение по всяко време по време на изпитателния срок, без да посочва причина, той трябва да предаде писмено решението си на работодателя най-малко три дни преди да напусне работа. Тридневният период обаче е само от редовен характер. Това означава, че всъщност прекратяването на пробната служба може да бъде съобщено на другата страна по-малко от три дни преди края на изпитателния период.
Друго задължение на служителя, дори и да е само изпитателен срок, е да отиде на работа навреме и без забавяне. По време на изпитателния период е много важно да убедите работодателя в неговата отговорност и способност да изпълнява работата съвестно и в съответствие с разпоредбите на работодателя.
Резюме:
| • възможността да се прекрати трудовото правоотношение по всяко време, без да се посочва причина | • договорете изпитателен срок с работодателя изключително писмено |
| • право на отпуск със съгласието на работодателя | • прекратете трудовото правоотношение по време на изпитателния период в писмена форма и го предайте на работодателя поне три дни преди края на изпитателния срок |
| • възможността да се коригира продължителността на изпитателния период в съгласие с работодателя, но не повече от три месеца | • въпреки изпитателния срок, ходенето на работа навреме и без забавяне |
Права и задължения на работодателя през изпитателния период
По време на изпитателния период възникват права и задължения не само за работника, но и за неговия работодател. Той има право, както и служителят, да прекрати трудовото правоотношение по всяко време и без да посочва причина. Изключение правят само недееспособни служители или бременни служители, за които е необходимо работодателят да посочи законната причина за прекратяване в случай на прекратяване на трудовото правоотношение.
Друго право на работодателя е да адаптира продължителността на работното време според себе си, но за максимум три месеца.
Неговото задължение е да договори изпитателен срок със служителя само писмено в трудовия договор. Изпитателният срок не може да бъде удължен от работодателя. Изключение обаче са пречките пред работата, възникнали от страна на служителя. Тогава е възможно да го удължите с времето, през което служителят не може да работи.
При сключване на изпитателен срок работодателят трябва да има предвид, че не трябва да се съгласява със служителя, който работи по споразумението.
Резюме:
| • прекратяват трудовото правоотношение, без да посочват причина по всяко време на изпитателния срок, както и служителя | • договорете изпитателен срок със служителя в писмена форма, както и прекратете трудовото правоотношение |
| • също така да уведоми по време на изпитателния период на служител, който не е в състояние да работи, или на служител по време на бременност, ако той/тя надлежно обоснове своето решение в писмена форма, т.е. j. трябва да продължи в съответствие със закона (§ 72 ZP) | • удължаване на изпитателния срок на служителя с времето, през което той/тя се е сблъсквал с препятствия на работното място (например неработоспособност, лечение на болен член на семейството и др.) |
| • коригиране на продължителността на изпитателния срок, но не повече от три месеца | • не могат да се договорят за изпитателен срок със служители, работещи по споразумение (напр. Споразумение за временната работа на студента, споразумение за изпълнение на работата и т.н.) |
Отпуск по време на изпитателния срок
Според Кодекса на труда служителят има право на отпуск, ако е работил поне 60 дни. Тогава той може да си вземе поне 20 дни ваканция. По време на изпитателния срок обаче правото на отпуск да напусне служителя изтича по време на изпитателния му период. Ако обаче е договорено с работодателя, че той не трябва да работи определен брой дни, той може да вземе отпуск.
Продължителност на пробния период - как се изчислява потокът
Пробният период започва в първия ден и приключва в последния уговорен ден (§ 37 ZP). Изчислява се по месеци. Това изчисление винаги завършва в ден, който съвпада с номера, в който договореният период започва да тече. Ако такъв ден не е в календара, краят му попада в последния ден от съответния календарен месец.
Пример за броене на пробния период:
Служителят сключи писмен пробен договор с работодателя си, чиято продължителност беше определена на три месеца. Той започна да работи на 31 март 2020 г. Следователно последният ден от пробния му период ще бъде 30 юни 2020 г.
Удължаване на пробния период - възможно или не?
Съгласно закона (§ 45, ал. 1) не е възможно удължаване на изпитателния срок. Въпреки това, в случай на пречки за работа от страна на служителя, той позволява удължаването му с времето, през което пречките са съществували (§ 45, ал. 2). Такива препятствия включват например неработоспособност, отпуск по майчинство, брак, погребение и други подобни.
За да може да се удължи изпитателният срок по такъв начин, той трябва да бъде изключително пречка за работата от страна на служителя. Ако те са възникнали от страна на работодателя (напр. Служителят не е могъл да работи поради неизправност на оборудването и т.н.), изпитателният срок не се удължава с времето, през което служителят не е работил.
Пример за удължаване на изпитателния срок поради пречка от страна на служителя:
На 1 април 2020 г. служителят се договори с работодателя за двумесечен изпитателен срок. Той трябваше да изтече на 1 юни 2020 г. През май обаче служителят не работеше 2 дни поради погребението на един от членовете на семейството му. Поради препятствието му на работа изпитателният срок ще приключи на 3 юни 2020 г.
Прекратяване по време на пробния период
Прекратяването на трудовото правоотношение по време на изпитателния период е един от стандартните методи за прекратяване на трудовото правоотношение, който също е регламентиран от закона (член 59 от Кодекса на труда). По този начин сътрудничеството може да бъде прекратено както от служителя, така и от работодателя, по каквато и да е причина или дори без да се посочва каквато и да е причина.
Необходимо е да се изготви писмено известие за прекратяване на трудовото правоотношение по време на изпитателния период и да се предаде на другата страна лично на работното място или с препоръчана поща най-малко три дни преди прекратяването. Прекратяването на трудовото правоотношение по този начин обаче е възможно само по време на изпитателния период. В случай, че изпитателният срок изтече и служителят желае да прекрати сътрудничеството с работодателя, той трябва да направи това по друг начин, определен от закона (например прекратяване, споразумение, незабавно прекратяване, изтичане на договорения срок).
Известието за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да включва:
- денят, в който е сключен трудовият договор,
- продължителността на договорения пробен период,
- денят, в който трудовото правоотношение приключва,
- причина за прекратяване на трудовото правоотношение - тази информация не е задължителна.
Пример за прекратяване на трудовото правоотношение по време на изпитателния период:
Служителят е нает като асистент във финансова компания. Те се договориха с работодателя за стандартен тримесечен изпитателен срок. Започна да тече на 1 март 2020 г. Месец по-късно обаче служителят разбра, че не му харесва работата и реши да напусне. Той лично е изпратил писмено известие до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по време на изпитателния срок на 5 март 2020 г. и е напуснал работа на 10 март 2020 г.
Невалидно прекратяване на трудовото правоотношение
Недействителността на прекратяването на трудовото правоотношение се проявява по-специално в неправилното изчисляване на продължителността на изпитателния срок и в неправилното определяне на неговия край.
Ако служителят е прекратил трудовото правоотношение по време на изпитателния период невалидно и работодателят настоява, че не е съгласен с прекратяването, трудовото му правоотношение продължава. В същото време работодателят може да поиска от него обезщетение за претърпените от него вреди от момента, в който служителят е прекратил работата си. Ако обаче работодателят не настоява за изпълнение на работата му, сътрудничеството приключва и поради недействителността на акта и работодателят не може да иска обезщетение от служителя.
Ако работодателят прекрати трудовото правоотношение невалидно и работникът настоява, че работодателят продължава да го наема, трудовото правоотношение не приключва. Ако служителят не настоява за по-нататъшна работа, трудовото правоотношение приключва и работникът няма право на обезщетение за заплата.
Пример за невалидно прекратяване на работа от служител:
Служителят започва работа на 1 януари 2020 г. и тримесечният му изпитателен срок започва от този ден. На 15 април 2020 г. той решава да прекрати трудовото правоотношение и изпраща писмено известие до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по време на изпитателния период. Той обаче приключи на 1 април 2020 г. и следователно този метод за прекратяване на трудовото правоотношение е невалиден и служителят ще трябва да използва друг метод, определен от закона (например прекратяване, споразумение и др.).
Пример за невалидно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя:
Изпитателният срок, договорен между служителя и работодателя, започна през май и трябваше да приключи през август 2020 г. През месец юли обаче работодателят реши да прекрати трудовото си правоотношение с него, тъй като той не беше подходящ за работата. Той го уведоми устно, че работата му приключва. Следователно служителят напусна работа. В този случай това е невалиден акт, тъй като известието за прекратяване не е било нито писмено, нито предварително уведомено. Тъй като обаче служителят не е възразил и е прекратил работата, отношенията му приключват в деня на предизвестието за прекратяване и той няма право на обезщетение.