- У дома
- За нас
- За нас
- Гаранция за качество
- История на APROXIMA
- Приложение на Aproxima
- Услуги
- Гастро
- Кетъринг
- Вендинг
- Новини
- Блог
- Контакт
Въпреки че операциите ни са на почти 200 км разстояние, обхватът на работа и изискванията, на които трябва да отговарят нашите готвачи, са еднакви. Това гарантира стандарта за качество, който ние като компания предоставяме и отстояваме. За някои това е по-опростен модел, който просто трябва да следвате, за други може да бъде голяма пречка. Как се справиха с него и как го възприемат двамата ни готвачи? С какво се сблъскват ежедневно и с какво трябва да се справят? В същото време те преследват и личния си живот?
Харесайте ни, нека ви запознаем с нашите готвачи Петър и Михал.
МИХАЛ ПАВЛÍК
Главен готвач на операция Skalická. Той е на 27 години. Той живее в Скалица, неженен е (информация за дами: назначен;)) и вече е работил в Апроксим по време на следването си. Така че той вече има наистина дълъг опит. „Може да се каже, че Апроксима ме е отгледала“, казва Михал. След шест години работа и доказване на качествата му, той беше повишен до позицията на готвач, която заемаше, въпреки че, както казва, беше доста притеснен от тази отговорна работа. Той се вози свободно на ролкови кънки и често играе тенис (трябва да свали малко килограми:-)).
ПЕТЪР МАЦЕЙКО
Главен готвач на операция Kysucká. Той е на 38 години. Родом от Чадца, където живее в момента. Женен е и има две деца (5-годишен син и 6-годишна дъщеря). Работи в Aproxime от 2011 г. Година по-късно започва работа като готвач. Преди това е работил в няколко по-малки ресторанта в Чадца и известно време в чужбина. Той казва, че „понякога би искал да опита какво е да си собственик и готвач в собствения си ресторант“. Ако не готвеше, щеше да работи в туризма (за да не избягва гастрономията дори тогава:-)).
Кога и защо сте решили да станете готвач?
MICHAL:
Вече мислех за готвене, когато се мотаех с майка си под краката си в кухнята (така че мисля, че много й помогнах:-) Впоследствие това ми повлия, когато решавах къде да ходя на училище. По това време обаче никога не ми е хрумвало, че мога да ръководя екип от други готвачи и думата ми ще има някаква тежест и няма да отговарям само за това, което сам готвя. По-късно, когато започнах да работя, беше малко по-различно. Честно бях привлечен от него и го имах като лична цел. И съм благодарен, че имах възможността да го опитам. (Вярвам успешно, но трябва да попитате някой друг за това.:-))
ПЕТЪР:
Като почти всяко дете и аз преминах през няколко професии, въпреки че готвачът на заден план вече беше някъде. Най-накрая се спрях на този занаят като тийнейджър, когато след началното училище реших какво да правя по-нататък. Решението ми беше силно повлияно от чичо ми, който беше много добър в този факултет.
Кое е най-трудното от ваша гледна точка в тази позиция?
MICHAL:
От четири години съм готвач и точно както в началото, комуникацията с екипа е най-трудна за мен днес. Работата с хора е наистина предизвикателна. Не винаги имате само добри дни и не говоря само за останалите членове на нашия екип, но разбира се и за себе си. Най-трудното е да се преодолее и да функционира по такъв начин, че да не повлияя на цялостната операция, което за съжаление би се отразило на качеството на храната. Достатъчен е един негативен колега и има риск това да повлияе на останалите. Но досега винаги сме го карали да работи. В същото време оценявам и подкрепата под формата на вътрешно, но особено външно обучение, както ориентирано към клиентите, но особено тези, които са фокусирани върху работата в екип и управлението на хората. И въпреки че често е за сметка на свободното ни време, аз го възприемам много положително и като поредната стъпка към по-добре функциониращ екип.
ПЕТЪР:
Само за да ви дадем представа, нашият кулинарен екип представлява 8 готвачи, има и помощни готвачи и помощен персонал. което е общо около 40 души. Така че 40 различни личности. Независимо от това, поне от моя гледна точка, атмосферата е добра, за което понякога се чудя. Но е така. Винаги се разбираме, уважаваме се и това впоследствие се отразява във взаимоотношенията. Няколко пъти в годината имаме външни бизнес срещи, спортен ден, ходим на театър или просто седим (с благоприличие:-)) Също така много помага да се опознаете извън кухнята, след това е по-лесно да се разрешат всякакви проблеми или конфликти. Основата е да общувате за проблема, а не да го оставяте да кипи под капака.
Какво ново, положително респ. работата ви като готвач ви донесе негативно?
MICHAL:
Единственото положително нещо за мен е, че Aproxima ми даде тази възможност. Имам още много да уча и благодарение на тази позиция имам много повече възможности да науча за нови технологии и технологични процеси. Имам възможността да го пробвам директно на практика, а също така работя с такива важни словашки готвачи като Дано Хриванк или Войто Артц, което означава огромен опит за мен лично.
Дори успях да попадна на живо в прякото предаване на Teleran и да сготвя няколко рецепти там, които също готвим в нашата кухня. Това е нещо ново, което готвач не може да направи за цял живот. Така че определено съм благодарен за такива възможности. Също така научих много за цялостното функциониране на кухнята по отношение на споделеното хранене, така че не мисля, че ще бъда изненадан от нещо, което може да дойде по-късно. Въпреки че все още не ходя никъде.:-)
Все още нищо отрицателно. И се надявам дори да не дойде. Може би само няколко повече стреса, отколкото би трябвало като готвач. Но аз винаги съм бил в състояние да съветвам досега, и особено като готвач, аз също се уча да бъда мениджър, защото това е и до голяма степен тази позиция.
ПЕТЪР:
На първо място, става въпрос за стабилност и напредък в кариерата ми до момента. Дотогава работех предимно в по-малки компании, това беше първият ми опит с готвенето в условията на общо хранене, т.е. готвене с голям капацитет. Това наистина ме тласна към огромен път напред. Освен това, след като бях повишен до позицията на готвач, освен че работех в толкова голям екип, аз също опитах какво е да управляваш голям екип от хора. Новите знания за новите технологии и технологични процедури и тестването на нови рецепти с нови съставки са много ценни за мен. Това определено не е монотонна работа и ми е приятно, защото не се подхлъзваме в никаква рутина. Готвя в Aproxime от 7 години, като през това време заедно с други готвачи научих много нови неща от професионалната област на гастрономията. И отговорът ми, работата в „Приближаване“ донесе ли ми нещо негативно? Слава Богу, още не.:-)
Нещо се е променило от пристигането ви в кухнята на Aproxima?
MICHAL:
Определено да, но нашите клиенти също трябва да възприемат това, особено през последните години. Много се промени за мен. От нормални работни процедури, през организацията на деня и подготовката до самите съставки, от които имаме възможност да готвим. Най-големите промени са свързани с въвеждането на концепцията през 2016 г., когато научихме много нови неща, въведохме нови видове месо, нови технологични процедури, нов начин на сервиране. По това време въведохме много промени, но трябва да кажа, че дори тогава не си почивахме, защото е важно да продължим напред и да се усъвършенстваме.
Как беше въвеждането на новата концепция в Kysucie?
ПЕТЪР:
В Kysucie въведохме нова концепция с промяна от повече от половин година в сравнение със Skalica, което беше малко наше предимство. Рокерите го изпробваха, тестваха го за нас и след това просто го приложихме.:-) Може да изглежда така, но със сигурност не беше толкова просто. Всичко трябваше да бъде тествано в нашите условия и особено готвачите трябваше да се научат да готвят нови рецепти, да работят с нови съставки и също така да научат нови начини за сервиране. Всеки ден също се консултирахме с Мишка Павлик за нови рецепти и процедури и накрая прецизирахме всичко с мениджърите. В крайна сметка мисля, че всичко беше направено много успешно и в срок. Но трябва да се преценява главно от нашия клиент и от самия него, за да се оцени как му харесват въведените новини и промени.
Смятате ли, че има още място за продължаване, когато вече има много новини?
ПЕТЪР:
Определено е така. Все още има място за подобрение. Просто проследете развитието в областта на гастрономията и сами ще се убедите колко много се случва там. Това е едно от нещата, които оценявам в тази работа, а това е напредъкът във всички области и възможността да изпробвам конкретни иновации директно, защото мисля, че Aproxima е един от доста големите иноватори. Тук определено няма да почиваме много със скръстени ръце.:-)
В началото писахме, че и двете растения имат еднакви процедури и система на работа. Това се отнася и за хода на работния ден на двамата ни готвачи, които ни го описаха по абсолютно същия начин. В края на краищата ние сме един екип на Aproxima.
И така, какъв е нормалният работен ден за готвач в Aproxime?
МИХАЛ И ПЕТЪР
След като поех нощната смяна и оцених състоянието на планираните задачи от предния ден, ще насоча служителите към индивидуални задачи и ще започнем да работим заедно. Отделните операции трябва да бъдат завършени до около 8.30. По това време има дегустация и фина настройка на конкретно меню.
След одобрението на ежедневното меню започва подготовката на ястията за готвачите. По това време за мен като готвач започва частична подготовка и планиране за следващия ден. В случай, че е необходимо да приготвите някои менюта по време на изданието, след оценка заедно с ръководителя на операцията, тези менюта се приготвят. След 12 часа, заедно с оперативния ръководител, планираме индивидуални задачи за следобедната и нощната смяна. На срещата след изданието ще говорим за това какво и как ще готвим за следващия ден или ще ги посоча предварително на някои подробности, на които трябва да обърнете внимание. Например спецификата на определени суровини, тъй като някои се държат различно през сезона и извън сезона.
И накрая, бихте искали да предадете нещо заедно на нашите/вашите клиенти?
Заедно се радваме на вашата благосклонност и обилно участие в състезателния ресторант и ви пожелаваме да продължавате да се наслаждавате и да ни оставяте винаги доволни и нахранени, а всъщност добре настроени. Ще направим всичко, за да стане така.:-)