Една от мечтите ми в живота се сбъдна в Невада. Закусих в Лас Вегас, до истински американски басейн! Обаче нашият домакин, търговец на коли, Янко, също сънува същата нощ. И от изражението на лицето му това беше ужасен сън. Поредицата за пътувания svk.press продължава с поглед към хумориста Rasť Pišek на пътуване до Америка и готвене на гулаш, което ще покаже как светът, в който живеем, ни променя.

през

Янко гледаше напрегнато пред себе си и поглъщаше безмислено препечения хляб, който пиеше с тънко американско кафе. - Случвало ли се е нещо? - попитах притеснено. Янко беше първият нещастен американец, когото видях след аферата Уотъргейт.

Стопанинът отвратително отпечата плочата и по лицето му ясно се виждаха следи от страдание. - Беше ужасно - въздъхна той. - Мечтаех да ям котел!

Знам мечтите си за ужасяващи сънища. Най-лошите са тези, при които сте преследвани от въоръжени престъпници. Но не си спомням, че понякога, насън, бях заплашван от котел гулаш.

- Отровен ли беше гулашът? - попита Янка, съпругата му Валика.

- Напротив - измърмори нещастникът. - Той беше отличен!

- Най-добрият пот гулаш вариа При крал Матей, - Опитах се да разсея кошмарите на Янек. - Но и те се справят отлично в хижа Стакчин. В него слагат сушени гъби. И гулаш При корморана в Челистов, това е завършено стихотворение! Много червени чушки, люти чушки и разбира се, прясно лечо.

- За Бога, спри! - попита Янко и аз ясно видях как слюнчените му жлези работят с пълна мощност. - Не понасям! Не съм ял яхния от гърне повече от шестнадесет години!

Янко беше в лошо отношение. Сънят, който го преследваше през нощта, беше сред най-лошите. Психолозите го поставят в категорията на т.нар емигрант. От тази диагноза страдат хора, отдалечени и неволно разделени от близките си, семейството, родината или котелния гулаш.

Не можех да погледна страданието на моя приятел, защото знаех, че такива ужасни сънища ще се повторят. - Ами - казах небрежно.

- Ако искате, мога да ви сготвя котел. Джон ме погледна с възхищение. - Ти го знаеш?

- Разбира се. Аз съм член на отбора, който заема третото място на Словашкото отворено първенство по готварски гулаш в Сенец миналата година! Всичко останало беше въпрос на рутина. Янко получи списък със суровини, които трябваше да бъдат закупени. Валика търсеше в кухнята какво прави котелът за казан за гулаш. След десет минути тя излезе, държейки в ръка голям грънчарски съд.

- Имам нужда от нормална емайлирана кана. Ще готвим гулаш, а не вегетариански гебузин - обърнах го на прага.

- Емайлирани? - учуди се Валика, като каза думата като най-трудната езикова пауза. - Ние също нямаме нищо вкъщи.

Не.прочетете също: През очите и писалката на Rasťa Piška: Айфеловата кула? Не ходете там!

- Къде да запалим огън? - Опитах се да не се спирам на малките неща. - Пожар ?! - изплаши се домакинята и прокара очи през внимателно обработената си градина. Приличаше на миниатюра на кралския парк във Версай. - Добре, ще готвим на скара - примирих се, търсейки торба с въглен.

Янко се върна от супермаркета и засия от щастие. Нямаше и следа от нощните депресии. Започнах да проверявам покупката си. - Това е какво? - посочих голяма бутилка мистериозно съдържание.

- Това е най-доброто балсамово масло в цяла Невада. Той е много здрав.

- Казах ти да купиш свинска мас! Обикновена шлака.

- Тук не продават нищо подобно. При нас всичко е безплатно.

- А къде е лечото?

- Но у нас не съществува. Но си купих домат и чушка.

Американските домати бяха с размер на жълт пъпеш и със същия цвят. По-късно се оказа, че това също е вкус. Калифорнийските чушки изглеждаха като направени от пресен линолеум. Те бяха също толкова трудни за рязане. Не смеех да ги опитам.

- Това е красиво, нали? - каза Янко и постави няколко гигантски лука на масата. Кой знае защо, те приличаха на белена кольраби и по неразбираеми причини миришеха на канела. Картофите бяха кестенявокафяви и се чудеше на формата на перфектна сфера. Когато ги обелих, те получиха цвета на прясно сварено цвекло.

„Те са от Ямайка“, информира ме стопанинът. - Валика им прави страхотно пюре. Най-голямата гордост обаче се почувства от хазяина заради избора на месо. Два килограма говеждо месо бяха перфектни и не съдържаха следа от никаква мазнина на разфасовката.

- Още не съм приготвил гулаш от филето - казах замислено.

- Страхотна е - каза Янко. - Това е филе от Тексас и от него се правят най-добрите пържоли!

Интересен беше и изборът на подправки. Липсваше смлян червен пипер. Вместо това Янко донесе половин килограм торба тоест на прах. Те също не говориха за майорана в Америка.

- Купих мащерка, тя също идва от Средиземно море - спори хазяинът и очите му изгаряха в очакване.

Започнах да приготвям самия гулаш. При нормални обстоятелства това беше скучна рутина за мен. IN страната на неограничените възможности обаче винаги се превръща в рутина, неочаквано приключение ...

Нарязах лука и го изсипах в горещо олио. След известно време добавих нарязана на кубчета пържола от Тексас. Дотогава храната приличаше на стандартна яхния от котли. Такъв, който може да се види във всяка държава от бившата Велика Унгария.

Първите, визуално незабележими промени настъпиха, когато поръсих месото с две супени лъжици смлян червен пипер. Спомних си, че чушката не е сладка и унгарска, а чили и мексиканска едва след като изсипах трета лъжица в гулаша. Рутината е убиецът на всяко велико изкуство, да не говорим за кулинарията.

- Трябва да го спра - казах с отвращение, оставяйки тенджерата от скарата.

- Защо?! - Джон не разбра. - Изглежда страхотно!

- Да, изглежда страхотно - признах. - Но само индийски факир можеше да го яде. Изплакнах месото в топла вода и цялата процедура се повтори. За съжаление малкото животинска мазнина и сок, които съдържаше говеждото, изчезнаха завинаги.

- Нямате ли бульон? - Исках спасяване във Валика. Преди да успея да се ориентирам, забелязах как тя е хвърлила голямо зелено кубче в саксията. - Какво беше това?

- Бульон, риба. Нямаме друг вкъщи - отговори невинно тя. Опитах се да хвана химикала чрез кипене, но напразно. Врящият гулаш я погълна за миг и в градината замириса като в тайландски ресторант.

- Красиво - изплува Янко, ноздрите му зарадваха от възторг. - Наистина мирише добре - признах. - Но съвсем различно от казана.

Янко и Валика обаче не възприеха моите резерви и имаха нескрита радост от приготвената храна. За да не забравите нищо - типичен словашки цвят, гулашът трябва да доставя и шепа сушени японски гъби шийтаке.

Когато месото в тенджерата омекна, реших да увенчая работата си с ямайски картофи. Ти си причинил това гулашът получи неочакван, лилав цвят, който се опитах да коригирам с помощта на кетчуп.

По-късно добавих чаша калифорнийско червено вино, Совиньон Руби. Картофите обаче спечелиха и в тази комбинация храната получи окончателно тъмнокафява глазура. Накрая подправих гулаша с майоран, тоест в разбирането на Янек за мащерка, и го оставих настрана от скарата.

Самата храна приличаше на прясно сварен шоколад. Ароматът отдалече наподобяваше римокатолическо погребение, извършвано на индийски рибен пазар. Ямайските картофи не дължат нищо на репутацията си. Те са се доказали не само като багрило. Основната им характеристика, фактът, че Валика приготви страхотни пюрета от тях, придаде на моя гулаш относително компактна консистенция. Разбрах, че срамно съм загубил битката си.

Домакините ми обаче бяха на противоположното мнение. "Фантастично", Янко се задави от удоволствие, изпълвайки устата си с кашава маса. Отдалеч напомняше на хеш, който последно бях ял на основна военна служба. - Трябва да ми напишете рецепта! Ще го готвя по-често - каза Валика. Гулашът беше подправен със сладък сос от стриди и ананас.

Преодолях съпротивата и също я вкусих. С цялото ми уважение към собственото ми кулинарно изкуство, трябваше да призная, че храната беше ужасна. Вкусовете на всички световни кухни се смесиха в него. В този гулаш имаше парче Ирландия, нещо от Германия, много от Италия, Китай и Индия.

Влиянието на черни роби от Африка може да се усети там. Креолите от Луизиана и миризмата на мексикански индианци се пресичат с испанците. Имаше всички вкусове и миризми на света и всичко се основаваше на словашка рецепта! И разбрах, че Америка е така на вкус. А Валика и Янек, макар и двамата словаци, отдавна са неразделна част от него.