направя

Когато се роди бебе в семейството, може би няма нито един роднина, който да не иска да дойде и да го посети веднага. Много пъти обаче възниква ситуация, при която детето плаче безкомпромисно с определен член на семейството, близо или далеч. Ако се повтарят подобни епизоди, това може да доведе до семейно напрежение и неприятни чувства както за родителите, така и за индивида. Какви причини могат да се крият зад плача на бебето и как да се справим с тях?

Не е необходимо обаче да изолирате детето от роднини. Напротив. Голямото семейство е огромна полза за дете от всички възрасти. Детето има няколко близки, на които може да се довери, от които може да се учи, да се забавлява с тях, а също и които, ако е необходимо, могат да се грижат за него адекватно. Човекът е социално същество и докато детето е здраво, то не трябва да живее в тесен личен живот с родителите си без чести контакти с разширено семейство. Ако обаче той плаче с член на семейството и изпитва повтарящ се страх и безпокойство, уместно е да се търсят причините и причините за подобна ситуация.

Най-важният факт, който трябва да имате предвид, е, че детето копира поведението и чувствата на родителите. Както майката се чувства, така и детето. Ако майката е нервна, тя се държи по-малко чувствително към детето, отколкото уравновесената майка, не реагира достатъчно на сигналите, които детето й изпраща и впоследствие детето реагира с плач и недоволство. Гневният, нервен глас на майката повишава нивото на хормона на стреса кортизол у детето и предизвиква у него чувство на опасност. Нещастна и изтощена майка не е в състояние да задържи и успокои детето любезно и безопасно. Детето е напълно зависимо от родителите си за собственото си оцеляване. Ако чувства, че родителят му може да го отхвърли или отложи, той реагира с истеричен плач, писък, но и прекомерно прилепване към родителя си.

Какво да правим в случай на чувствителна реакция на дете към човек?

Децата могат да усетят всяка негативна енергия от човек, независимо дали от родителите му, отношението му към човек или директно от този човек. Те знаят какво е честно, какво се играе. Те все още не могат да се преструват на чувства, така че когато не се чувстват добре с някого или в ситуация, те естествено реагират като плачат, имат припадък, треперене. След това тези чувства могат да продължат няколко дни и да останат в подсъзнанието на детето. Тогава, дори няколко дни след неприятната ситуация, детето сякаш се тресе и изхвърля неприятните преживявания.