Братя Лех и Ярослав Качински са активисти на борбата за демокрация, която през 1989 г. допринесе за падането на комунизма в Полша.
Варшава, 18 юни (TASR) - В сряда, 18 юни, ще навършат 65 години от раждането на трагично починалия полски президент Лех Качински, заедно с брат му близнак, бивш полски премиер Ярослав Качински, който живее на 65 години.
Братя Лех и Ярослав Качински са активисти на борбата за демокрация, която през 1989 г. допринесе за падането на комунизма в Полша. Те основават партия „Право и справедливост“ (PiS), която представлява консервативни и патриотични ценности. През 2006-07 г. те заемаха двете най-високи политически позиции в страната едновременно: Лех беше президент на републиката, а Ярослав беше министър-председател на Полша.
И за двамата братя се казваше, че са непримирими и никога не забравят своите реални, но и очевидни грешки в опонентите си.
Лех и Ярослав Качински са близнаци. И двамата са родени на 18 юни 1949 г. във Варшава в семейството на офицер, участник във Варшавското въстание по време на Втората световна война. Майка й беше филолог, член на Полската академия на науките.
Лех Качински Снимка: TASR/AP
ЛЕЧ КАЧИНСКИ учи право във Варшавския университет. От 1971 г. е асистент в катедрата по трудово право в Университета в Гданск. Защитава докторска степен през 1980 г. и се хабилитира десет години по-късно. Бил е професор по право в Университета в Гданск и Университета на кардинал Стефан Вишински във Варшава.
Лех Качински започва политическата си кариера през 1977 г. С помощта на брат си Ярослав става сътрудник на Комитета за защита на работниците, година по-късно работи (съветник) със свободни профсъюзи в корабостроителниците, които по-късно стават основа за независимия синдикален солидарност. Той става делегат на 1-вия национален конгрес на солидарността.
По време на военното положение в страната той беше задържан и затворен през декември 1981 г. до октомври 1982 г. Той беше близък сътрудник на Лех Уелс. След заминаването си за висшата политика Лех Качински става съпредседател на синдикалното движение и от 1988 г. насам съветник на президента на Полша в гражданския комитет в кабинета му.
На парламентарните избори през 1989 г. той спечели мястото на сенатор. През 1991-93 г. е член на полския Сейм. В продължение на няколко месеца през 1991 г. той беше и ръководител на Службата за национална сигурност. Той напусна кабинета на полския президент Лех Уелс след конфликт. През 1992-95 г. е председател на Върховната сметна палата.
Той се кандидатира за поста президент на Република Полша за първи път през 1995 г. Въпреки това подаде оставка преди първия тур.
През юни 2000 г. Лех Качински стана министър на правосъдието в кабинета на полския премиер Йежи Бузек. През 2001 г. заедно с брат си Ярослав основава нова дясна политическа партия „Право и справедливост“, PiS. Той става негов председател, по-късно - след като е избран за кмет на Варшава - почетен председател.
През есента на 2002 г. той спечели изборите за кметски стол в столицата Варшава. Като кмет той забрани т.нар маршове на равенството и поради това беше обвинен в хомофобия. През 2007 г. Европейският съд по правата на човека се произнесе в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Походите бяха възобновени.
През 2005 г. той се кандидатира за партията PiS на полските президентски избори. Той спечели втория тур на 23 октомври 2005 г. с 54,04 процента от гласовете. Той напусна кметството преди началото на мандата си на държавен глава. Той положи клетва на 23 декември 2005 г.
Лех Качински стана третият демократично избран президент на Полша след социалните промени в страната - след Лех Уелс и неговия предшественик Александър Квасневски.
Той беше женен, съпругата му Мария Качинска беше икономист. Заедно имаха две деца, дъщеря Мария и син Петър.
В архивно изображение от 11 април 2010 г. разследващите претърсват останките на полския президентски спец на мястото на инцидента в Смоленск. Снимка: TASR/AP Photo
Президентската двойка загина заедно с други водещи полски фигури в самолетна катастрофа на 10 април 2010 г. край Смоленск, Русия. Погребани са в Краков в кралския замък Вавел. В памет на това полската столица му даде почетното гражданство на Варшава.
Ярослав Качински Снимка: TASR/AP
ЯРОСЛАВ КАЧИНСКИ, брат на президента, той също беше адвокат. Подобно на Лех той учи във Варшавския университет. През 1976 г. той докторат в Института за държавни и правни науки към Полската академия на науките. През 1971-76 г. е изследовател в Института за научна политика и висше образование, през 1976-81 г. асистент на работното място на Варшавския университет в Белосток.
Веднага след училище той се включва политически: през 70-те години в опозиция на Комитета за отбрана на работниците и през 80-те години на Хелзинкския комитет. През 1980 г. е секретар на Изпълнителния комитет на „Солидарност“. През 1989 г. за „Солидарност“ той договаря ново правителство с Тадеуш Мазовецки.
Бил е главен редактор на седмичника „Солидарност“ (1989-90), държавен министър (1990-91) и ръководител на кабинета на президента на Република Полша Лех Уелс. След конфликта с полския президент той напусна тази позиция.
През 1990 г. той е съосновател на Гражданското споразумение в сряда; до 1998 г. е негов председател. През 1997 г. партията се слива с Движението за възстановяване на Полша. През 1989-91 г. е сенатор, през 1991-93 г. член на полския Сейм. През 1997 г. той беше преизбран в парламента, този път от Движението и възстановяването на Полша.
През 2001 г. заедно с брат си Лех Качински основава PiS и от 2003 г. е негов председател. През 2005 г. PiS спечели парламентарните избори в Полша, но Ярослав Качински се отказа от възможността да формира ново правителство, което да помогне на брат Лех да спечели президентските избори.
На 28 декември 2005 г. брат му, вече избраният полски президент Лех Качински, го назначава за член на Съвета за национална сигурност и след оставката на министър-председателя Казимеж Марцинкевич на 10 юли 2006 г. става министър-председател на полското правителство .
След като загуби предсрочни избори през октомври 2007 г., Ярослав Качински напусна опозицията с партията PiS.