Учението на православната църква за неприкосновеността на човешкия живот се основава, както и учението на католическата църква, върху Свещеното писание и традицията на Църквата. Църковният закон на източните църкви предполага много строги църковни наказания за онези, които съгрешават с престъпление срещу неприкосновеността на живота на своя съсед, и в този въпрос отношението на православното морално богословие е.
Католическата църква приема, че убийството трябва да бъде наказано предимно от светската власт и че църквата трябва да посрещне каещия се с посланието за Божията милост и да не го натоварва с допълнителни наказания. Единственото изключение е абортът, наказван с най-висшето църковно наказание - отлъчването на latae sententiae (срв. Кодекс на каноничното право, кан. 1398), нападения върху живота на духовници. Причината за такова тежко наказание в случай на аборт е именно отсъствието на наказание за това престъпление от гражданския закон, който обикновено го пренебрегва или пряко позволява.
Практиката на православната църква се основава на предпоставката, че убийството е толкова тежко престъпление, че оставя много сериозни последици не само в душата на престъпника, в човешкото общение, във функционирането на обществото, но и в много сериозните последици от общество. Най-сериозната последица е трагичното и дълбоко нарушаване на отношенията на престъпника с Бог. За да подчертае голямата морална сериозност на престъплението убийство, Православната църква налага строги църковни наказания - епитеми, за минимум 15 години.
Отношението на православните християни към абортите
Отношението на православната църква към евтаназия
а) игнорира десетте заповеди - няма да убиваш!
б) смъртта на човека попада в компетенцията на Бог-Създател, а не на човека
в) телесното страдание е Божието признание за нашите грехове. Той трябва да ни очисти и подготви за вечен живот.
г) във всички ситуации християнинът е длъжен да положи цялото си доверие на Бог, който може да помогне на пациента директно или чрез лекари.
Авторите на прокламацията се позовават на древните философи Питагор и Цицерон, които като че ли са предсказали позицията на Църквата, когато са заявили, че е „престъпление да се съкрати животът на човека без решението на Този, който го е дал“.
От тези няколко реда за отношението на православната църква към абортите и евтаназията става ясно, че те са идентични с тези на католическата църква. Те са символ на изгубеното единство, за което копнеят двете разделени части на Църквата, основани на традицията на апостолите. Това единство в отношението към човешкия живот, единството в отношението към важните въпроси от живота на съвременното човечество, общата вярност на Христовата доктрина, може да бъде светлина за надежда за днешното човечество, копнеещо за истинско обновление.