Ще навършат 45 години от смъртта на съветския политик Никит Сергеевич Хрушчов в неделя, 11 септември.
МОСКВА/БРАТИСЛАВА, 10 СЕПТЕМВРИ (TASR) - Ще изминат 45 години от смъртта на съветския политик Никит Сергеевич Хрушчов в неделя, 11 септември.
За тайната му реч на XX. Конгресите на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) обикаляха партиите в легендите на социалистическия лагер. Хрушчов е първият, който използва термина култ към личността във връзка със Сталин. Това му коства политическа кариера през 1964 г. През 1953-1964 г. е първият секретар на Централния комитет (ЦК) на КПСС, а през 1958-1964 г. заема длъжността председател на Министерския съвет на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Неговото правителство доведе до частична десталинизация на СССР, подкрепи началото на съветската космическа програма и редица либерални вътрешнополитически реформи.
Никита Сергеевич Хрушчов е роден на 17 април 1894 г. в село Калиновка в Курска губерния в селско семейство. От 12-годишна възраст работи като работник, а по-късно и като бригадир на миньори в Домбас. По време на Руската гражданска война той служи като политически комисар в Червената армия. След дипломирането си получава допълнително образование в клон на Донбао на Факултета на работниците и от 1924 г. работи в комунистическия апарат. През 30-те години Лазар Каганович го препоръчва на длъжността областен партиен секретар в Москва, където Хрушчов прочиства апарата от „врагове на народа“. В замяна той е избран в централния комитет на партията през 1934 година. По време на пика на Сталиновите репресии Хрушчов е назначен за първи секретар на Комунистическата партия на Украйна, където партийният апарат на практика се разпада в резултат на арестите. През 1939 г. той става член на Политбюро, утвърждавайки се стабилно сред новия съветски бюрократичен елит.
По време на Втората световна война, като изпълнител на безсмислени заповеди, той играе важна роля в катастрофалните поражения на съветските войски край Киев и Харков. Той наблюдаваше политическата коректност на решенията на маршал Радион Малиновски и като цяло по време на Сталинградската битка участваше в поддържането на морала на Сталинградския фронт.
След войната Сталин повика Хрушчов обратно в Москва, за да балансира нарастващото влияние на Георгий Маленков. В този период Хрушчов излиза с идеята за революционна трансформация на провинцията - изграждането на "агрокомплекси", селски фабрични селища. Той обаче заслужава критики само от тези идеи. След смъртта на Сталин през март 1953 г. той инициира отстраняването на Лаврентий Берия, ръководител на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, еквивалентен на Министерството на вътрешните работи), който придоби голяма власт след смъртта на Сталин. Той подготви и изпълни програма за земеделско използване на необработваеми земи в Казахстан и Западен Сибир. Програмата първоначално даде добри резултати, което значително повиши нейния престиж, но непредсказуемите климатични условия и прекомерното използване на химически торове напълно премахнаха програмата.
Никита Сергеевич Хрушчов стана най-висшият представител на СССР две години след смъртта на Сталин.
Заедно с други, той започва политика на десталинизация, която по-късно позволява подобно освобождаване в тогавашните съветски сателити. По време на неговото управление цензурата беше облекчена и бяха публикувани някои произведения на Александър Солженицин (Един ден от Иван Денисович) и Борис Пастернак (Доктор Живаго), осъждащи революцията или комунистическия режим. Неговият произвол беше например присъединяването на досегашния руски Крим към Украйна. Въпреки неоспоримите заслуги за смекчаване на тоталитарния режим в Съветския съюз, Хрушчов винаги е мислил в измеренията на марксистко-ленинската идеология.
Първоначално той се стреми да подобри отношенията със Запада. През 1959 г., като първият съветски представител, той посети Съединените щати. На 25 юли 1963 г. той подписва споразумение, забраняващо изпитването на ядрено оръжие. От друга страна, той участва в блокадата на германския Западен Берлин (1958) и внезапното изграждане на Берлинската стена (1961). През 1962 г. той подкрепя изграждането на съветска база за ядрени ракети със среден обсег в Куба. Неговото изграждане обаче скоро беше наблюдавано от американците, които преместиха значителна част от военноморските си сили в района, настъпи кубинската криза, когато свръхдържавите се приближиха най-близо до ядрената война. По-късно обаче той разпореди да бъдат премахнати ракетите от района, като по този начин успокои ситуацията. Той привлече вниманието на международната сцена с особеното си поведение. По време на дебат в Обединените нации (ООН) през 1960 г. той гневно свали обувката си и я блъсна по масата, за да добави тежест към собствените си думи.
Грешните стъпки на Хрушчов във външната политика, особено провалът на кубинската криза и прекъсването на отношенията с комунистически Китай и Албания след отхвърлянето на сталинизма, но и продължаващите икономически проблеми накараха други водещи партийни лидери да го премахнат. През октомври 1964 г., по време на почивка в Крим, той е призован на извънредно заседание на Политбюро, където е отстранен от длъжност на 14 октомври 1964 г. и е принуден да се пенсионира „по здравословни причини“.
Всъщност той е живял под домашен арест в дачата си и не му е било позволено да пътува свободно. Скоро той изпадна в дълбока депресия. Умира от инфаркт на 11 септември 1971 г. и е погребан в гробището Новодевичи в Москва. От стената на Кремъл му е отказано погребение сред героите.