Великият пост е специално време на нашето земно поклонение, което Господ ни дава, за да коригираме греховните си пътища чрез по-дълбока молитва, пост, покаяние и милостиня. Като контролираме телесните си желания, можем да освободим душата си за по-дълбока молитва. Ограничавайки се до ядене, можем да спестим храна или да спестим пари и да ги дарим на бедните и нуждаещите се. Църквата не ни принуждава да практикуваме тези духовни упражнения, но целта им е да задълбочат отношенията ни с Бог и ближния. Време е за себеотрицание и духовно обновяване. Не трябва да постим само от храна - можем да се откажем напр. телевизионни сериали, празни речи и клюки, съдене на другите, лъжи, греховни страсти и други подобни. Нашият пост изразява нашата решимост да се освободим „от мъртви дела, за да служим на живия Бог“. (Евр 9.14)
И в Стария, и в Новия завет можем да намерим примери за това как хората са се посветили на пост и молитва, когато са осъзнали своите прегрешения срещу Бог или когато са се нуждаели от напътствие и сила от Бог. Четиридесет дни на пост и молитва ни напомнят за 40 дни от потопа в дните на Ной (Битие 7), 40 години от пътуването на Израел през пустинята до Обетованата земя (Изход), 40 дни на Мойсей на хълма с Бог (Изх. 34:28), 40 години управление на цар Давид, 40 дни от пътуването на пророк Илия до планината Хорив (3 Царе 19), 40 дни пост и покаяние на хората от Ниневия (Йоан 3: 4-10) и 40 дни, през които Исус пости и се моли в пустинята (Мт 4, 1-10). Ще бъде полезно да размишляваме върху тези пасажи от Писанието за момент всеки ден, за да разберем по-добре значението на тези събития.
Бог пренебрегва времената на нашето невежество, но „сега заявява на хората, че всички и навсякъде се каят” (Деян. 17:30). „Но това ще даде възможност на покаялите се по пътя към праведността, ще укрепи унилите до постоянство и ще им даде справедлив дял.“ (Сир 17:20) В източния обред на католическата църква, в края на литургичното тържество на Света литургия, чуваме думите: „Да, животът ни е много крехък и непредсказуем. Винаги, когато кола може да ни блъсне, можем да парализираме или да получим инфаркт ... и вратата ще се отвори пред нас, за да се сбогуваме с този земен живот. Нека не забравяме факта, че живеем в края на вековете, „по време на откровението“, както Дева Мария каза на провидцата Лусия във Фатима. В Своята доброта и благодат Бог отново ни дава благодатното време, за да възстановим щетите и бедствията в живота ни и да възстановим Божия образ в нас (вж. Бит. 1: 26-27). По този начин можем да получим вечен живот в небесното царство. Но ние трябва да работим с Божията благодат. Светият Дух ни каза чрез Св. Павел ни напомня: „Или презирате богатството на неговата доброта, търпение и търпение и не знаете ли, че Божията благост ще ви отведе до покаяние?“ (Рим. 2: 4)
Молитва: Милостив и милостив Боже, идваме при теб с молба за прошка за нашите беззакония. Изпратете своя Свети Дух върху нас, за да осъзнаем всичко, което не принадлежи на вашето царство. Ние даваме живота си във вашите ръце и искаме да изпълняваме вашата воля във всичко. Нека този Великденски сезон да се превърне във време на дълбока трансформация в живота ни. О, скъпи Свети Душе, докосни се до сърцата ни и ни запали с любов към теб.