вижда
26.11.2013 (13:40)

Това важи и за Словакия. Оказва се обаче, че високите разходи на глава от населението не са гаранция за добро здраве на населението.

Коментар на главния стратег на Сбербанк Словакия Мартин Барт към публикацията OECD Health at a Glance 2013, в която той сравнява състоянието и тенденциите в здравеопазването в страните-членки на ОИСР, както и някои нечленуващи.

Последната публикация на ОИСР „Здраве накратко“ 2013 обхваща периода до 2011 г., т.е. периода на кризата. Кризата доведе до значително забавяне на разходите за здравеопазване, които дотогава нарастваха бързо. Това важи и за Словакия. Оказва се обаче, че високите разходи на глава от населението не са гаранция за добро здраве на населението. САЩ харчат най-много за здравеопазване - 8 508 долара на глава от населението, докато средното за ОИСР е 3 322 долара. Продължителността на живота при раждане в САЩ е 78,7 години, под средното ниво за ОИСР от 80,1 години. Ръстът на продължителността на живота в САЩ е много бавен от 1970 г. в сравнение с други държави-членки. Освен всичко друго тук навиците на населението играят голяма роля, напр. САЩ имат най-висок дял - до 36,5% от затлъстелите хора на възраст над 15 години. В Словакия 16,9% от хората на възраст над 15 години са с наднормено тегло.

  • Според икономистите позитивите на еврото надвишават негативите
  • Ексклузивни интервюта с маркетинг директори на най-големите банки в Словакия
  • Чешката централна банка харчи милиарди за отслабване на кроната
  • Сравнете лихвените проценти по срочните депозити
Определено обяснение за това несъответствие дава структурата на нашите разходи за здравеопазване, където в сравнение със средното за ОИСР, имаме висок дял на разходите за лекарства - до 38% от общия брой (ОИСР 20%, Чехия 24%) и много нисък дял на разходите за болници и дългосрочни грижи. По отношение на разходите за лекарства, ние отговаряме на швейцарците, даваме до 525 USD годишно, но швейцарците харчат три пъти повече на глава от населението за здравеопазване. Разходите за лекарства у нас нарастват с шеметна скорост от 2000 г., около 7% годишно, чехите са имали около половината ставка. Понастоящем те представляват 2,2% от БВП, 50% по-високо от средното за ОИСР. Напр. Консумацията на лекарства срещу високо кръвно налягане, висок холестерол в кръвта и диабет, които са били под средното ниво за ОИСР през 2000 г., се е увеличила значително над средното и с десетократен коефициент. От друга страна, болничният сектор е слабо финансиран (да не говорим за управлението на държавните заведения) и по-специално в областта на дългосрочните грижи.

Въпреки изоставащото качество на услугите, словаците бяха принудени да плащат все повече за здравни услуги от джоба си. В момента той покрива около една четвърт от общите разходи. От 2000г темпът на растеж на собствените разходи в Словакия беше най-високият в целия ОИСР, с 15% между 2000 и 2010 г.

Бомбата със закъснител обаче ни очаква в дългосрочни грижи. В момента имаме само много неясна информация за дела му от общите разходи. Проучването на ОИСР посочва, че почти няма, докато средното за ОИСР е до 12%, т.е. около 60% от разходите за лекарства. Делът на гражданите на възраст над 65 години у нас е 12%, над 80 години 3%. Според проучването ние сме далеч най-лоши по отношение на ограничаването на тези граждани в ежедневните им дейности. В групата от 65 до 74 години 76% от гражданите имат частични или пълни ограничения, в групата над 75 години около 90%. Средната стойност за ОИСР е около 42%, респ. 59%; в Чехия е 38%, респ. 63%.

Според ОИСР само 3,2% от гражданите на възраст над 65 години получават дългосрочни грижи под формата на институционални грижи. Тенденцията в света е различна, като средно 12,7% от населението на възраст над 65 години получава такива грижи, но около 64% ​​у дома. В Чешката република като цяло 13,1% и само около 2% в конституционна форма. В Словакия очевидно липсва мрежа от доставчици, които биха могли да осигурят грижи за възрастните хора в техните домакинства. Естествено липсват и работници. На хиляда души на възраст 65 години има едва 16 служители за дългосрочни грижи, което е вторият най-нисък брой в ОИСР, като има предвид, че средната стойност е 68. Този нисък брой е още по-изразен по отношение на броя на леглата в различни институции, включително болниците. На хиляда граждани на възраст над 65 години има до 53 легла за дългосрочни грижи. Но каква грижа е, ако има само 16 служители на разположение. Напр. в Холандия има 65 служители на 65 легла.

Идеално решението би било да се спре растежа на консумацията на наркотици и да се пренасочат ресурси към болнични и особено дългосрочни грижи. Това обаче няма да е лесно да се направи, тъй като финансовите интереси на мнозина са заложени. По-преходно решение изглежда е да се увеличи делът на разходите за здраве от 7,9% от БВП до средно 9,3% за ОИСР, което е около 1 милиард евро. Предвид настоящото състояние на бюджета на публичната администрация, не е реалистично да се очаква значителен ръст на публичните ресурси. Следователно ще трябва да плащаме за по-добри дългосрочни грижи и по-добри болници от собствените си ресурси. Един от възможните начини е ускореното въвеждане на нови банкови продукти - т.нар обратни ипотеки, важността на които се споменава и в проекта на Национална програма за активно стареене за 2014-2020 г. Пенсионираните граждани биха могли, както и в много други държави, да преобразуват своите недвижими имоти (къщи, апартаменти) във финансови ресурси, които биха допринесли за финансирането на качествени дългосрочни грижи. Те ще могат да използват апартаменти и къщи за цял живот.