Децата са уязвими същества, много мислят за всичко и си задават много неща (какво, ако майка ми не ме харесва, какво, ако загубя, ще се разочарова ли баща ми?). В зряла възраст вече изобщо не решаваме някои от проблемите на децата, но децата възприемат света по различен начин от нас, възрастните.
За да бъдат задоволени всички потребности на детето и детето да се развива благотворно, то трябва да има чувство на любов, безопасност, сигурност, стабилност, приемане, силна връзка с другите или чувство за грижа. Ако родителят пренебрегне някоя от потребностите на детето, детето му може да изгради дезадаптивни схеми, които да го следват през целия му живот. Ако детето не се чувстваше в безопасност (родителите му често му крещяха, заплашваха, постоянно го подценяваха ...), то щеше да създаде схема за изоставяне/нестабилност. Той може да живее целия си живот в страх, че някой ще го напусне (родители, партньор, приятели, деца, когато пораснат). Ако детето изгради дадена неадаптивна схема, то не може просто да я контролира дори в зряла възраст. В дадена негативна ситуация, под заплахата от изоставяне, той отново се чувства като малко уязвимо дете и не може да го контролира сам. Впоследствие може да се промени, само с помощта на терапевт и терапия.
Ако се случи така, че след като загубите, дайте си да разберете, че сте разочаровани от представянето на вашето дете, викате му, забранявате любимите му занимания, детето ви го възприема много негативно. Впоследствие той страда от самочувствието си, дори не се доверява на способностите си и в крайна сметка не е в състояние да даде необходимия максимум за себе си в мача. Той придобива чувство за малоценност и в бъдеще може да изгради дезадаптивни схеми като дефект/срам, срам, негативизъм/страх от грешка или перфекционизъм/хиперкритика. Самото дете е смазано от загубата и с вашите коментари, изрази на емоции или писъци го влошавате.
НАПРАВЕТЕ ИСТОРИЯ НА ДЕТЕТО СИ
Тази сутрин ще играя мач, много се страхувам, че ще загубя. Не искам отново да разочаровам баща си, последният път той беше много тъжен от мача ми и три дни не ми говореше. Оставих всичко на мача, тренирах тренировките си пълноценно, съперникът просто беше по-добър. Окино ми крещеше, че съм невъзможна и че никога не мога да спечеля. Бях напълно разочарован от това и отдолу. Когато се прибрахме, се затворих в стаята и започнах да плача тайно. Ако баща ми ме видя да плача, той отново щеше да ми каже, че съм баба и че момчетата не плачат. Не разбирам защо не мога да покажа чувствата си, какво лошо има в това? Сега се върнах преди мача изцяло несигурен и наистина се страхувам да загубя. Наистина не искам да губя, не искам да го разочаровам отново, безполезен съм, определено ще го разваля отново. Краката ми се треперят, ръцете ми се изпотяват, трябва да падна, не знам какво да правя с това. Баща ми няма да ме насърчава, няма да ми казва, че ми вярва, още по-лошо е. Вече бях обявен за мач и се дразня, дори не мога да се помръдна от нервите си и още да не играя и за съжаление да спечеля.
Това е много често срещан пример за това как децата обикновено се чувстват преди мач. Те не искат да разочароват родителите си, не искат да губят. Като ги карат да се чувстват недоверчиви, те няма да си имат доверие. Те ще почувстват прекомерна нервност, което не е добре за спорта. Самочувствието им ще страда неимоверно. Впоследствие цялостното им представяне бързо ще спадне. Ето защо е много важно винаги да насърчавате, хвалите, мотивирате и уверявате детето си, че ще го обичате преди всичко, независимо дали ще спечели или загуби. Също така, не позволявайте победите и загубите да определят връзката ви с детето ви. Не смесвайте спорта в личните си отношения. Обсъдете мача с детето (под формата на диалог, а не монолог) и това е краят му, не му напомняйте за смазващи загуби. Откройте както силните, така и слабите страни от всеки мач. Никога обаче не показвайте разочарование към себе си, не крещите на детето си след загуба, не показвайте прекомерни емоции по време на мач, не влизайте в конфликт с други родители, треньори или съдии. Не се ръководете само от резултатите, радостта от играта и спорта е най-важното. Уверете се, че детето ви се развива правилно и отговаря на всички емоционални нужди.