Дневникът ми, знаеш ли какво се случи? Трагедия. Ужасно нещо! Знаете ли, докато беше лятото, носете тези различни тоалети на ластик и ластикът се разтяга както преди обяд, така и след обяд, и вечер, и сутрин. Не е трагедия. Тъй като сега лятото свърши, е студено, дрехите с ластик не могат да се носят, трябва да извадите сериозни комплекти от твърди материали и в същото време осъзнах най-голямата трагедия, която се случи!
Първоначално си помислих, че есенните парцали са се обидили, когато лежат толкова много в килера, току-що изоставени. Че бяха толкова обидени, че се сблъскаха. Нито с кон, нито с влак. Както обикновено, те се свиха. Те се свиха. Надявам се, че разбирате. Защото не го разбрах.
Но тогава застанах на кантара. Не за кухнята, защото тежи само до 8 килограма и не съм имал толкова от 23 години. Отстоявах такъв нормален, на който хората са обвързани, за да могат да правят ненужни комплекси. И на екрана имаше странно число. Виждал съм такъв и преди, но си мислех, че има нещо общо с еротиката. И нямам нищо общо с еротизма. Само онзи вулгарен дисплей ни свърза. (Дневникът ми, още ли не сте се загубили?)
Това е голата истина. Напълнях като дива свиня. Обвиних дънките безплатно, когато се опитах да превърна легналите в тях, че са се сблъскали с обидата. Наистина трябва да им се извиня. Всъщност, благодаря. Защото ми отвориха очите. Разбрах, любимият ми дневник, че трябва да направя нещо със себе си. Просто още не съм решил какво.
Е, можех да ям по-малко. Всъщност не можеше. Как бих могъл да съществувам вечер, по телевизията, без шоколад?! Това все пак е моят щастлив час! Няма да се откажа от това.
Бих могъл да започна да тренирам. Но мразя фитнеса, не мога да бягам, защото не е позволено на асфалт и не е позволено на тревата и също вали, така че навсякъде е кал. Аз също нямам колело, нямам още къде да карам ски и наистина е студено за плуване. Не му е позволено да се прибира и пред телевизора, защото когато скоча, съседът веднага почуква на стената, която изваждаме. И трябва да лежи пред телевизора, това е правилната позиция, няма да представя новини!
Така че от мен ясно следва, че знам какво трябва да направя. НИЩО. Кашлям, за да отслабна. Това е за тези с по-малко доверие. Освен това нямам време за глупости.
Въпреки че се спрях на познат, че ще отслабнем заедно. Но как би изглеждало, ако аз отслабна, а тя не? Не бих могъл да й го направя! Тъй като съм характер, ще я подкрепям морално по време на отслабване и вече мога да си представя светлината в очите, когато тя разбере, че е отслабнала, а аз не съм! И сега ти, дневник на любимия ми, си представяш светлината в очите ми, която свети при мисълта, че мога да зарадвам някого.!
Вярно, килограмите не са важни. Важното е усещането, скрито някъде в мазнината. Плюс това, как би изглеждал този свят, ако всички бяха красиво тънки/тънки и т.н.? Би било скучно. Така че всъщност разнообразявам света и това е друга благородна идея. Наистина съм характер!
(Дневникът ми, надявам се, че изобщо не сте се загубили и осъзнахте, че въпреки че преди време беше трагедия, сега е добре, защото съм мързелив да обърна такава необратима съдба. Плюс това, открих чудесно оправдание да прикрия мързела си и пак да го изиграя върху характера си, но се надявам, че никой от мен няма да вземе пример от мен, защото вече знам, че освен теб това чете и голямата Vierka, Mirka и Жанета, и тримата го имат, за да пуснат един трик и да влязат във форма, така че всъщност не взимайте пример от мен и не яжте и практикувайте или както казва любимият ми "знам, че ако се ядосате, вие ще отслабна, но ако не го направите и не се ядосвайте "Затова ме зарадвайте, поне се ядосайте на вас.)