Най-характерното и в същото време най-опасното свойство на тази група вещества е високият им афинитет към мазнините и устойчивостта в околната среда. Те се натрупват главно в мастните тъкани, черния дроб, бъбреците, мускулите, мозъка, но също така и в сърцето. Острото отравяне обикновено води до загуба на равновесие и по-късно парализа на централната нервна система. При хронично отравяне първо се проявяват анорексия, главоболие, хипертония и обща слабост. На по-късен етап симптомите продължават с нервни и психични разстройства. Поради факта, че хлорираните пестициди се считат за канцерогенни и мутагенни, тяхната употреба е забранена в много страни или ограничена до изключителни случаи (Beseda et al., 2009). .
Дихлородифенилтрихлорметилметанът (ДДТ) със сигурност е най-известният член на тази група. За първи път е синтезиран още през 1874 г., но неговите инсектицидни ефекти са открити едва от швейцарския химик Пол Херман Мюлер през 1939 г. От Втората световна война DDT се използва широко като средство против насекоми в селското стопанство, но основно за убиване на комари и комари в тропическите страни. Остатъци от този използван преди това инсектицид, ДДТ и неговите производни, са открити в ескимоските организми, живеещи в Полярния кръг, както и в алпийските пъстървови организми.
При остра експозиция той действа върху централната нервна система, причинява конвулсии и ефектът завършва с парализа на дишането. Острото вдишване причинява бронхит. Способността му да се натрупва в организма обаче е по-опасна от острата му токсичност. При хронично отравяне се появяват промени в кръвната картина, тя действа като ендокринен разрушител, нарушаващ функцията на андрогените. През 2006г Списание за андрология донесе проучване за намаляване на подвижността на сперматозоидите и увеличаване на честотата на дефектни сперматозоиди при мъжете в зависимост от нивото на метаболитите на ДДТ в кръвта. Доказано е, че ДДТ е канцерогенен и мутагенен. Смъртоносната доза прахообразен ДДТ за хора е 10-30 g. Използването му е забранено у нас през 1973 година.
Значителна група хлорирани пестициди са цикличните хлорирани въглеводороди като хексахлороциклохексан (HCH), хлордан, алдрин, диелдрин, хептахлор, метоксихлор, ендрин, токсафен и други. Това са предимно инсектициди.
Хексахлороциклохексанът (HCH) е бял синтетичен химикал с деликатна гъбична миризма, срещащ се в осем изомера. Специфичните изомери се наричат според позицията на водородните атоми в структурата на химичното вещество. Гама-изомерът - линдан - се използва като инсектицид за защита на плодове и плодове, зеленчуци и като средство за защита срещу въшки, сърбеж и кожни заболявания, предавани от акари.
Техническият HCH може да се намери в почвата и повърхностните води, където той се запазва дълго време. Той е в газообразна форма във въздуха или е в капан в прахови частици, които попадат на земята чрез дъжд. Формата на HCH (γ-HCH, т.нар. Линдан) остава във въздуха за около 17 седмици, във вода се разлага за около 30 дни.
Вдишването на големи количества HCH изомери, като γ-HCH и/или α-, β- и δ-HCH, причинява нарушения на кръвта, гадене, главоболие и възможни промени в половите хормони. Поглъщането на големи количества HCH може да причини смърт. Всички HCH изомери причиняват увреждане на черния дроб и бъбреците. Дългосрочните тестове за орално излагане при гризачи показват, че изомерите на α-HCH, β-HCH, γ-HCH и технически HCH причиняват рак на черния дроб. Използването му е забранено у нас през 1987г.
Хлорданът (пълно химично наименование 1,2,4,5,6,7,8,8-октахлоро-3а, 4,7,7а-тетрахидро-4,7-метаноиндан) е в чиста форма бяло кристално вещество с леко остра миризма. Хлорданът се използва в селското стопанство главно за лечение на зърнени култури, цитрусови плодове и в домакинствата срещу мравки. Той е забранен през 1988 г., но все още се използва в някои страни и днес. Като устойчив органичен замърсител, той е международно регулиран от Стокхолмската конвенция.
Значителна група хлорирани пестициди са пестицидите с хлорофенилоцетна киселина. Това са хербициди, проникващи в тялото на животните и хората, особено чрез храносмилателната и дихателната системи. Те имат относително ниска токсичност за хората, но могат да бъдат силно токсични за някои животни, особено за пчелите.
Най-важните пестициди от тази група включват 2,4 D (2-метил-4-хлорофенилоцетна киселина) и 2,4,5-Т (2,4,5-трихлорофенилоцетна киселина). Доказано е, че 2,4 хербициди са тератогенни.
Автори: Яна Франковска, Йозеф Кордик, Игор Сланинка, Любомир Юркович, Владимир Грайф,
Петър Шотник, Иван Дананай, Славомир Микита, Катарина Дерцова и Власта Янова
Дионис Щур, Държавен геоложки институт, Братислава 2010, 360 с,