Безпроблемният ход на бременността е от съществено значение за човешкото здраве, тъй като по време на него физическото развитие е най-бързо.
През първия триместър на бременността всички части на тялото на ембриона постепенно се формират от едно оплодено яйце. Те продължават да се подобряват и растат в по-късните етапи на бременността. Скоростта на развитие обаче варира в различните части на тялото. Развитието на сърцето или крайниците обикновено завършва още на осмата седмица от бременността, докато развитието на някои по-сложни органи (особено мозъка) продължава дори след раждането. Тератогените са вещества, които нарушават правилното развитие на ембриона или плода по време на бременност. Те включват различни химикали, лекарства, но също така и въздействието на околната среда. Скандален пример е талидомидът, който се използва като лекарство против гадене по време на бременност. Едва когато се увеличи броят на бебетата, родени с липсващи или недоразвити крайници, се установи, че лекарството потиска растежа и развитието на костите. Използването му по време на бременност, разбира се, вече е забранено. Тази афера с талидомид доведе и до по-строг контрол на безопасността преди пускането на пазара, така че подобни трагедии да не се случват повече.
Липса на кислород
Не всички тератогени обаче са химикали. В нашата лаборатория по токсикология на развитието се занимаваме например с ефекта на хипоксията, т.е. намалените нива на кислород в кръвта на плода, върху нейното развитие. Хипоксия може да възникне в ранните етапи на бременността, особено при увреждане или лошо развитие на плацентата; обаче е често срещано и по време на раждане, ако например е прекалено продължително или сложно. Чувствителността към хипоксия обаче се увеличава с възрастта на плода, така че хипоксията има по-изразени последици по време на раждането. Сериозните заболявания на майката, анемия, прекомерен стрес и гестационен диабет също увеличават риска от хипоксия по време на бременност. Сред външните фактори рискът му се увеличава главно от замърсяването на околната среда, тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Намаляването на нивата на кислород е особено опасно за жизненоважни органи. Мозъчните клетки (неврони) на възрастен могат да оцелеят без кислород само около 5 минути, развиващият се мозък може да бъде малко по-устойчив. Въпреки това, хипоксията, действаща по време на развитието на мозъка, може да увреди образуването и асоциирането на невроните, но също така да промени нивата на веществата, отговорни за предаването на информация от един неврон на друг. При тежки случаи могат да възникнат необратими увреждания и загуба на неврони.
Въздействие върху функциите
Дългосрочните ефекти на хипоксията от началото на бременността могат да намалят теглото при раждане на бебето или да причинят преждевременното му раждане и по този начин да увеличат податливостта му към няколко заболявания. Действието му по време на периода на раждане от своя страна може да доведе до промени в мозъчната функция. Те могат да се проявят като поведенчески, памет и нарушения на ученето след раждането. Хипоксията може също да доведе до ADHD-подобни симптоми (нарушено внимание и активност), включително нарушена концентрация, загуба на самоконтрол и способност за вземане на решения. Тежката дългосрочна хипоксия може да доведе до епилепсия, церебрална парализа или умствена изостаналост. Някои от последиците от него обаче могат да се проявят по-късно в живота. Например, смята се, че това може да е и една от причините за депресия и шизофрения, чиито първи симптоми се появяват едва в пубертета. Поради тези сериозни последици за човешкия живот, хипоксията отдавна е във фокуса на изследователите. През последните години са изпробвани много лечения. От тях официално е одобрено само намаляване на телесната температура на новороденото, което облекчава последиците от хипоксията и забавя появата им. Все още има пациенти, при които употребата му е рискована и затова търсенето на подходящо лечение продължава. Например, няколко нови антиоксиданта изглеждат обещаващи.
PharmDr. Михаела Пиешова
Център за експериментална медицина
Институт по експериментална фармакология и токсикология SAS
Статията е създадена в сътрудничество с младите учени от платформата SAS