Той обичаше филма и филмът обичаше неговия. Сякаш между другото - той не се смяташе за смешен и винаги се чудеше защо хората толкова много му се смеят. Могъщият Оливър Харди и стройният Стан Лоръл са образували една от най-добрите комични двойки в света.

оливър

Хуморът им се основаваше на прости геги, застреляни от стотици хора преди тях, но малцина толкова добре. Утре ще се навършат 110 години от рождението на Оливър Харди.

Хората го помнят като дебел едър тип, който често поздравява човек с по-малко разбираща Лоръл, за да разбере по-бързо. Въпреки това Харди, който е бил 140 килограма в най-добрите си години, никога не е бил смятан за дебел. „Дори никога не съм се опитвал да отслабна, защото със Стан бяхме смятани за дебели и бедни. Но не бях дебел, просто имах големи кости, точно както цялото ми семейство “, каза Оливър в края на живота си.

Той не произхожда от артистично семейство, но стига до актьорите като дете. Майка ми имаше хотел в Медисън, Джорджия, където ролите често прекарваха нощта. Малкият Оливър слушаше актьорите и когато беше на осем години, избяга от дома. Когато се завърна, той продължи това, което му харесваше най-много - пееше и играеше бейзбол.

Мислеше да учи право, но сестра Елизабет му напомни, че е твърде комична. Очевидно той я слуша и започва да управлява кино, където прожектира и пее.

През 1913 г. заминава за Флорида, където се върти около филмово студио. Той играеше малки роли и пееше в нощно ревю. Той идва в Холивуд през 1919 г. и има 500 малки задачи. Тялото му беше предназначено да играе дебели мъже и злодеи. През 1926 г. той за първи път среща Стенли Лоръл пред камерата. Още не бяха участвали заедно, но хората веднага ги забелязаха и започнаха да пишат във филмови студия: "Кои са двамата?"

Година по-късно те правят първия голям съвместен филм Филип на гости. Харди е добър човек в него, който се преструва, че знае всичко и е бил навсякъде. Неговата пищност и инат винаги го вкарват в беда. Почти празното лице на Лоръл подсказва, че е малко упорит. Бавните и объркани реакции на Харди почти винаги го разстройват. Това беше рамката, от която се развиват всички истории.

Хората ги обичаха така и им даваха радост. До 1932 г. те почти не се движат от обучението си. Техните универсални истории привличат всички - и работници, и интелектуалци. Всички недоразумения, конфликти и битки завършват добре - огромният Харди и обърканата Лоръл осъзнават, че не могат един без друг. „Това е най-великият комичен филм, правен някога“, каза американският драматург Хенри Милър за известната Крем революция. Актьорите консумирали 4000 торти и 50 литра бита сметана, за да могат актьорите да изхвърлят сладкиши след себе си.

През 1932 г. те решават да отидат на шестседмичен работен празник във Великобритания, откъдето идва Лорел. Те измъкнаха петите си от Холивуд и се оказаха световни звезди. Тълпа журналисти и почитатели ги преследваха в Ню Йорк и Лондон. Разбраха, че са приятели. Дотогава те се срещаха само на раменете си, но след този празник станаха добри приятели.

През същата година те получават Оскар за филма „Преместване на пианото“ в категорията къса комедия. Кратките творби им подхождаха най-добре, в игралните филми обикновено имаше твърде много гегове.

Лоръл се държеше като глупак във филмите. Той обаче изобрети и преработи всички геги. Харди беше страхотен актьор - след последния клап обаче не си направи труда да снима и побърза да се прибере в градината или голфа.

Те без проблем успяха да преминат от безшумен към звуков. Гласовете им съвпадаха перфектно с героите, така че те имаха една допълнителна комедийна съставка.

До началото на Втората световна война те снимат. По време на войната напуска и тяхната муза. По това време стотици копия на техните по-стари филми вече циркулираха по кината, а малко след войната се разпространи и телевизията. След войната заснеха още няколко филма - последният беше Лоръл и Харди наследиха острова (1953). Те повториха още няколко триумфални обиколки на Европа. Сърцето на Харди обаче не издържа на много работа и през 1953 г. той получи инфаркт. Отслабна почти 70 килограма и остана само вкъщи. Великият комик напуска Лоръл на 7 август 1957 г.

Утре - пилотът на RAF Ото Смик