Всичко започва още през 529. Св. Бенедикт Нурсийски, Италия, основава първия западноевропейски манастир на планината Монс Касинус. Орденът на бенедиктинците постепенно се превръща в модел за появата на други католически ордени. Оттогава броят им надхвърля две дузини. Всеки от тях е нещо специфично. Не стр.

съвет
Всичко започва още през 529. Св. Бенедикт Нурсийски, Италия, основава първия западноевропейски манастир на планината Монс Касинус. Орденът на бенедиктинците постепенно се превръща в модел за появата на други католически ордени. Оттогава броят им надхвърля две дузини. Всеки от тях е нещо специфично. Е, само един от тях логично заслужава прилагателното най-строг.

В началото Св. Бруно

Останете в килията и клетката ще ви научи на всичко

Възходът на Картузийския орден обаче не спира със смъртта на неговия основател. Няколко години след смъртта на Бруно се изписват обичаи на общността, които дават истинска картина на живота на мистериозна общност. През 12 век папа Инокентий II. одобрява техните правила, а по-късно Картузианците са папа Александър III. признати за харесванията. Те имат само една цел в своите правила: „Търсете по-ревностни, намирайте по-бързо и по-пълноценно притежавайте Бога.“ Като път избраха тишината и уединението.

Откъс от документалния филм „Голямата тишина“ (на csfd.cz), показващ живота в Картузийския манастир La Grande Chartreuse. Филмът е носител на много награди на световни фестивали. DVD може да бъде закупен на Kumran.sk - Veľké ticho.

Картузианците традиционно пренаписват книги и са били известни и като отлични осветители. Там, където дойдоха, бяха възпитатели. Папа Инокентий IX също похвали ордена. Той каза, че тя никога не се е нуждаела от реформа, защото тя никога не е била изкривена.

Реклама

Орденът на Картузиан има своите мъжки и женски форми. Понастоящем броят на монасите по света се изчислява на около четиристотин в двадесет и четири картуша. Повечето от тях са във Франция и Испания, най-близките до нас манастири са в Словения и Германия.

Картузианци и Словакия

Мълчаливите монаси през Средновековието дори не са заобикаляли територията на днешна Словакия. Още през 1299 г. те идват по покана на германците Спиш, които им избират място на Скалната убежище (Lapis refugii - днешният Kláštorisko) над Letanovce в словашкия рай. Изборът на място не е случаен, тъй като на това място Спишовите са спасили живота си по време на разрухата на татарите. Така че това беше проява на уважение и благодарност. Общността преживява значителен бум в началото на 14 век. Може би затова през 1319 г. мълчаливите монаси са построили клон на своя картуш в северната част на Спиш в Лехници, който е известен като Червения манастир. За Спиш беше голяма чест, че тези монаси са работили на тяхна територия. През XV век обаче развитието на ордена Спиш спира, тъй като манастирите стават честа цел за грабеж от чешки хусити и братски войски. Картузианците са работили върху Скалата на убежището до 1543 г., когато укрепеният манастир е трябвало да бъде съборен, за да не стане база за разбойниците рицари, които малко преди това вече са го ограбили напълно. Някои от монасите също се преместили в Червения манастир с много богатата си библиотека. За съжаление и тук не се задържаха дълго. Двадесет години след напускането на Kláštorisko поради вълнения, те също определено напускат словашката територия.

Кръстът стои, докато светът се извива

Техният строг живот е труден за разбиране от съвременниците. Същността на пътуването им, най-професионалното, обаче се опита да разкрие. Бруно: „Нашият живот се разгръща в тъмнина и в светлината на вярата. В самота можем да влезем в дълбините на нашата вяра. Така тъмнината на вярата постепенно се променя в светлината на вярата. Когато се отречем от всичко, което не е в хармония с вярата, ще познаем дълбините на божеството и излъчването на святост към онзи, който живее в сърцата ни “.