спи, спи, спи, спи, спи, розк. сън.
1. да остане заспал, да си почине в състояние, при което активността на съзнанието и жизнените процеси и прояви са сведени до минимум: т. 8 часа на ден;
отидете, съберете с.;
сладко, вкусно, твърдо, твърдо, лошо, неспокойно с.;
с. здравословен сън;
с. отстрани, по корема, по гърба;
с. на леглото, на открито;
конят спи изправен;
Спахме в хотел Касталия само една нощ. (Бедн.);
с. до (бялата) сутрин;
спаси децата s.;
детето пита с.;
Спи добре, спи! пожелания на този, който отива да спи;
неос. Спах добре спах добре;
Спи в стаята! надпис, поставен на паметника над гроба;
прен. с. (неговата) вечна мечта, стр. в гроба, в земята да бъде мъртъв, погребан;
с. сънят на праведния (а) спокоен, безгрижен;
б) за мъртвите;
Който спи, не греши. той няма възможност да сгреши;
прен. природата спи, животните спят хибернацията им (има) период на намалено дълголетие;
прен. градът спи през нощта и си почива;
прен. да не бъде активен, да бъде пасивен: местната младежка група работеше, докато беше водена от пъргав учител. Сега младежта на Дужице спи. (Тат.) Комунистите не спят, създава се революционен комитет. (Кърно);
прен. Ти не направи нищо, защото съвестта беше заспала (Тадж.) Това не го притесняваше, беше вцепенен;
изглежда, ходи, сякаш спи за мъж, който е замислен, разсеян и т.н .;
спи добре като бебе, сладко
● обадете се.: спи като убит, нарязан, подрязан, като дърво, дървени трупи, яке, като удут, като земна катерица много твърд, твърд;
спи като в масло, като в мляко, като на небето добре, сладко;
заспа, сякаш го беше хвърлил добре във водата, твърд;
с. като мишка върху (в) чанта, като заек (на път) спретнато, лесно се събужда;
с. полугол само повърхностно, а не дълбоко;
с. с отворени очи, сополи;
където ходи, той спи много. уморен, сънлив;
поза на сън е много уморена, сънлива;
ходете с. с кокошки, с пилета скоро, все още на светло;
то (нещо) не му позволява да спи нещо го притеснява;
следователно той ще се оправи с. това не го притеснява, не го притеснява;
книги. с. да се задоволим с успеха с лаврите;
израз дяволът (никога) не спи винаги нещо лошо, неприятно може да се случи;
шега. когато спи, дори яденето не пита, е добро, само когато няма възможност да се справи зле;
2-ро обаждане. израз (с кого) да правят полов акт с някого;
назад, отблизо, отблизо, заспал док. база. да се издигне, да се издигне: чудовището скочи и заспа. (Чал.) Конете заспаха. (Вадж.) Змиите изгориха. (Botto)
върнете се, разредете. аз назад, -í, -ia (роден назад, -i. -ia) док. изведнъж, да спре внезапно, да спре, да се отдръпне: [Кобилата] се олюля встрани. тя се върна. (Да-а) Чуро спеше пред странен пакет, той отпусна дървения си крак. (Мин.) Йоза се върна от вратата и хукна през кухнята, за да отведе стадото. (Тим.) Но той ще заспи веднага. (Ръж.)
|| за отмяна (нация и обратно) разреждане. (не, кого) да спре внезапно, да се сдържи, да се върне назад: Марио е възстановил по-нататъшното си любопитство. (Сияние) Ям повода на баща си - кой ще го задържи, кой ще го задържи! (Сияние);
Суровият писък изрита бягащите. (Вадж.) Не го оставяйте да спи, той ще раздаде всичко. (Ръж.);
за връщане на играта с кървене (Ráz.)
назад 1 аксесоар до първоначалното място ал. към първоначалното състояние, назад, назад, назад: върви, върни се с.;
поставете нещо с.;
пътни с.;
върнете нещо с. (напр. по пощата);
върнете се 100 години назад с. (напр. в начина на мислене);
Нито крачка назад! (Štítn.) Веднага щях да оттегля въпроса (Tomašč.) Припомнен, съжалих, че го казах. Съжалявам! Вземам обратно (Да.) Спомням си, отменям казаното преди;
права. Вземи с. обжалване
● това е стъпка с. връщане към миналото, към нещо по-лошо;
изгори мостове обратно (Lajč.), за да направи невъзможно връщането
спата, -у, спата жени. r. израз.
1. досаден, грозен ал. досаден човек, отвращение, късо съединение: Чудя се дали можете да ходите с толкова лоши неща. (Ал.) Хората казваха, че това е гръб на мъжа. (Кук.)
2. грозота, грозота, грозота: Той е достъпен: тъмнина и светлина, лекота и красота. (Добш.) Това е въпрос: да заблудиш другите. (Звезда)
● обадете се. качи се на ш-у, победи някого на ш-у, отслабни много на ш-у
завоевание отзад, -ия средна. разреден. завоевание. възвръщане: битката за повторното завладяване на замъка Естергом (Щит).
спатетизоваť [изсл. -tety-], -uje, -ují doc. книги. (какво) да се направи нещо жалко, да се даде нещо жалко: s. театрална пиеса, представление, презентация
да пропусна, -í, -иа нед. (кой, какво) да направя грозно, лошо, грозно, осквернявам, отвращавам: Нос, много сгънат между очите, лошо. (Тим.) Изражението на лицето му беше лош израз на твърдост. (Тат.);
док. да развалят
|| да се ядосваш, да се гнусиш, да бъдеш грозен, да се гнусиш, да се гнусиш, да се гнусиш: защо грешиш с обрат на тюл? (Вадж.);
док. заспивам
да се върне и да се върне, -uje, -ují nedock. израз.
1. стъпка назад. назад: (Má Ma) объркана по объркан начин с подарък в ръка. (Щеф.) [Янко] бавно отстъпи няколко крачки назад от нея. (Тат.) Той я стисна (Хана), когато тя се върна зад гърба му. (Gab.)
2. неохотно, колебливо, отстъпление: Когато трябваше да се закълнат, те се върнаха. (Urbk.) Защо се връщате в средата на годината сега. (Кук.) Купувачът закъсня много в края на това дали да купува или не. (Кук.)
умножавам обратно и умножавам, -í, -ia doc. (какво) умножи, умножи, умножи: Той умножи двадесетте хиляди злато, което баща му му даде за търговия. (Бодич.);
неделя да се умножава и да се умножава, -uje, -ují
да се обърка, -ie, -ejú ned ned. да стане лошо, грозно, грозно, да се разболее: През есента планините се влошават и момичетата стават по-красиви. (порек.);
class = "sc" /> док. да греша
лош човек, -а, мн. не. -Аз съм мъж. r. остаряла. гаден човек (Тим., Sládk.)
1. грозен външен вид, грозен, досаден: š-é дете;
ш-é рокля;
š-é зъби;
2. нарушен от влиянието на нещо, лошо, лошо направено, счупено, лошо: š. година, пъти, w. живот;
š-é cesty, š-é фураж, š. изображение;
Буковичова веднага щеше да каже нещо лошо (Тим.) Нещо грозно;
лоша дума.
лош аксесоар: с. да погледнем някого;
лекува някой š.;
назад 1 добавяне. м. относно обратната посока, обратната посока: стр. движение, стр. смяна;
с. развитие;
с. дата по-рано от датата на регистрация;
с неговата валидност, с нейния ефект (напр. да получи, да плати за нещо, да има валидност);
с. изглед (Fr. Kráľ) ретроспектива;
с. удар (напр. в случай на експлозия);
огледало на моторното превозно средство, позволяващо на водача да вижда пространството зад превозното средство;
грам. декларация s-á, причинена от следната гласна;
технология с. работа на двигателя, машина;
с. клапан, позволяващ поток само в една посока и предотвратяващ поток в обратна посока;
ретроспективно назад, назад: стр. действа върху някого. за нещо;
Целият живот на него (Зуб.) Е обърнат в паметта му със задна дата.
обратно 2 прил .: тел. остаряла. стойка s. с токчета заедно, по-нова стойка свързана
виж, -í, -ia, rozk. -Три дока- остарял. (кого, какво) да види, да види, да наблюдава, да забележи: Докато тя закъсняваше, често я виждаха. (Hviezd.) Недалеч от Rajec той видя нещо, в което имаше само толкова много, че не го победи. (Заб.);
той видя стълбата (Кук.);
Окото ми няма да те види повече - (Jes.) Няма да те видя;
неделя да виждам, -uje, -ují
вземете обратно, -ia център. права. остаряла. обжалване, отмяна: стр. съдебни дела
1. съединени като цяло, подкрепени, закопчани (напр. От някакво устройство, колан, катарама и др.): В рокля, до врата, завързана с черни копчета (Vaj.);
старите установили отпочиналите ръце (Тадж.);
палто на гърдите на гърдите (звезда);
2. тясно свързани, обвързани от някаква вътрешна връзка, тясно свързани: да бъде (тясно, неразделно) s.;
науката трябва да бъде тясно свързана с живота и практиката;
Jerguš и Zuzka, детска любов назад (Ondr.);
Дълбоки, живи са корените, които са свързани с почвата. (Лаз.);
обичам да спя (Ondr.);
Дори свободата е колан за вяра в съня. kou. (Вадж.);
сдържаност, жени. r. тясна връзка, приемственост, пакет, навик. вътрешен: тесен с. литература за живота;
с. език и мисъл;
Връзката на писателя с живота и борбата на неговия народ. (Поплавък)