бедна

Снимка: IMDB (Universal Pictures), Wikimedia

Именно в това, повратна точка за нея, изчезна любимият й 9-годишен син Уолтър Колинс. В края на 20-те и началото на 30-те години нейното лице изпълва първите страници на вестниците в Лос Анджелис. По онова време нейната зашеметяваща история беше сензация. Когато полицията в Лос Анджелис изгаря стари записи в началото на хилядолетието, те предлагат на сценариста Йозеф Страчински дали иска да претърси из тях. По собствените му думи той нямаше представа, че може да има такъв късмет.

И така е направен филм, режисиран от Клинт Истууд, наречен The Exchange. Един следобед през 1928 г. синът на госпожа Колинс отишъл на кино. Тя му даде няколко пари и оттогава не го беше виждала. Няколко дни по-късно в L. A. Times се появи статия за изчезналото момче. Полицията имаше повече от един ръководител по това време, делата им бяха обхванати и никой от тях не приключи. Същото важеше и за малкия Уолтър, чието изчезване не доведе до много следи.

След продължително издирване, което първоначално изглеждаше напразно, полицията каза на г-жа Колинс, че е намерила нейния син в щата Илинойс. Пет месеца от нейното страдание трябваше да приключи. Тъй като местната полиция по това време не постигна особен успех, беше взето решение момчето да бъде предадено на майка му, пред журналисти. Ентусиазмът обаче бързо бе заменен от допълнително отчаяние, когато г-жа Колинос установи, че момчето, докарано от полицията, не е нейният Уолтър.

Полицията убеждава майка й, че е просто стресирана. Под натиска на шефа на полицията тя отведе момчето у дома, въпреки че знаеше, че това не е нейният син. Момчето, което полицията откри, успя да измами всички. Съученици, котка и куче. Но не тъжна и измамена майка. Момчето, което полицията откри, беше някой си Артър Дж. Хътчинс от Айова, който избяга от дома си пред мащехата си.

Не искаше да се прибира вкъщи и затова кимна на полицията, че се казва Уолтър Колинс. Когато г-жа Колинос отведе момчето на плажа и Артър се хвърли във водата, тя беше на 100 процента сигурна, че това не е нейният син. Уолтър не можеше да плува, така че въпреки убежденията на полицията, психиатрите и хората около него, тя знаеше, че нещо не е наред. Тъй като полицията не искаше скандалът й да се случи, тя я затвори в психиатрична болница.

Тук се отнасяха към нея напълно ужасно, което лесно би могло да бъде наказание за нейното „неподчинение“. За щастие това продължи само десет дни, тъй като накрая момчето призна пред себе си, че не е това, за което се твърди, че е. С течение на времето беше открито, че малка ферма се намира зад Калифорния, където бяха затворени няколко момчета, които бяха предназначени за изнасилване и последващо убийство. Гордън Норткот живееше с майка си във фермата. Сред убитите момчета беше и малкият Уолтър.

По време на процеса Гордън реши да се защити, направи го по абсолютно саморазрушителен начин и беше осъден на екзекуция чрез обесване в затвора Сан Куентин. Майка му е осъдена за убийството на Уолтър. Тялото на момчето обаче така и не беше намерено. Госпожа Колинос зададе прост въпрос, който почти разруши цялата полицейска система в Лос Анджелис: „Къде е синът ми?“ Това беше случай, който толкова очарова Страчински и заедно с Истууд му придаде фантастичен филмов облик, който определено не бива да пропускате.