Братислава (Стария град) - лично и онлайн
Обезличаването и дереализацията означава откъсване от личността, мислите и емоциите на човека, най-често по време на стрес.
Обезличаване
Деперсонализацията се определя от Американската психиатрична асоциация (DSM-5) като преживяване на нереалност и саморазделяне. Човек може да се чувства изолиран от собственото си същество (напр. Аз съм никой, нямам себе си), чувства (напр. Знам, че имам някои чувства, но не ги чувствам), мисли (напр. Мислите ми не изглеждат като моите) или цялото тяло (промени в глада, допира, гласа). Възможно е дори да има извънтелесни преживявания, когато една част от личността наблюдава друга, техните мисли, чувства или тяло.
Дереализация
Дереализацията включва преживявания на нереалност или разделяне, свързани с околната среда. Други хора или неща се възприемат като нереални, мечтателни, мъгливи, безжизнени или визуално изкривени. Дереализацията може да бъде придружена от размазване, повишена острота, разширено или стеснено зрително поле, двуизмерност, преувеличена триизмерност, променени разстояния или размери. Може да се появят и изкривени слухови усещания, като звуците или гласовете изглеждат приглушени или подчертани.
Други симптоми на лица с нарушение на обезличаването/дереализацията включват неприятни физически симптоми (напр. Чувство на пълна глава, изтръпване, замаяност), които могат да бъдат причинени от други свързани проблеми. При обезличаването често се появяват както тревожност, така и депресия. Деперсонализацията и дереализацията понякога причиняват страх от необратимо мозъчно увреждане, което за щастие не е обективно застрашено. Важна характеристика остава, че обезличаването и дереализацията се характеризират с адекватен контакт с реалността.
Причини
При значителна част от хората връзката между разстройството и травмата респ. отрицателни детски преживявания. Изследванията показват, че разстройството е свързано предимно с емоционално пренебрегване, физическо насилие, пасивно наблюдение на домашното насилие и неочакваната смърт на член на семейството или приятел. Най-честата непосредствена причина е силен стрес (междуличностни, финансови, служебни), депресия, тревожност (особено пристъпи на паника) и незаконна употреба на наркотици.
По време на стрес, обезличаването и дереализацията вероятно се случват в резултат на редица разединени емоции и мисли. Дисоциацията означава несъзнателно отделяне на емоциите от събитията в ежедневието. Например, човек говори за силни емоционални и стресови събития, но казва, че „вече не се притеснява“, „че няма значение“ и т.н. Самият човек често вярва, че не преживява събитието по никакъв начин.
Можем да кажем, че дисоциацията по същество е един вид защитен механизъм, който ни предпазва от неприятни емоции. Състоянията на обезличаване и дереализация обаче могат да имат отрицателни последици. Чрез дисоциация индивидът се отдалечава от автентичния си опит и реалното възприятие за себе си. Той няма възможност да възприеме своето битие и истинското АЗ. Следователно оцеляването му може да се възприеме като нереално, замъглено или изкривено - обезличавано и дереализирано.
Лечение
В случаите, когато други психични разстройства не са свързани, психотерапията може да бъде полезна. В него клиентът трябва да се запознае с неговия вътрешен а истински чувства свързани със стресово събитие. Като ги разпознава и оцелява, човек може да възприеме себе си и по този начин да избегне чувството на отчуждение или нереалност. Това обаче остава необходимо изискване дългосрочен а редовен психотерапия. За много хора обаче не е лесно да се изправят срещу истинските си чувства, което може да означава и чувство на срам, гняв или страх. Поради тази причина клиентите понякога прекратяват преждевременно психотерапията и предпочитат да опитат алтернативно лечение.
Автора: Докторска степен PaedDr. Д-р Душан Фабик, Пражска 11, Братислава Старе Место 81109 - консултиране лично и онлайн Facebook: psychologdusanfabik