мозъка

Даниел Дж. Сийгъл и Тина Пейн-Брайсън, автори на книгата Спокойно възпитание за дисциплина те са задушени във факта, че телесното наказание се губи от ефекта, ако искате да изградите добри отношения с децата, да ги научите на това, което искате и да ги насърчите да се развиват оптимално. Децата не трябва да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, камо ли на хора, които ги защитават и имат доверие. Изследователите дори са установили, че наказанията нямат почти никакъв ефект върху поведенческите промени и в много отношения са свързани с негативни последици. Умът и сърцето на детето също са наранени от унижения, заплахи, изолация от другите, използване на вербална и психологическа агресия. Това е контрапродуктивно. Вниманието на детето се измества от собственото му поведение и начина, по който то се променя към реакцията на родителите на това поведение, което означава, че детето изобщо не е ангажирано със собствените си действия. Вместо това той мисли за това колко лош и несправедлив е родителят му и как го е наранил. По този начин реакцията на родителите подкопава и двете цели на образованието, а именно промяна в поведението и също развитие на мозъка, защото не дава възможност на детето да мисли за собственото си поведение и дори да изпитва вина и угризения. Физическото наказание също води до физиологични и неврологични последици.

Последният аргумент срещу телесното наказание е свързан с въпроса върху коя част от мозъка на детето искаме да въздействаме и развиваме чрез образование. Американски невролог Пол Маклин в своята теория за "триединния мозък" той твърди, че всъщност в мозъка на човека има три мозъка, които са се развили в процеса на еволюция. Според него мозъкът е разделен на три основни части: мозък на влечуго, емоционален мозък и неокортекс. Най-старият е пълзящ мозък, който контролира основни физиологични функции, като дишане, сън, кръвообращение или рефлекси. Този мозък все още не познава емоциите, не може да бъде щастлив, уплашен или ядосан. Типичното поведение на мозъка на влечугите е инстинктивно: агресия, господство, защита на своята територия. Когато змията е в опасност, тя реагира инстинктивно и веднага ужилва врага без никакви признаци на емоция. Неговата мисия е да ни предпази от опасност и той използва три стратегии: атака, бягство и скованост. Това бяха отлични стратегии за оцеляване в джунглата, но те вече не са добре обосновани през 21 век. Ако този мозък владее над нас, животът ни се явява като борба и безкрайно предизвикателство за атака.

Емоционален мозък всъщност е нашата лимбична система. Лимбичната система е свързана с появата на емоции.Този човешки мозък често пречи на нови дейности, иска да ни предпази от емоционални разочарования и болка. Емоционалният мозък харесва всички неща на старо познато място. Често предизвиква у нас страх от неизвестното и новото.

Неокортекс или сивата кора ни дава способността да мислим, да философстваме, способността да съпреживяваме и емоции с по-висока честота, като любов, доверие, благодарност. Благодарение на тази част в мозъка ние преследваме целите си и ако ни е грижа за нещо, лесно преодоляваме страха. Увеличаването на дела на мозъчната кора в мозъка, особено във фронталните дялове и префронталната кора, ни позволи да научим езика, да планираме, да мислим абстрактно и също така да обработваме емоциите по „рационален начин“.

Родителите могат също така да избират дали да поддържат мозък на влечуго или например неокортекс. Те могат да предизвикат реактивност в примитивния мозък на детето или да включват мислещите мозъчни области, които учат децата да вземат здравословни и гъвкави решения и да управляват добре емоциите. Ако реактивните мозъци често се задействат от образованието, децата губят възможността да развият мислещата част на мозъка. В днешно време вече има редица ефективни начини за отглеждане на децата по правилния начин, също чрез въздействие върху мислещите мозъчни области. За някои ефективни стратегии ще говорим в следващите статии.