Карел Гот обяви болестта.

какви

БРАТИСЛАВА. Левкемията няма стадии, човек или го има, или не. Болестта не е концентрирана в един определен орган, тя е системна.

Левкемията засяга хематопоезата, като болните клетки циркулират през кръвта в тялото.

По правило само медицински експерти и непосредственият кръг от хора около пациентите се интересуват от тази смъртоносна болест.

Той е диагностициран с остра левкемия, след като е бил лекуван от хематопоетично разстройство в продължение на година и половина.

Какво се случва в тялото на болен човек, как може да се прояви болестта и какви перспективи имат пациентите в бъдеще?

Какво е остра левкемия?

Левкемията е злокачествен тумор на кръвта, известен също като рак на кръвта.

Фактът, че левкемията е остра, означава, че болестта не се е скрила в тялото - тя е възникнала внезапно и има бърз ход. Ако пациентът не започне лечение веднага, съществува риск болестта да го убие в рамките на няколко дни до седмици. Благодарение на лечението повече от една четвърт от пациентите могат да оцелеят пет години.

Различаваме два подвида на острата левкемия остра миелоидна левкемия (AML) a остра лимфобластна левкемия.

Всеки от тях обикновено се среща при различна възрастова група пациенти. Острата миелоидна левкемия засяга предимно възрастни и рядко лимфобластната левкемия засяга предимно деца.

При остра миелобластна левкемия се появява разстройство на някакъв етап от развитието на миелобластите. Миелобластът е вид незрели клетки, които се развиват в специфична категория бели кръвни клетки в костния мозък.

Ако човек има остра левкемия, неговите незрели клетки не се развиват в нормални бели кръвни клетки. Вместо това те се размножават неконтролируемо на различни нива на миелобласт.

За кратко време се образува голямо количество от тях, те се натрупват в костния мозък и от него след това се измиват в кръвта в цялото тяло.

Натрупаните миелобласти в костния мозък също предотвратяват образуването на здрави и необходими клетки. Липсата на червени или бели кръвни клетки и тромбоцити причинява сериозни здравословни проблеми на пациента.

Симптоми на остра левкемия

Симптомите на заболяването са резултат от липсата на отделни видове здрави кръвни клетки.

Липсата на червени кръвни клетки се проявява като анемия. Пациентът се чувства слаб, уморен, бие сърцето си и има бледа кожа. Затруднява дишането, усеща натиск върху гърдите и го боли главата.

Рискови фактори за AML

  • Възрастна възраст,
  • пушене,
  • мутации под въздействието на физически (радиация), биологични (някои вируси) и химични фактори в околната среда (бензен и неговите производни, нефтохимия, цигарен дим),
  • наследствени заболявания (например синдром на Даун, синдром на Нунан или анемия на Фанкони)
  • предишно лечение на рак с цистостатици,
  • нарушения на кръвта (напр. миелодисплазия и миелопролиферативни заболявания).

Намаленият брой здрави бели кръвни клетки, по-специално гранулоцитите, ще причини имунни нарушения. Пациентът може многократно да страда от инфекции, които може да не реагират на обичайните антибиотици.

Ако тялото няма достатъчно тромбоцити, се появява кървене в кожата и лигавиците. На кожата могат да се появят малки червени точки, както и големи натъртвания. Раните не могат да зараснат ефективно и следователно кървенето не спира. Дори менструалното кървене не спира жените.

Някои подвидове на заболяването могат да бъдат придружени от опасно кървене в мозъка, червата или белите дробове.

Пациентите могат да получат различен спектър от симптоми. Те могат да имат влошено зрение, увеличени лимфни възли, да чувстват анорексия, но да отслабнат много, да имат болки в костите или под ребрата.

Как се поставя диагнозата

Преди поставяне на диагнозата пациентът трябва да се подложи на редица изследвания. Първата шия е кръвна проба и лабораторен тест на кръвната картина.

В кръвна проба лекар или лаборант може да види промени във външния вид и броя на кръвните клетки. Изследването на хемокоагулация от своя страна сочи към проблеми със съсирването на кръвта.

Биохимичният преглед ще даде на лекаря относително изчерпателна картина за това как работят черният дроб и бъбреците, какво е съдържанието на минерали и протеини в организма, а също така ще разкрие състоянието на имуноглобулините и възпалителните маркери.

Изследването на периферна кръв и костен мозък помага да се идентифицира специфичен подтип на острата левкемия. Въпреки че събирането на костен мозък е неприятно за пациента, то предоставя изключително важна информация за правилната диагноза.

Генетичното изследване открива наличието и вида на мутациите и помага на лекаря да определи подходящия вид лечение.

Ако се подозира, че заболяването засяга мозъка и гръбначния мозък, се извършва и лумбална пункция и изследване на цереброспиналната течност.

Лечение и перспективи на болните

Въз основа на резултатите от изследването ще бъде определен точният вид и подтип на левкемия.

Системата за класификация на Световната здравна организация за 2016 г. включва седем основни подтипа на остра миеолидна левкемия. Конкретният вид заболяване се уточнява допълнително от генетиката, външния вид на клетките под микроскоп, а също и специфичните трудности на пациента.

Видът на острата левкемия значително ще повлияе на прогнозата на пациента и вида на лечението, препоръчано от лекарите. Процедурата при лечение е силно индивидуална, тъй като освен подвида на заболяването, тя трябва да отчита и възрастта на пациента, свързаните с него заболявания и възможните рискове.

Като цяло обаче лечението на левкемии е интензивно и взискателно, обикновено се състои от комбинация от химиотерапия и поддържащи грижи.

Острата миеолидна левкемия е фатално заболяване. Благодарение на химиотерапията и трансплантацията на хематопоетични стволови клетки, тя е лечима и пациентите могат да бъдат излекувани.

Приблизително 25 до 40 процента от пациентите преживяват лечението за още пет години. Ако пациентите получат трансплантация на хемопоетични стволови клетки от лице, различно от роднина, петгодишната преживяемост се повишава до 30 до 50 процента.

Пациентите с остра промиелоцитна левкемия имат изключително добра прогноза, а при възрастни пациенти това е един от най-добре лечимите подтипове на левкемия. Повече от 85 процента от пациентите са излекувани от него.

Преживяемостта обаче зависи от няколко важни фактора, не само от споменатия подтип рак, но и от биологичната природа на заболяването и възрастта и здравето на пациента.