„Играта е нещо сериозно.“ Изречението е кратко, но много кратко и негов автор е известният чешки детски психолог Зденек Матейчек. Той имаше предвид, че не бива да подценяваме детската игра, защото тя има огромна образователна стойност.

детската игра

Каква е същността на играта?

Въпреки че играта ни изглежда очевидна, е трудно да я дефинираме. Включва дейности, които са много различни помежду си, като футбол или шах. Толкова често дори не можем да определим границите на общото между различните игри. Определянето на играта също е трудно, тъй като има много съществени разлики между играта на животни, деца и възрастни.

В тази книга ще се съсредоточим върху детската игра през първата година от живота и ще разгледаме от какво е направена играта.

За какво е играта?

Смята се, че човешкото новородено се ражда с необходимостта да познава света около себе си, но не само това. В същото време той трябва да разбере и да се приложи към него. Играта се корени в тези нужди. Някои изследователи смятат, че това е главно необходимост да се знае. Бихме могли да кажем, че любопитството е това, което кара детето да играе.

Основната цел на играта обаче не е да знаете нещо и да разберете нещо. Това е целта на ученето и играта тогава ще бъде същата като ученето. Той се различава от ученето по това, че основното му значение се крие в самата му дейност. Игралната дейност сама по себе си носи радост и удовлетворение за детето. Чувствата на радост и удовлетворение на детето по време на играта значително го насърчават да продължи да играе. По-късно, когато мислим как да играем с децата си в конкретни възрасти, не бива да забравяме, че основно любопитството и радостта, които детето изпитва по време на играта и го карат да играе. Следователно той трябва да опознае нещо интересно чрез играта. Играта трябва да носи радост.

Как можем да определим детската игра?

Вече заявихме какво всъщност води малко дете към игра. Сега ще споменем важна характеристика на играта, която е, че освен двигателно развитие, тя развива и умствено развитие, от най-ранна възраст. Ако детето играе правилно, има благоприятни промени в различни области на развитие, без детето да го осъзнава или умишлено да се стреми към това. Следователно бихме могли да определим детската игра като дейност, която е мотивирана от вътрешните нужди на детето и която възниква без целта отвън. Носи радост и удовлетворение на детето, като същевременно има благоприятни ефекти върху развитието върху целия живот на детето.

Как играта влияе върху развитието на децата през първата година от живота?

Ако искахме да посочим всички полезни ефекти на играта, това би бил уважаван списък, според детския психолог професор Зденек Матейчек. Ето защо ще се опитаме да изброим поне някои от тези ефекти.

По време на играта детето придобива информация за заобикалящата го среда, запознава се с предметите, които го заобикалят, не само визуално, но и други сетива, особено допир и слух, отчасти също мирис и вкус.

По време на играта се развива движението на детето, не само движенията на цялото тяло, но и фината моторика на ръцете. Когато детето играе, то постепенно осъзнава, че определена дейност има конкретни последици. Той забелязва различните взаимовръзки между активност и резултат, което води до развитие на когнитивните процеси.

За развитието на детето е важно, ако то осъзнае по време на играта, че е в състояние да влияе на заобикалящата го среда чрез своята дейност, дори ако определен гласов израз кара майка му или баща му да започнат да играят с него. Така се развива чувството за самоуспех. По време на играта детето се запознава със социалната си среда, с майка си и с най-близките членове на семейството. Това развива емоционални взаимоотношения с членовете на семейството и в същото време цялостния емоционален и социален живот на детето.

В Babyweba ще намерите също:

Без игра с възрастен, речта не би се развила

Можем да продължим да изброяваме как играта има положителен ефект върху различни аспекти на развитието на децата. Дадените примери обаче са достатъчни, за да обобщим, че детето опознава света около него чрез играта и постепенно започва да го разбира повече. Това нарастващо разбиране носи на детето емоционална увереност, самочувствие, родители и света около него и това е много важно за успешното развитие на детето.

Ролята на родителите в играта на детето

Въпреки че играта произтича от вътрешните нужди на детето, определено няма да мине без нас, възрастните в ранното детство. Нашите малки се нуждаят от родителите си, за да играят. Въпреки че вече са способни да възприемат света около тях, те все още не са в състояние да го разберат. От нас възрастните зависи да приближим света около нас, да го направим по-разбираем. Тази роля е много важна, защото непонятното и непознатото поражда страх у малкото дете и то пречи на необезпокоявано психическо развитие.

Интуитивно родителство

По природа родителите са оборудвани да подкрепят знанията и разбирането на света на детето чрез своето поведение. Съвсем несъзнателно, те интуитивно регулират поведението си, така че то да може да бъде разбрано дори от малко дете, регулират силата на звука и времето на стимулите, за да привлекат и задържат вниманието му и по същата причина опростяват речта и мимиката си.

Поздрав

Характерен пример за интуитивно поведение на родителите е така нареченият поздравителен отговор. Характеризира се с леко накланяне на главата и бавно движение назад към детето, повдигнати вежди, широко отворени очи и отворена уста. Можем да наблюдаваме реакцията на поздрава към родителите, когато дойдат при малко дете и искат да осъществят контакт с него.

Изразът на лицето, който възрастният придобива при такава реакция, улеснява визуалния контакт на детето и по-лесно привлича и задържа вниманието му. Преувеличеното изражение на лицето също ще му позволи да се запознае по-добре с лицето на възрастен. Доста много такива характерни интуитивни реакции на родителите могат да се наблюдават при игра с малко дете.

Интуитивното родителство обаче не е само да подпомогне детето при опознаването на света. Интуитивната чувствителност на родителите да реагират на поведението на детето си в зависимост от текущото му състояние, неговия интерес и способности дава на детето усещане, което родителите му разбират, а оттам и чувство на удовлетворение, сигурност и безопасност.

Играта с дете обогатява живота на родителите. Това им дава възможност да изпитат радостта му с неговото потомство и да създадат общ свят на разбирателство с него.

Родителите трябва да се доверят на своите родителски умения, за да улеснят детето да опознае и разбере света около тях, което създава у тях чувство на радост и удовлетворение. Въз основа на тях емоционалният и социален живот на детето и цялата му личност се развиват благоприятно. Дори най-атрактивната играчка не може да замени чувствителното участие на родителите в играта на децата.

Понастоящем обаче много родители не знаят за това и в опит да се отдадат на детето си купуват най-добрите играчки, които могат да се играят сами. В такъв случай обаче обедняват детето от най-важния смисъл на детската игра, а именно изпитват радостта на детето с родителите от съвместната игра.