Празниците са време, когато не само ние, но и нашите деца сме изложени на безброй посещения, роднини, семейство и познати. Срещаме онези, които може да нямаме възможност да срещнем през цялата година и така да се каже, отново срещаме онези, които по някакъв начин са се „загубили“ в ежедневието. Социалният етикет се отнася и за посещенията и нека признаем кой от нас не иска да се покаже в най-добрата светлина.. В стремежа си да угодим на себе си или на роднини, често виждаме децата да бъдат насърчавани да поздравяват, целуват или прегръщат някого.. Обикновено, ако детето е приятен и познат човек, то е безпроблемно. Понякога обаче децата засядат и се защитават. Колкото повече се опитваме да ги бутаме, толкова по-лошо е, според детските психолози. Детето не само не създава връзка с роднината по този начин, но да изисква уважение от него или нея чрез физически контакт означава да му навреди.
Фактът, че детето се впуска в обятията на баба си или дядо си, е израз на най-голямото доверие, което може да прояви. Той отваря личното си пространство, защото не очаква да бъде физически ранен. Ако обаче по някаква причина (родителят иска да бъде учтив, затова го моли) той попада в ситуация, в която някой го прегръща или целува против волята му, в съзнанието му има погрешно схващане, че ако иска да зарадва някого, без да зачита нуждата му от лично пространство, всичко е наред. Той разбира, че поставянето на чужди искания пред неговите е правилно. По този начин (в екстремни случаи) може да се отвори път за неговото сексуално насилие или изкривен поглед върху тялото му в юношеството (ако не ми принадлежи, мога да го „раздам“ на други).
Фактът, че детето се оттегля, когато не му е удобно да целува другите, не означава, че е срамежливо или че се бунтува срещу родителите си или социалните конвенции на всяка цена. Той просто чувства, че някой нарушава личната му зона, обърква я и го наранява. Спомнихте ли си как го мразехте, когато лелите и братовчедите ви ухапаха по бузите като малки, целунаха ви и ви прегърнаха, за да се задушите? Че не е оставил следи върху вас и „може да се оцелее“? Наистина ли искате да изложите детето си на такъв ненужен натиск с цената на вашето удовлетворение и спокойствие във вашето семейство? И така, как имате семейни и други срещи, така че всички да са доволни? За да може някой от семейството да не се чувства отхвърлен и детето да не изпитва стрес от посещенията?
- Знаете дали детето е интроверт или екстроверт, докато осъществява контакти, затова се подгответе за входящи посещения и му обяснете кой идва и как да се държи. Обяснете му, че ако иска да бъде целуван или прегърнат, защото се чувства така и харесва въпросния човек, това е добре. Ако някаква физическа проява му пречи, всичко, което трябва да направи, е да ви даде уговорен сигнал и вие ще се опитате да контролирате ситуацията.
- Ако знаете, че не обича по-интимен телесен контакт от хора, които почти не познава, съгласете се, че вместо да целува по бузата, е достатъчно той да си подаде ръка за поздрав. Някои деца приветстват възможността напр. "кран" с чичо
- Ако някой от посетителите упорства, детето насърчава „целуването“ или напр. той иска той да седне на колене и вие знаете, че това пречи на детето, тактично му обяснете, че детето не е свикнало с подобни прояви и го помолете да го уважава. Често големите посещения са свързани с консумация на алкохол, не излагайте детето на никого, който би могъл устно или физически да изплаши детето под негово влияние. .
- Оставете на детето, като вземете предвид възрастта му, да реши кой да пусне в неговата "зона на комфорт". Ако привързаността на възрастен не го притеснява, когато е бил на 5, това не означава, че той не може да се чувства смутен, когато получава неадекватно внимание като 10-годишен.
- Още от най-ранна възраст научете детето, че тялото му принадлежи само на него и то може сам да реши към кого ще се приближи и от кого ще държи дистанция. Уважавайте избора му и следвайте родителския си инстинкт в това, на кого можете да се доверите, така че детето да се чувства в безопасност и да може да изразява чувствата си свободно, било вербално или физически.