болка

Болката е често срещана част от живота на пациентите с рак, а също така е и един от най-страховитите симптоми на злокачествено заболяване, особено в напредналите стадии, когато над 70% от пациентите страдат от определен вид болка. За сравнение, само 33% от пациентите с лечебно лечение на рак съобщават за болка. Усещането за болка в напреднали стадии на онкологичните заболявания умножава общото лошо представяне на пациента със свързана кахексия, изтощение и психични разстройства като тревожност или страх от предстояща смърт.

Причини за болка

Има няколко причини за рак. Първият е съществуването на рецептори за болка, които носят болезнени стимули по-нататък през нервите в засегнатия орган или са причинени от директно увреждане на нервите. Поради това болката често се локализира в тъкани с висока плътност на болковите рецептори като костите, надкостницата, кожата и мускулите. При костите могат да възникнат така наречените патологични фрактури, тъй като туморът директно или метастатично уврежда костта, така че тя може да се счупи дори при ниско натоварване.

Вътрешните тъкани на органи не съдържат никакви рецептори за болка. Следователно в началната фаза, напр. в случай на рак на белия дроб или дебелото черво няма болка, а само повърхностните части на тези органи, т.е. обвивката, респ. перитонеумът или плеврата съдържа рецептори за болка, които реагират предимно на напрежение или разтягане. Те често се проявяват в кожните зони, принадлежащи на вътрешните органи, в така наречените зони на главата.

Болката също се причинява от компресия на нервите от нарастващ тумор или от увреждане на нервната тъкан по време на директно израстване на тумора. Те се характеризират с необичаен модел на възприятие, ръждясване, пробождане и често при гърчове болка или парализа на доставените мускули.

Болката може да бъде причинена и от диагностични процедури и от самото противораково лечение. Може да бъде причинено от болезнени диагностични процедури като пункция, трепанобиопсия, следоперативна болка. Болезнена невропатия често се появява след химиотерапия (напр. След цисплатин, винкристин, таксани), хроничната болка е често срещана след онкологична операция (напр. Синдром на постмастектомия), болката след лъчетерапия може да бъде причинена от пост-лъчев дерматит и невропатия, лошо поносима и често интензивна възпаление на лигавиците след лечение с химиотерапия, лъчетерапия или биологично лечение.

Други болки са резултат главно от липса на упражнения и ограничение на леглото при терминални пациенти. На този етап ще споменем рани от залежаване, болки по време на запек или нарушения на кръвообращението и последващо подуване. Необходими са всеобхватни поддържащи медицински грижи и използването на компенсаторни помощни средства, за да се предотвратят горните състояния.

Психичната болка и свързаната с нея тревожност или депресия в резултат на рак не трябва да се забравят. Те взаимодействат с други форми на болка. Това означава, че умствените компоненти могат да изострят или да намалят физическите затруднения. От друга страна, физическата болка често води до психическо натоварване. В тази област има сътрудничество с психолози, психиатри или организации за подкрепа на пациенти.

Лечение

СЗО е включила лечението на болката сред основните приоритети в областта на онкологията - първична профилактика, ранна диагностика, лечебно лечение, облекчаване на болката и палиативни грижи (Комплексна програма за контрол на рака, 1980).
Изготвена бе Харта на правата за пациенти с болка от рак, която идентифицира 5 основни принципа на лечение на пациенти с този вид болка:

  1. пациентът има право здравните специалисти, семейството на пациента, приятелите и обкръжението на пациента да вярват, че го боли,
  2. пациентът има право на облекчаване на болката, независимо какво я причинява или колко тежко е тя,
  3. пациентът има право да бъде лекуван по всяко време, когато се нуждае от болкоуспокояващо,
  4. пациентът има право и на облекчаване на болката по време на прегледи и лечения,
  5. пациентът има право на защита срещу евтаназия и на хосписна помощ, ако реши да го направи.

Лечението на болката е част от цялостното онкологично лечение. Методите за лечение на болката могат да бъдат разделени на причинно-следствени и симптоматични.

Причинното лечение на болката от рак използва противораково лечение. Общият им принцип е да намалят или елиминират тумора или да намалят биологичната активност на тумора. Използва хирургични методи, химиотерапия, хормонално лечение, лъчетерапия, биологична терапия или имунотерапия. По отношение на ефекта върху болката, хирургичните методи (например директно хирургично отстраняване на тумора или стабилизиране на гръбначния стълб и дългите кости при патологични фрактури) са от основно значение в клиничната практика. Радиотерапията има значителен ефект върху болката (например облъчване на болезнени костни метастази или прилагане на радионуклиди при множествено разпространение на костите при рак на простатата). При хемочувствителни тумори (като рак на яйчниците, множествен миелом, лимфоми, дребноклетъчен рак на белия дроб) и хормоночувствителни тумори (главно рак на гърдата и простатата), прилагането на системна противоракова терапия може да има значителен аналгетичен ефект. Доказан е и ефектът от лечението с бисфосфонати или по-новото лекарство денозумаб от групата на моноклоналните антитела върху влиянието на метастатичната болка в костите.

Симптоматичните процедури оказват влияние върху появата, управлението и по-нататъшното възприемане на ноцицептивната стимулация на различни нива на периферната и централната нервна система.

В терминалния стадий на заболяването 5-26% от пациентите имат болка, неподатлива на лечение. Ако адекватните неинвазивни и инвазивни методи не осигуряват адекватно облекчаване на болката, може да се обмисли седация. Може да се индуцира чрез увеличаване на дозата на морфин или чрез прилагане на бензодиазепини. Използването на седация при лечение на рефрактерна злокачествена болка е в пълно съответствие с правото на умиращия пациент да облекчи адекватно страданието.

В терминалната фаза на онкологичните заболявания често се сблъскваме с трудно решение да прекратим активното лечение при онкоболен и да преминем към най-добрата поддържаща терапия. Необходимо е да се общува с пациента и близките за тази възможност. Американската медицинска асоциация дефинира термина "безполезно лечение", когато лекарите не са длъжни да полагат грижи, които според тяхната най-добра клинична преценка нямат разумна полза за пациента. Казва се, че безполезното лечение в края на живота „ако друга намеса, която има за цел да удължи живота на пациента, стане безполезно, лекарите са длъжни да фокусират целта си на лечение, за да подобрят комфорта в края на живота си“.

Хосписната помощ като форма на грижа за пациентите в терминален стадий на онкологично заболяване се предоставя в амбулаторна форма или под формата на стационарни хосписни заведения. Основната разлика между болничната помощ и хосписната грижа е, че хосписната грижа не се стреми да излекува неизлечимо болните, а че последната част от живота на пациента е с най-високо качество, така че пациентът да не страда от болка, която получава качествена физическа грижа (хигиена, хранителна сигурност) или психологическа, включително духовна подкрепа, ако пациентът се интересува от този вид подкрепа и е в съответствие с неговата религия.

Заключение

И накрая, да обобщя основната препоръка на практика с думите на W. H. Striebel, известен алгезиолог:
„Всички ние можем да бъдем извинени за това, че не можем да излекуваме пациент, но не и за това, че не се опитваме да облекчим страданието и болката му“.