Навремето се наричаше скромност. Днес този имот е получил съвременно име - минимализъм. За щастие това отхвърли популярността й.

защо

Да има или да бъде. Два привидно сходни глагола, но със съвсем различно значение. За съжаление консумацията около нас учи повече да има, отколкото да бъде. Сякаш обикновената радост от живота е по-малка от живота с изваден език, когато печелим, за да бъдем възможно най-малки. А тези, които нямат толкова много, са „бедни“. Въпреки че често „бедните“ ни смятат за „въстаници“.

Запазете сто неща

Колко наистина трябва да живеем? Често разбираме по време на изтегляния или трудни житейски изпитания. Ако поемем цялостно имота си и обмислим във всеки случай дали наистина се нуждаем от него, може да не ни остане много. Говори се, че всяка година трябва да прекласифицираме имуществото си и да пазим само сто неща. Включително кърпа, дрехи, обувки, четка за зъби и абсолютно основни неща.

Някога скромните хора бяха някак по-естествени. Малцина притежаваха повече от необходимото. И въпреки това често тези прости хора бяха доволни. Те цениха живота, здравето, семейството, приятелите. Те не прекарваха цели дни, преследвайки най-новия смартфон, най-луксозните плочки за баня или най-интелигентната играчка за децата си.

Вместо телефон, те се срещнаха и разговаряха лично, нямаха нужда от плочки за баня, защото миеха на поток и децата имаха достатъчно умни играчки точно пред къщата - свирка на дядо или дом - направи футболна топка. Нямаше нужда от приятели, защото никой не седеше вкъщи пред екрана. По този начин те най-добре развиха своите движения и социални умения.

Барака вътре в нас

Можем да спорим, че днес все още не можем да се върнем в хижата край потока и да отглеждаме децата по този начин. Разбира се, че можем, ако искаме. Въпросът е дали би било от полза за децата днес. Не е нужно обаче да стигаме до такива крайности, въпреки че вила край поток в село или почивка с баба без смартфон не е толкова нереална, колкото може да изглежда на някои. По-скоро става въпрос за намиране на по-прост, по-скромен (минималистичен) път днес и във всекидневния живот, който може да отвори живота ни за взаимоотношения и това, което е наистина важно.

Каква полза за една двойка да спори за обзавеждането на новия си дом? За какво става въпрос, дали ще имаме тази или онази настилка? Защо за нас е луксозно оборудване, поради което ще изплатим ипотеката десет години по-дълго, отколкото бихме изплатили, ако оборудваме къщата с просто основно оборудване?

Защо се страхуваме да възпитаваме децата си до определена възраст без най-новите технологии? Защо ни се струва странно да не ги затрупваме с играчки и да ги водим в гората или до водата на разходка, без платени атракции и да разговаряме с тях за това, което ги интересува? Често липсва и нашето време - все пак трябва да правим това и онова и на работа отново сме били по-дълги, който все още готви и работи?

Ако нямаме къща, пълна с вещи и ненужни предмети, много бързо се почистваме. Ако не се нуждаем от вечеря от три ястия, но хлябът с масло е достатъчен, ние също го приготвяме бързо. Ако нямаме стотици хиляди ипотеки, може би работата на непълно работно време би ни била достатъчна. Всичко е свързано с изискванията и смелостта да се откажеш от „имаш“ и най-накрая да започнеш „да бъдеш“.

Дете като учител

Децата все още го знаят. До определена възраст те изобщо не се интересуват от предмети, играчки, марки, дизайн, цена. Те просто искат да бъдат. И особено при нас. Те искат да възприемат, усетят, открият, да се насладят. И те наистина се радват на малко. Тригодишно дете също може да се радва на чорапи под дърво, ако сме го научили да цени нещата и не сме го затрупали с прекалено много глупости.

Защо такова дете подсъзнателно чувства, че е „бедно“, когато всъщност има повече от останалите от нас? В края на краищата той може да намери щастие там, където сме го забравили. Той може да играе с дървени стърготини в гората, с купчина глина ще играе цял ден. Защо подсъзнателно чуваме гласа, че трябва да се „отдадем“ на децата, иначе не сме добри родители? Какво се случва, ако вместо куп глупости получат едно или две неща, които искат за празника? Какво ще вземем от тях, ако ги научим да чакат и да се радват?

Не е нужно да бъдем хипита или биомайка, за да доведем децата до скромност. Но тази скромност трябва да е на първо място в нас. Ако сърцата ни бият за лукс, едва ли можем да внушим на децата си простота, ниски изисквания към нещата и високи изисквания към отношенията. Ако се стремим към кариера, можем да кажем на децата колко важни са връзките, но ще бъдем лицемери.

Най-гениалните неща винаги са прости. Дори рецептата за щастлив живот е съвсем проста, докато не започнем сами да я усложняваме. Нека не се заблуждаваме.