Дори да си говорим по един или друг начин, изневярата боли и наистина. До дълбините на сърцето. Боли. Това е преди всичко тежък удар за децата. Смятаме, че няма да забележат нищо, но къде. Те възприемат всичко дори по-чувствително от нас. Те се чувстват виновни. Казват, че всичко е заради тях.
Прочетете
Дори да си говорим по един или друг начин, изневярата боли и наистина. До дълбините на сърцето. Боли. Това е преди всичко тежък удар за децата. Смятаме, че няма да забележат нищо, но къде. Те възприемат всичко дори по-чувствително от нас. Те се чувстват виновни. Казват, че всичко е заради тях. Неверието е опустошението на всичко, което са изградили двама души. Той стъпва върху идеали, мечти. Нещо повече, пред очите на близки, познати, близки.
Да простиш или да не простиш? Как ще се справим с изневярата, зависи от нас. Зависи от това с какво можем да се борим, какво можем да носим. Нека не оставяме другите да решават. Нека се ръководим от разума и сърцето си. Емоциите трябва да отшумят. Също така понякога си мислех, че ако разбера за изневяра, ще си събера куфара и ще го „изхвърля“. Теоретично. Само когато преживеем такова нещо, ще разберем на какво сме способни, колко често променяме отношението си, действията си. Простих. Дойде някак естествено. Въпреки че не спасихме нашия 15-годишен брак, знам, че направих всичко възможно, за да спася това, което знаех и се чувствах най-добре. Въпреки че мнозина ми казваха, въпреки че ме съветваха какво да правя и какво да не правя. Въпреки че ми поклатиха глави, колко съм наивен.
Изобщо не съжалявам. Нито изгубеното време. Може да е било по-болезнено, но сега съм още по-силен и по-уравновесен. Но няма нужда да се отчайвате. Необходимо е да се вярва. Много двойки са преживели изневяра. Прошката не е никак лесна. Не всеки може да го направи. Но искрените усилия на двамата партньори правят чудеса. Животът е твърде кратък. За да не се обвиняваме веднъж, че сме й дали поне още един шанс.