Изготвил: Mgr. Ивана Вашикова
Поредицата от статии "Нека поговорим за ..." е принос от превенционния отдел CPPPaP BA IV. към настоящата коронавирусна ситуация, което носи повече време 
Разводът или раздялата на партньорите могат да бъдат взискателни, изтощителни и често придружени от много емоции. Той носи със себе си промени във функционирането, които трябва да бъдат адаптирани. Често се цитира като едно от най-стресиращите събития в живота. Дори за родителите въпросът е стресова ситуация и следователно е естествено да се притесняваме как ще реагира самото дете. И така, как трябва да комуникираме по подходящ начин за развода с детето, за какво да се подготвим и какво е добре да избягваме?
Деца и емоции
Какво да избягвате по време на интервюто
Всяко дете е индивидуално и всяко семейно съзвездие има своите специфики. Като цяло обаче има няколко неща, които родителите не трябва да правят в такъв разговор с дете.
Не описвайте подробно проблемите си, не обвинявайте грешките и не обвинявайте другия родител. Детето се нуждае от ясна и разбираема информация. Можем да посочим причината кратко и ясно, но няма нужда да навлизаме в подробности. По-скоро се фокусираме върху бъдещето, тоест върху това какво ще доведе ситуацията, как ще се промени функционирането на семейството. Съсредоточете се върху специфичните и практически въздействия на ситуацията, от значение за детето. Въпреки че отношенията между родителите са нарушени, детето трябва да продължи да чувства емоционална подкрепа и у двамата родители.
Не заблуждавайте, прикривайте, подвеждайте, не давайте неизпълними обещания. В опит да защитят детето от болка, родителите понякога прибягват до различни изрази, в които се опитват да успокоят детето, напр. че родителят е отишъл на пътуване, че ситуацията е временна, че родителят ще се върне с времето, че ще бъде по-добре и т.н. Но с времето детето ще научи истината и освен това ще се почувства измамено.
Какво помага в интервюто
От друга страна, има няколко неща, които биха могли да помогнат за смекчаване на негативните ефекти на този доклад върху детето.
Уверете детето. Добре е, ако детето чуе, че родителите му все още го харесват еднакво, че може да продължи да прави неща с родителя си, които е правил досега или напр. че той не трябва да избира между тях. Идеално е, ако и двамата родители са в разговора.
Създайте безопасно пространство за комуникация, позволете на детето да освободи емоциите си, оставете място за въпроси. Детето не трябва незабавно да изрази мнението си за ситуацията, първо трябва да се ориентира във всичко. Не оценяваме емоциите му, каквито и да са те в момента, само ги назоваваме и изразяваме разбирането си. Детето има право да се чувства тъжно, уплашено, но и ядосано. Важно е да не се увличате от емоцията и да не отивате на спешен комфорт или опозиция и наставления. По-скоро нека се опитаме да разберем емоцията, която преобладава в детето и да го придружаваме, докато то отшуми и разговорът може да бъде подновен. Да видим дали детето иска да попита нещо, нека го насърчим да попита. Също така можем да го подготвим за възможните въпроси, които ще получи от околната среда, и да се договорим с него как трябва да реагира на тях. Дайте му предложения какво може да каже напр. съученици, ако го попитат защо вече не живее с двамата родители. (Lednická, 2017)
Изберете подходящия час за интервюто. Добре е да изберете за дискусия време, когато детето е в най-доброто възможно психическо благополучие. По-добре би било да отложите интервюто, ако той се занимава с друга дейност, има трудни вестници пред себе си или дните му са придружени от други тежки обстоятелства. Също така не се препоръчва да отваряте тази тема вечер преди лягане или преди да напуснете къщата (за училище или пътуване).
Фактори, влияещи върху реакцията на детето
Действителната реакция на децата към развода на техните родители може да зависи от много фактори. Първият фактор е продължителността или интензивността на споровете в семейството и начина на комуникация или изразяване на собствените емоции на родителите. Разликата е дали разводът е вид резултат от дългосрочни и сериозни конфликти между родителите или по-скоро реакция на някаква текуща ситуация. Някои родители общуват открито за нещата и проблемите в съжителството и често изразяват своето недоволство, докато в някои семейства разногласията с децата са склонни да се пазят в тайна и да се разрешават „тихо“, като в този случай разводът може да бъде много изненадващ за детето и околната среда. Също така влияе на реакцията връзката на детето с родителите, степен на привързаност и зависимост от тях. Ако детето е много привързано към двамата родители, тогава самата идея, че трябва да прекарва по-малко време с единия от тях, е много трудна за него. Твърде ценности, религия и по-широкият социален контекст може да играе роля в това. Не на последно място, реакцията зависи от възрастта и индивидуалните особености на детето, като неговото или нейното темперамент, личностни черти и начин на преработване на стресови ситуации (Вагнерова, 2012).
Прояви на повишен стрес
Въпреки усилията ни да направим въпроса за развода възможно най-чувствителен, той или тя може да има някои предупредителни знаци, че изпитва затруднения да се справи със ситуацията.
Бебета в рамките на две години те могат да реагират напр. безсъние или плач. На детето трябва да се даде възможност да изгради връзка с двамата родители и за него е важно да поддържа рутината в ежедневен ритъм, да премахва стресовите стимули.
При деца в рамките на четири години може да има регресия в развитието (загуба на вече придобити умения, връщане към стари играчки или ритуали от по-млада възраст), уриниране, безпокойство при заспиване, страх от раздяла, раздразнителност или изблици на гняв. Трябва да се опитаме да създадем възможно най-голямо психическо благополучие за детето, да му позволим някои от проявите на регресия и да осигурим чести посещения на другия родител.
При деца на възраст 5 - 8 години стресът може да се прояви в анорексия, поведенчески проблеми, чувство на изоставяне и отхвърляне, израз на тъга или гняв или опит да влезе в ролята на напускащ родител. Дете на тази възраст се нуждае от възможността да изразява емоции и да приема стратегии за справяне със стреса. Тя се нуждае от уверение, че не носи отговорност за развода, тъй като децата са най-склонни към това възприятие на тази възраст. Когато е възможно, другият родител трябва да участва в извънкласни дейности и да прекарва колкото се може повече време с детето чрез интересни занимания.
За деца от 9 до 12 години трябва да се внимава със соматични затруднения, чувство на срам и срам. На тази възраст детето може да се поклони на един от родителите и да се опита да сключи съюз с напускащия родител. В същото време чувството за вина и отговорност за развод може да останат и на тази възраст поради раздялата на родителите. Детето може да реагира много емоционално, гневът и вината на родителите също могат да бъдат много интензивни. Както и в предишния период, на детето трябва да му бъде позволено да се отпусне и да управлява негативните емоции, да прекарва време с другия родител и да го уверява, че и двамата родители все още го обичат еднакво.
При юноши от 13 - 18 Проблемите могат да включват бягство от вкъщи, затруднена концентрация, влошаване на училищната успеваемост, експерименти с наркотици, размисъл или самонараняване. На тази възраст е важно да се настоява за ясно определени граници, но те трябва да бъдат балансирани с повече свобода и избор. Децата могат да изразят своите виждания и да вземат решение за посещения на родители, но те не трябва да бъдат обременени с необходимостта да решават кой и до каква степен да ги възпитава предимно след развода (Lowenstein, 2006).
Ако забележите някакви сериозни промени в поведението на вашето дете или ако имате някакви притеснения или съмнения относно реакцията на вашето дете на ситуация за развод, не се колебайте да използвате услугите на експерт.
Lednická, J. (2017). Как да говорим с деца за развод? [онлайн], [цитирано 25.04.2020]. Достъпно в Интернет: http://dietaaja.sk/ako-s-detmi-hovorit-o-rozvode/
Lowensteing, L. (2006). Творчески интервенции за деца при развод. Торонто: Champion Press. ISBN 0-9685199-3-8.