един

В професионалната и непрофесионална общественост гласът, призоваващ за промяна в парадигмата на училищното образование, става все по-силен. Тесното пространство на отделните предмети, дефинирано от границите на образователната програма, не позволява на учителите или учениците да бягат към детската площадка на реалния свят. Чрез училище училището често остава само благочестиво желание от книгите на Ян Амос, за което самите учители често знаят не повече от заглавието. Затова през март 2014 г. в училището решихме да превърнем учителския празник в ученически празник. На Деня на Амос учениците се превърнаха в търсачи, които отидоха по улиците на Скалице, за да опознаят близки и въпреки това ние сме неизвестни. Как се оказа всичко?

Идеята беше проста, да се направи всичко по различен начин, да се отпразнува Денят на учителите с учениците и да се последва наследството на Ян Амос Коменски, който дори работи за кратко в Скалица през 1650 година. Не е никак лесно да се превърне традиционното училище в такова, което може да се хареса на учениците. В такива моменти осъзнавам какъв късмет съм заобиколен от идеалистично мислещо ръководство и колеги, които с удоволствие ще помогнат, вдъхновят, подобрят нещо тук, посъветват там и накрая ще изпробват всичко, въпреки че никой от нас не знае как всъщност да го изгори.

Имам опит с организирането на игра за търсене, при която групи студенти се сблъскват с практически задачи в областта, още от първите ми преподавателски полети в Krupina CVČ, където се вълнувах от този модел на образователна дейност заедно със студенти при търсене в красивото село Хрушов (задание за изтегляне)). Вероятно имам късмет на уникалните места, така че създаването на сценарий на игра за търсене за Скалица беше приятна задача. Самата разходка по улиците я вдъхновява, след известно време виждате идеи буквално на всеки ъгъл.

Би било чудесно да сте подготвили игри за търсене за отделни градове, градове или населени места на Словакия и да ги играете на училищни екскурзии или със собствените си деца по време на скитания из нашата (неизвестна) държава. Още по-доволен съм от дейността на град Банска Бистрица или иновативната концепция от Швейцария, която се прилага от организацията Daphne под формата на нейния Жив учебник в Банска Щявница.

Още сутринта колегата Милица приветства учениците от началното училище в Радошовице, за които нашите седми и осми са подготвили екскурзоводски услуги на английски език. Доскоро, напротив, нашите ученици посещаваха това близко село, където беше обърната картата. Защо словашките училища не си сътрудничат по-често, остава загадка за мен. За да видите, че това е възможно, трябва само да попаднете на еднакво ударени учители. По-късно те се присъединиха към петък и шести, чиито групи обикаляха улиците на града в опит да намерят решения на задачите от сутринта. За разлика от тях обаче те имаха отново цялото задание на английски. Всяка група трябваше да реши как да се справи с всички задачи за три часа. Изглежда обаче, че трябва да задълбочим акцента върху социалните „меки умения“ - когато наблюдаваме хаотично работещи групи тук-там, от гледна точка на нас, учителите, понякога беше трудно да не ги съветваме понякога. Но какво, нека децата да се учат на собствените си грешки 🙂