Тийнейджърските години могат да бъдат трудни. Юношите често са обзети от емоционални и физически промени, но също и от натиск от страна на родители, учители и приятели. Те се борят с демоните си, отказват да отстъпят, предпочитат бунт и често са объркани от многото промени. Преди всичко тяхната вечна борба с родителите и семейството се отразява в поведението им. Те се чувстват неспокойни, меланхолични или. тъга, имате проблеми с концентрацията, влошавате се в училище, наддавате или отслабвате, не се интересувате от нищо, липсва енергия или мотивация.
Тъй като тези проблеми няма да бъдат решени сами, родителите не трябва да ги подценяват и по-скоро да говорят за тях с подрастващите и да ги решават заедно.
Когато липсва комуникация
Всеки родител иска най-доброто за детето си, но там е заровено кучето. При отглеждането на юноши проблемите са, че родителят иска едно, а детето иска друго. Всеки има своите идеи и приоритети, според които се ръководи и действа. Така се провъзгласява, че родителят иска само най-доброто за детето си, той всъщност се сблъсква с отхвърляне и така неразбирателствата са от дневен ред. Безплатно не е възможно да превърнем тийнейджър в идеален човек, ако откажем да го познаваме като родител. Всеки е оригинал, личност и към неговите нужди, права и отговорности трябва да се подхожда съответно.
А в отношенията родител-тийнейджър взаимното доверие е от първостепенно значение. Чрез постоянни заповеди, забрани или наказания юношеското дете се затваря в себе си, често прибягва до лъжи и бавно започва да се дистанцира от родителите си. И тогава той може да вземе и двете страни добре, преди те да намерят своя път обратно една към друга. Зад поведението и отношението на тийнейджърите стоят сериозни психологически проблеми или, ако искате, малки или големи драми, за които родителите нямат представа. Замисляли ли сте се как се чувства вашият юноша? Че той често трябва да се бори срещу подценяването, обидите или унижението на развиващата се и възникваща личност?
Подрастващите често страдат от депресия, тревожност и емоционални разстройства по време на пубертета и те често изпитват страх, песимизъм и безнадеждност без причина. Това горе-долу обуславя семейната среда, в която живеят - разбити семейства, невнимание на родителите и скромна социална среда, граничеща с бедността. Тогава не е изненадващо, че тези психични състояния компенсират в неподходящи части, където лесно попадат напр. към лекарства, които им „помагат“ да избягат от мрачна ситуация. Тийнейджърските драми включват тормоз в училище, с който децата не могат да се справят сами, а по-скоро го пазят в тайна, защото се страхуват, че ситуацията може да се влоши.
Депресия
Той засяга не само възрастни, но и деца в пубертет, при които тежката му форма може да прерасне в суицидни тенденции.
Според експерти родителите най-често са отговорни за депресията. Тревожността и страхът на детето са причинени от различни негативни семейни ситуации като развод на родители, смърт на единия родител, конфликти.
Депресията при децата причинява различни поведенчески разстройства, напр. повишена агресивност или раздразнителност. Детската депресия се проявява и с постоянна тъга, слабо самочувствие и чувство за малоценност, загуба на интерес към различни дейности, лоша концентрация, но също така и промени в диетата (булимия, анорексия) и съня. Следователно такива промени не трябва да се подценяват от родителите и е по-добре да се консултирате с тях с лекар.
Комплекс за малоценност
Типичните му прояви са стегнатост, плахост и цялостно пасивно поведение, без способността да действа самостоятелно и да общува с непосредственото обкръжение. Тогава подрастващото дете обикновено играе ролята на аутсайдер сред връстниците. Застрашена е и връзката с противоположния пол, която на практика изобщо не следва поради ниско самочувствие, от срамежливост и недоверие в собствената мъжественост, респ. женственост. Юношеството е характерно и за първите експерименти с леки наркотици - цигари, марихуана или алкохол, с които детето в пубертета се стреми да отслаби комплекса за малоценност чрез някакво изкуствено и следователно временно самочувствие.
При момичетата този комплекс има ефект върху повишеното недоволство от външния им вид, зад който може да се крие авторитетен родител, който измерва стойността на дъщерята чрез нейното представяне и успех. Това тийнейджърка често може да навакса с хранителни разстройства, зависимости или депресия.
Родителите не са лесни за лечение с юноши, защото се нуждаят от много търпение, самоконтрол, баланс и търпение. По време на пубертета възрастните искат да бъдат признати и считани за равни от възрастните. Приятелските обяснения и добротата трябва да бъдат приоритет вместо строги забрани и заповеди.
Родителите печелят и поддържат авторитет по-скоро чрез личен пример и искреност. Ето защо те не трябва да се позовават на родителски авторитет, да не обиждат или наказват деца в гняв, когато говорят с деца или други ситуации. В крайна сметка кашата никога не е люта. В края на краищата обидата, подигравките или подценяването никога не причиняват толкова голяма тежест и не нанасят толкова голяма вреда на психиката на детето, колкото в пубертета.
Между другото, повечето конфликти между тийнейджър и родителите му възникват, когато те не го разпознават, подценяват или осмиват и не го приемат на сериозно, без да се опитат да разберат неговите способности и уникалността на нарастващата личност.