Изпращане от Вилма »21 февруари 2008, 21:59

акота

akota, не мисля, че ще съжаляваш за малката. И ще добавя Coelha.

lu.anka, луната също ми влияе, тя ми оказва пълно влияние от години. Безсъние, нервност, колкото повече остарявам, толкова повече огромната кръгла луна ме изнервя. И онези сънища, които сънувам. И дори към този момент към него да се добави ПМС, но ужас.

tini, но не трябва, никога не ми се е налагало. Обожавам Remarqua, обожавам и Steinbeck, напълно ги забравих. Обичам Източно от рая. Наистина, забравих, четох всички части на Хари Потър до дъщеря ми. И Властелинът на пръстените е обожаван от дъщерите ми. Имат го и на английски. Старшият дори има връзка с Достоевски/вероятно трябва, защото учи английски и руски /.

Здени, светата истина. Човек ще осъзнае някои неща само когато загуби любимия човек. Обожавам родителите си, имах красиво детство, пубертетът ми го няма - тогава имаше някои конфликти с баща ми, но иначе няма да позволя на родителите си. Те са най-милите и най-добрите хора на света и аз ги обичам много. И знам, че те ме обичат. Те живеят в съседен апартамент и ме успокоява, че все още ги имам, макар и не съвсем здрави, но все пак психически свежи/за което навярно помага моят синатор /.
И някъде в подсъзнанието много се страхувам от деня, който безвъзвратно наближава, когато ще ги загубя и вече няма да съм дъщеря, а само майка си.

Е, скъпа, трябва да завърша. Шампионът още не спи в сърцето ми, ще му прочета Снежанка, или Пинокия, или Мак Пу/четем го навсякъде, преди да си легнем /, той също затваря очи.

Re: не съвсем изгубен случай akota

Изпращане от кати »21 февруари 2008 г., 22:01

Re: не съвсем изгубен случай akota

Изпращане от тини »21 февруари 2008 г., 22:40

Re: не съвсем изгубен случай akota

Изпращане от като теб »21 февруари 2008 г., 23:43

Нати, аз също мислех, че знаеш унгарски, главно заради менюто на иштар. Е, добре, че ме приема с хумор и резерва. Така трябва да бъде. Харесва ми. Чувствам, че ще ми липсва повече от теб! Що се отнася до книгата, надникнах и не я намерих. Чух за французите, но не ги прочетох. Аз също съм професор по език, така че знам само английски helou hav ar juuu! и има още около три думи. Дори на немски не мога да се похваля много. Жалко. Но когато животът ме принуди, заговорих и си взех душ, направо беше гадно. Разбира се, не избягвах и тези езикови бариери, нямаше да съм аз.

тини, благодаря ти. Студът малко се е затоплил, по-добре съм, въпреки че все още съм малко без вкус, миризма и мирис (:-D), опитвам се да се чувствам по-добре с всички сили. На тези птици. Би било добре да си птица! И особено на някои птици!
Очаквам с нетърпение повече разговори и особено, че тук ви харесва. Аз също! Ти ме трогна с тези съвременни автори. Това беше добро. Иначе предпочитам да чета книги на словашки. Имам само един в Чехия, защото не беше на словашки. Интересното е, че ви харесва повече чешки. Винаги съм чувал, че чешкият дублаж е по-добър от словашкия. Е, сигурно съм твърде словак за тези неща. (Можеше да се прояви някъде!)

zdenka, въпреки че не е лесно с родителите ми, особено с майка ми, винаги си казвам, че е добре, че ги имам. Освен това така работи на разстояние. Вярвам, че ти е тъжно, че вече нямаш татко. Но все още го носиш в сърцето си, той си отиде само физически.

vilmuska, твоят с родителите ти също беше трогателен, красив. Късметлия си, че го имаш по този начин. Пожелавам ви много здраве, за да можете да се наричате така много дълго време.

katjas, мисля, че тини ти каза приблизително същото, което и аз бих ти казал. Важното е да се освободите от самообвинение и да знаете как да приемате нещата такива, каквито са. Някои наистина са непроменени. Зиал. Дори да ни хванат в капан.