движението UNITA

Снимка на илюстрация: Правителствена пресслужба (Израел) [CC BY-SA 3.0], чрез Wikimedia Commons/Ernmuhl [CC BY-SA 3.0], чрез Wikimedia Commons

През 1983 г. светът беше разделен на два лагера. Единият, който включваше и Чехословакия, беше комунистически. Вторият отстояваше ценностите на западните страни. Но африканската държава Ангола представляваше това глобално разделение в рамките на една държава. Тук бушуваше гражданската война, от една страна беше правителството на MPLA - марксисткото народно движение за освобождение на Ангола, което беше подкрепено от комунистическия блок. От друга страна, това беше UNITA - националният съюз за пълната независимост на Ангола.

Като част от сътрудничеството на Чехословакия с Ангола, което беше официално контролирано от MPLA, в тази страна бяха изпратени експерти от Чехословакия. Тяхната задача беше да възстановят хартиената фабрика в град Алто Катумбела. Те работят от 1977 г. и освен 28 експерти тук е живял и чехословашки лекар, две медицински сестри и 14 съпруги на експерти и техните 21 деца.

12 март 1983 г. - Денят, който промени живота им

Беше рано сутринта в Алто Катумбела и слънцето бавно изгряваше. Мирната тишина внезапно бе нарушена от стрелбата. Чехословаците живееха в града в хубави едноетажни къщи с предни градини, но шумът ги завладя. По това време само 10-годишно момче Петр Кочиан, както посочва порталът Aktualne.cz, той смята, че войниците са пияни и просто се забавляват по този начин. Те осигурявали охрана в града.

Писъците на хората обаче веднага го опровергаха от грешка. Въоръжени сили на UNITA нахлуха в града. Похитителите, въоръжени с автомати, изтеглиха от домовете си 66 граждани на Чехия и Словакия. Казаха им кои са и им казаха, че ще тръгнат на пешеходно пътешествие през Ангола до базата си, която е на повече от 2500 километра.

Път, пълен с ужас

След тази шокираща новина те тръгнаха с въоръжените. Много само в това, което бяха облечени. 66 души от Чехословакия внезапно трябваше да преминават през реки, прорязвайки гъстата джунгла, докато те постоянно бяха заплашвани от отровни змии и капаните на страната. Похитителите се страхували от правителствени войници, така че първите седмици пътували предимно през нощта. Белите лица на затворниците бяха изрисувани с пепел, за да станат по-незабележими.

Още през първите дни започнаха да се появяват първите проблеми - почти веднага всички се простудиха и получиха диария. Храната и питейната вода бяха оскъдни, те често пиеха дъждовна вода, а храната, която получаваха от похитителите, беше отвратителна. Някои свалиха цели 20 килограма, децата развиха корем, както често виждаме в тъжните кадри на африкански деца.

Но заложниците по принцип имаха късмет. Движението UNITA не искаше да ги убива, но те искаха да ги използват, за да може някой да преговаря с тях и по този начин те бяха фактически признато движение. За целта обаче те трябваше да ги отведат до базата им Джамба в югоизточния край на Ангола и след това да преговарят с Прага.

Знаме на движението UNITA. Ceresnet [CC BY-SA 1.0], чрез Wikimedia Commons

Ужасен 38-и ден

Тъй като пътуваха повече от месец, настъпи тъжен момент. Мнозина бяха изтощени и не управляваха. Похитителите им помагали, дори импровизирани носилки, на които пренасяли най-изтощените затворници по непристъпен и труден терен. Един от тези изтощени хора беше словак Ярослав Навратил. Твърди се, че 37-годишният мъж е имал диабет и се е разболял по време на пътуването и е имал треска. Когато го носели, той паднал от носилката, ударил глава в скалите и вероятно умрял от мозъчен кръвоизлив.

Останалите затворници го споменаха като човек, изпълнен с оптимизъм, който им донесе светли моменти дори в тези трудни моменти. След това похитителите се свързаха с базата, която пусна провизии, които бяха благословия за затворниците. Взеха нови дрехи и обувки.

Повече от 1300 километра пеша

Когато успяват да прекосят бенгалската железница, която въображаемо разделя страната на две части, едната под контрола на правителствения MPLA, а другата под контрола на движението на UNITA, камиони идват след тях. Те изминаха още 1000 километра, докато стигнаха до дестинацията си - база Джамба - след два месеца и половина пътуване, в началото на май 1983 г. В базата ги поздрави самият лидер на движението UNITA. Йонас Савимбi. След по-малко от два месеца бяха освободени 45 души, предимно жени и деца, но още 20 мъже бяха държани като заложници от UNITA. Те остават там почти една година, до 23 юни 1984 г.

Ръководителят на UNITA Йонас Савимби. Снимка: Ernmuhl [CC BY-SA 3.0], чрез Wikimedia Commons

Междувременно в Чехословакия

Междувременно нападението и отвличането на чехословаците предизвика голямо раздвижване у нас. Той беше тогавашният директор на Африканския териториален департамент, в който беше и Ангола Едуард Кукан. Той каза на МСП, че първите реакции на вестник "Червен закон" наричат ​​членовете на движението UNITA убийци и бандити. Впоследствие обаче бяха предупредени, че подобни изявления могат да бъдат само в тежест. Президент Густав Хусак той заповяда: „Свържете се с дявола, просто ги заведете у дома“.

Кукан и други обединиха сили с американския посланик в Прага. Те пътували до Западна Европа и Африка, само за да се присъединят към движението UNITA. Те посетиха президента на Конго Мобуту Сесе Сека и му дадоха автомат скорпион. Благодарение на него те след това осъществиха контакт с движението.

Едуард Кукан на снимка от 1999 г. Снимка: Архив TASR - Владимир Бенко

Впоследствие те се договориха представители на UNITA да дойдат на посещение в Прага. Кукан споменава, че когато слизали от самолета, се страхували, че ще бъдат арестувани. Това не се случи, чехите и словаците се отнасяха добре с тях, водеха ги на театър и за бира. Когато договаряха условията за освобождаването си с тях, те бяха изненадани, че единственото им искане беше ежедневникът „Руде право“ да публикува доклад, че делегацията на UNITA в Прага официално води преговори с чехословашкото правителство.

UNITA искаше да се докаже като призната организация и целият свят да види, че комунистическата страна е готова да преговаря с нея. Чехословакия беше готова да направи това, въпреки че усложняваше отношенията с правителството на Ангола, докато преговаряше с врага, който UNITA представляваше.

Накрая заместник-министърът на външните работи също дойде в анголската база UNITA Станислав Свобода по искане на лидера Джонас Савимби. Тогава Едуард Кукан също дойде там и отлетя обратно за Прага с останалите заложници.

След отвличането

Всички бяха щастливи, че в крайна сметка се получи добре, въпреки че всички съжаляваха за ненужната смърт на словака Ярослав Навратил. Фактът какъв късмет са пленените чехословаци също е изплувал на повърхността. Когато градът Алто Катумбела се срина в началото на движението на UNITA, те нямаше да заловят никого. Те смятаха за най-лесния начин да ги убият всички. Но след това те решиха да транспортират затворниците до базата и да ги използват, за да разпознаят движението.

Гражданската война в Ангола приключи през 2002 г., когато лидерът на UNITA Йонас Савимби беше застрелян от правителствени сили.