• Въведение
  • За NŠC
  • Новини
  • Спорт
  • Диагностика
  • Образование
  • Училищен спорт
  • Информационна система

DAGMAR BARÁNIKOVÁ (* 2 май 1989 г.), фехтовка, BŠK Martinengo Братислава, NŠC Братислава

Последователност на международните успехи:
2007 г. - носител на Световната купа за юноши в Хелзинки
2008 г. - 3-то място в Световната купа за юноши във Варшава
2008/09 - 14-то място в общото класиране на Световната купа на Международната федерация по фехтовка в надпреварата от около 500 фехтовки
2009 г. - 3-то място на Световната купа в Дижон
2009 г. - 20-то място на Световната лятна универсиада в Белград
2009 г. - 16-то място на европейското първенство в Пловдив
2010 г. - 11-то място на Мондиала в Гърция

Още като дете се изявихте като значителен талант на словашките дъски. Това беше, така да се каже, в семейството (баща Мирослав Бараник е президент на Словашката федерация по фехтовка, сестра му също фехтова). Склонни сте и към други спортове, защо фехтовката в крайна сметка надделя?

От дете съм доста активен, все още имах много енергия. Освен фехтовка, играх и тенис и ходех на испански танци. Не мисля, че бях или съм талант. Бих казал, че днешните успехи са спечелени трудно, с много тренировки, загуби, но и отказване зад тях. По-скоро изглеждах като надеждата за словашки фехтовки.

национален

Вашият треньор е Арпад Ерсек, който освен баща ви, видимо ръководеше вашата фехтовка. Как функционират отношенията между треньор и доверено лице във вашия случай. Бил ли е или има някой друг, когото бихте споменали във времевата йерархия на вашето развитие на фехтовка, който е повлиял или допринесъл за вашия растеж от осемте години, в които сте започнали фехтовки до днес.?

Първият ми треньор беше Павол Ботан, той ме научи на основите и работихме заедно до 16-годишна възраст, след което преминах към Арпим. Трябва обаче да кажа, че треньорът на флерет Йозеф Наги и Шаморин, където тя също е ходила дълги години, също допринесоха за успеха ми днес и под негова палка съм подобрил значително движението на краката си, но и на цялото си тяло. Успях да порасна малко близо до Арпим, усъвършенствах техниката си и ме запознах с Иван Ямришек, който се грижи за състоянието ми и до днес и много добре. В момента съм треньор на националния треньор по рипсено пиле Петър Дробни. Тъй като вече съм относително напреднал фехтовач, в моя случай треньорът работи като такъв консултант, защото се познавам най-добре и много пъти мога да се съветвам. Треньорът обаче е незаменим, защото като всеки мечоносец и аз трябва да тренирам техниката. Баща ми ме придружава на всяко състезание и въпреки че не е бил треньор повече от 20 години, той ми е голяма подкрепа.

Неспециалистът по-трудно различава разликата между флерет и шнур. Вие също започнахте с флерет и преминахте към меча. Какво ви доведе до това и каква е разликата между двете оръжия?

Нашата секция от началото беше по-скоро флерет, отколкото шнур, така че започнах с флерет, постепенно секцията премина към чист шнур и след обучение на флерет отидох до Шаморин два пъти седмично, което отне много време. Постепенно разбрах, че и двете оръжия не могат да бъдат фехтовки на най-високо ниво, затова избрах това, което ми действа по-добре - мечът. Разликата между тях е както визуална - кабелът е по-голям, по-тежък, така и в правилата. В кордата е засегнато цялото тяло, във флеретата само на торса без главата и ръцете. А флоуретът е конвенционално оръжие, той е предопределил правила за получаване на право на атака, поемане на правото на атака и под.

В Словакия фехтовката е малък спорт с ниска база. Привлекателно за по-младите поколения, но много от тези, които го опитват, приключват доста бързо и не продължават в категорията за възрастни. Къде е причината? Това са липсата на финанси, недостатъчната подкрепа, лошите условия или нещо друго?

Мисля, че на първо място е нежеланието на младите хора да се жертват за малко спорт и да работят върху себе си, защото както всеки спорт, и този има взискателни тренировки. Разбира се, липсват и средства, защото много неща (пътища, материали и т.н.) се плащат от родителите им, но сумата завършва и защото не могат да комбинират колежа със спорта. Мисля обаче, че всичко е възможно, само пожелание.

Във въртележката на Световната купа или международни и вътрешни събития вероятно ще опознаете доста добре много противници. Може да се каже, че дори при фехтовката е вярно, че някои ме устройват и обратно, други не ми се налага. Какво определя, че поставяте опонента си в една или друга група - стил, начин на провеждане на дуела или някакъв друг фактор? Какъв тип противници ви подхождат (ако изобщо може да се разкрие по тактически причини)?

Да, отнася се за мен. Често ми се случваше да загубя от долната, само защото не ми харесваше нейният стил и не можех да измисля през цялото време „тутовка“, за да я победя. Е, различно е, понякога не харесвам стила на бой, напр. е пасивен и не атакува или понякога противникът е със стотна секунда по-бърз и ме изпреварва в действието ми и ми дава удар. Това важи особено за по-добрите опоненти. Предпочитам по-активни типове, за да мога да изчакам грешките им. Но много пъти, дори стилът ми на фехтовка да не ме устройва, успявам да я победя.

Днес, във времена на тясна специализация, вече няма място за универсалност, но все пак, какви допълнителни спортове са подходящи за вашия, които са му в полза и кои трябва да се избягват, ако има такива?

Най-добрият допълнителен спорт е бягането, защото никога няма да ми навреди, а напротив, но през зимата те са напр. ски бягане, кънки на лед и лятно бягане и туризъм. Опитвам се да избягвам наранявания и следователно също спорт, където вероятността от нараняване е по-голяма, въпреки че всичко може да се случи навсякъде. За фехтовката обаче мисля, че тенисът е много неподходящ допълващ се спорт, тъй като той също е едностранен и може доста да ви вдигне ръка за сметка на техниката на фехтовка и точността.

Фехтовката запазва традиционните си етични ценности, изразявайки уважение към съперниците, когато поздравява дуела. Ритуалът продължава с поздрави от съдиите и публиката. Този кодекс на учтивост вече се случва в съзнанието на фехтовача „автоматизирано“, докато вашите мисли вече са посветени на противника и тактиката в непосредствено предстоящия двубой, или няма време за подобни съображения?

Да, напълно автоматичен, по това време вече имам бистра глава, готов да се концентрирам, не мисля за нищо конкретно.

Управлението на няколко битки в относително натоварена последователност със сигурност е физически взискателно, но със сигурност и психически. Концентрацията и психическата устойчивост струват много сили. Възможно ли е да се тренира психиката на фехтовката? Можете да изключите напълно между дуелите?

Дори мисля, че е по-предизвикателно психически, защото мога да тренирам физическата си готовност до известна степен в тренировките, но психическата устойчивост може да бъде тренирана и придобита само в състезания. Мога да го изключа напълно, мозъкът ми го прави автоматично. За мен е много важно да имам поне по един безплатен между всеки състезателен уикенд, за да не си „разреждам фенерчетата“.

Фехтовката е един от четирите спорта, които са се появявали на всички олимпийски игри досега. По едно време в медиите имаше дискусии относно факта, че този спорт губи своята привлекателност, че не представлява особен интерес за зрителя, че му липсва динамика и че имаше и такива, които предложиха изключването му от програмата на ОХ . За щастие те надхвърлиха разумните аргументи, които не поставиха под въпрос неговите ценности, незаменимост и оригиналност, свързани с традицията. Как го възприемате?

Той е един от основните спортове и тази позиция на Олимпийските игри с право му принадлежи. Мисля, че фехтовката също е привлекателна за зрителя, особено сабята е интересна и мечът има прости правила. И когато някой разбира правилата напр. в тениса, така че в меча не е по-трудно. Фехтовката е много силна в света като спорт, защото има много малко спортове, в които 260 души биха започнали в Световната купа. Победата в такъв турнир наистина е изкуство. Има само 34 най-добри фехтовачи във всяка категория на олимпийските игри и това също е въпрос на престиж.

Фехтовката също е една от дисциплините на съвременния петобой. Други са спортна стрелба, плуване, конна езда и крос бягане. Коя бихте посмели или бихте се заинтересували? Не сте опитвали или обмисляли (дори незначително) такава комбинация?

Никога не ми е хрумнало да правя петобой, защото никоя от другите дисциплини не ме интересува. Предпочитам да се посветя изцяло на един спорт.

Всеки спорт претърпява развитие във всички аспекти, включително въоръжение и екипировка. В миналото фехтовката е представлявала риск за безопасността на фехтовач и историята е регистрирала няколко случая на наранявания именно поради несъвършенството на тези зони. Днес ситуацията е много по-добра, независимо дали става въпрос за оръжия или облекло. Смятате ли, че все още има някаква слабост, която би могла да бъде подобрена или подобрена?

Безопасността е на първо място и се обработва много добре в съвременните фехтовки. От въвеждането на по-добри материали и характеристики за безопасност не съм чувал за сериозни наранявания, ако са спазени всички необходими принципи.

Правилното хранене също ли играе роля при фехтовката? Трябва ли фехтовачът да се пази, докато се храни, да избягва някои очевидни гастрономически нарушения, или това е чисто индивидуален въпрос? Подобно твърдение се отнася за режима на пиене?

Няма строги правила във фехтовката, това, което е често срещано в спорта, че не си давам нещо мазно и тежко преди турнира/тренировката, но е индивидуално, ако някой няма нищо против, така че може и питейният режим е важен като цяло, така че също нищо особено.

Активната дейност на фехтовач може да бъде дълга. Очакваме с нетърпение да раздавате намеси и радост на борда за години напред. Смятате ли, въпреки че все още е относително далечно бъдеще, че ще се движите в фехтовалното общество дори след края на активната дейност, независимо дали в ролята на треньор, длъжностно лице, съдия? Вероятността е голяма.

Фехтовката винаги е била част от живота ми и след като завърша активна дейност, предполагам, че ще я пропусна и ще се върна. Може би като треньор, определено не като съдия, това не би ми харесало, аз съм активен човек и имам нужда от движение, за да живея.

Известно е, че сте много добри в математиката, която за разлика от мнозина никога не е била плашило във вашия случай, а точно обратното. Ние сме напълно извън себе си, когато питаме дали не е възможно да използваме поне намек за интерес върху дъската или да приложим например комбинаторика, геометрия, вероятност или тригонометрия? Или решавате математика изключително извън спорта?

Следователно при фехтовката математиката не може да се прилага по никакъв начин, може би логика. Изобщо не решавам математика, но постоянно комбинирам и мисля във фехтовката, така че сигурно там ще има някаква основа.

Ако искахме да сравним дъската за фехтовка и модния подиум, би било трудно да намерим общи елементи, различни от електрифициращата среда и в двата случая. На дъската сте напълно видими, но в същото време в така наречената мимична анонимност, напълно видима на кея. Опитахте и кея. Със сигурност мнозина могат да ви представят и на двете сцени. Каква е връзката ви с моделирането или с възможна комбинация от двете области?

Никога не съм опитвал кея като такъв, нито моделирането, въпреки че като по-млад винаги съм искал да се запиша за Мис, правех снимки само в списание и това не може да се сравни с моделирането. Възхищавам се на моделирането, защото изобщо не е лесно и вероятно не би било възможно да се комбинира с топ спортове, особено във времето.