Брой преглеждания: 4552
Когато Едмънд Хилари и Шерпа Тенцинг Норгай изкачиха първите хора на планетата на върха на връх Еверест на 29 май 1953 г., той току-що се беше срещнал и звездите и боговете бяха в подкрепа на този смел акт. Шерпа Тенцинг Норгай е живял богатия си и много интересен живот в Дарджилинг, хималайска чайна мека, малък планински град в Северна Индия, който никога не е бил индийски.
Когато Едмънд Хилари и Шерпа Тенцинг Норгей се изкачиха на първите хора на тази планета на върха на връх Еверест на 29 май 1953 г., той току-що се беше срещнал и звездите и боговете бяха в подкрепа на този смел акт.
Шерпа Тенцинг Норгей е живял богатия си и много интересен живот в Дарджилинг, хималайска чайна мека, малък планински град в Северна Индия, който никога не е бил индийски. След прочутото си първо изкачване, Шерпа Тенцинг Норгай се превръща в национален герой в истинския смисъл на думата и за някои вярващи той дори е бог, въплъщение на самия Шива, защото само боговете могат да стоят на върховете на планините. И така тълпи поклонници се стичаха в къщата му, наречена Ghang-la (Snow Pass), която той беше построил в Дарджилинг с помощта на шерпите. Днес синът му Jamling Tenzing Norgay, който се изкачи на връх Еверест, живее тук със съпругата си Сонам и три дъщери, за да се докосне до душата на прекалено известния му, но много строг баща.
Jamling Tenzing Norgay беше много полезен по време на престоя ни в Дарджилинг и по време на посещението му в известната му къща Ghang-la му зададохме много въпроси, за да доближи живота на хората, чиито души са свързани с най-високата планина в света и с нас в страна под Татрите.
Мечтата и целта на много шерпи е да се изкачат на връх Еверест. Наричат го Шерпа Чомолунгма, богинята-майка на света, и казват, че принадлежи на богинята Миолангсангме. Очевидно за тях това не е само най-високата планина в света.
Не не. Въпреки че е вярно, че 99% от шерпите се изкачват на връх Еверест предимно заради препитанието си. Като планински превозвачи и водачи те могат да спечелят много прилични пари. Но шерпите дълбоко уважават планините. Те се покланят на всички планини. Те ги уважават, защото ги смятат за места, където живеят боговете. Преди всяко изкачване свикваме да извършваме жертвен ритуал, наречен пуджа, така че боговете ни дават разрешение за изкачване. Преди изкачването ми на връх Еверест, придружено от много неблагоприятни прогнози от високите лами, Ринпоче Чатрал и Геш ни посъветваха да изрежем 25 000 маслени лампи около голямата будистка ступа на Бодханат близо до Катманду. Случи се и почувствах, че боговете гледат благосклонно на нашата жертва.
Изкачихте връх Еверест по същата пътека като баща си?
Повечето алпинисти използват пътеката, която баща ми и Едмънд Хилари са изкачили до върха. По принцип това е лесен начин. Не е лесно, но е напълно осъществимо, ако обстоятелствата са благоприятни. Изкачването на Еверест обаче не е никак лесно. Много хора умират с него всяка година. По време на моето изкачване през 1996 г. 12 души загубиха живота си за един ден поради снежна буря, лош опит и грешки при изкачване. Минахме покрай мъртвите им тела по пътя нагоре, когато след няколко дни времето се успокои и планината беше готова да приеме още поклонници. За това е писано и в моята книга. Тази история е заснета на филм от американската компания Imax, която всъщност ме предизвика да изкача връх Еверест по стъпките на баща си като заместник-ръководител на експедицията и да получа огромна камера отгоре, за да заснеме първия широкометражен филм за най-високия в света планината и усилията на хората. Проработи.
Много шерпи живеят не само в Соло Кхумбу под връх Еверест, но и тук, в Дарджилинг. Някога младите мъже и цели семейства шерпи от Непал се преместили тук в проспериращ град.
Изкачването на маршрути до планина, която никоя птица не може да прелети, както наричаха шерпите на връх Еверест, първоначално започна тук в Дарджилинг, където все още живеят много шерпи. Подготовката за пътуването, наемането на шерпи, събирането на експедицията и нейното начало бяха в плантационния клуб в Дарджил. Оттам алпинистки експедиции се насочиха на север към Сиким, където прекосиха Гьочалския проход под Канченджунга до Тибет и пътуваха по северната страна на хималайската стена до северната стена на връх Еверест. Всички първи опити за завладяване на тази планина от север бяха неуспешни, но донесоха много нови изкачвания и нови надежди. Поради факта, че шерпите продължават много по-дълго от тибетците или непалците, алпинистите само ги наемат. По този начин терминът шерпа придоби ново значение и често се използва в речта като планински водач или носител. Необходимо е да се разграничи дали става въпрос за шерпи или шерпи.
Шерпите, които срещнахме тук в Дарджилинг, се гордеят много с произхода си, националността си и работата на трекери или планински водачи, както и с работата си в Хималайския институт по алпинизъм, основан от баща ви малко след първото му изкачване на връх Еверест. Те наистина са много горди хора.
Особено след 1953 г., когато баща ми Шерпа Тенцинг Норгей и новозеландският алпинист Едмънд Хилари бяха първите, изкачили връх Еверест, вниманието се насочи към шерпите. Хората попитаха кой е шерпа, планинският водач, изкачил се с Хилари? Целият свят се заинтересува от шерпите. Бащата стана национален герой и Непал, страната, в която бащата е роден, както и Индия, където бащата живее в Дарджилинг от 17-годишна възраст, се бори за принадлежността си. Бащата стана известен човек, спечелвайки много титли, медали и награди от представители на различни държави. Пътувал много по света и се срещал с важни хора. Името му напълня и шерпите получиха голямо лице. Оттогава много хора твърдят, че са шерпи, въпреки че това не е така.
Много ни харесва фактът, че хората тук в Дарджилинг и в околните планини отглеждат много цветя. Дори със стените на прости жилища цъфналите цветя са подредени един до друг. Видяхме колекция от истински бонсай в хотел Wildamare и голяма оранжерия, пълна с цветя в Хималайския институт за катерене.
Баща ми беше голям любител на цветята. Харесваше растения, цветя, дървета. Имахме у дома растения от може би целия свят и разбира се различни видове той носеше вкъщи от всяко пътуване до Непал и Сиким. У нас са вирели различни видове орхидеи и рододендрони. Когато експерт дойде при нас, той винаги беше шокиран от колекцията на баща си. Те ми се струват и като голяма градина на преходи през Хималаите.
Шерпите имат любимо цвете, като Непал има рододендрон, китайски божур, японска сакура и Словакия липа?
Много популярни растения включват например кардани и други подправки, които са лечебни и спомагат за доброто храносмилане, а също така са и лечебни за говеда. Важно е. Хвойновите дървета също са популярни, защото миришат приятно и прогонват насекомите. И, разбира се, рододендрони, които растат по склоновете на Хималаите и са любимо дърво и цвете на будистите. Вчера се върнах от прехода до Сиким и събрах млади издънки на рододендрон там. Съпругата на Сонам сега ги суши в кухнята. Те имат сладък завладяващ аромат и когато са напълно сухи, могат да се запалят и да се разпаднат с дима си и да почистят къщата.
На кабинета на един етаж по-долу видяхме цени от кучешки изложби. А отвън ни поздрави голяма, очевидно добре обучена Марго. Харесваш ли кучета?
Баща ми много обичаше кучета. Той е отглеждал предимно тибетски породи. Той имаше около 70 от тях наведнъж. Те бяха красиви животни и участваха в различни състезания с тях. Баща ми също харесваше камъни. Тук в витрината има колекция от камъни и вкаменелости, които сте носили от вашите експедиции и пътувания.
Баща ти искаше да тръгнеш по неговите стъпки и да станеш алпинист?
Не, напротив. Баща ми смяташе катеренето за много опасно и ми попречи да го направя. Дори може да се каже, че той пропусна първия ми шанс да се изкача на връх Еверест, въпреки че знаеше колко силно копнея за него. Той каза: „Качих се на Еверест, не е нужно.“ Знаеше, че искам да се сравня с него. Ходих в отлични училища, учих в университет в САЩ, но баща ми ме отгледа много стриктно. През целия си живот търся път към душата му.
Намерихте я след собственото ви изкачване на връх Еверест?
Да. Това беше наистина докосване до душата на баща ми. Дойдох много близо до него при това изкачване и го разбрах, въпреки че по това време той беше вече 10 години след смъртта си. Когато бях на върха, имах впечатлението, че той стои там, усмихва ми се и казва: „Не трябваше да се изкачваш толкова високо, за да си близо до мен.“ Чувствах, че той ще се гордее с мен.
Обещахте на жена си Сонам, че няма да изкачите още 8000 до връх Еверест. Не е трудно да спазим това обещание?
Разбира се. Все пак много често ходя до Хималаите като планински водач, организирам преходи и изкачвания до по-ниски планини, малко над 7000 м. В Хималайския институт по алпинизъм обучаваме хората на алпинизъм и движение в Хималаите. Те изкачват планините над 5000 м височина с нас. Фокусираме се главно върху близкия район на красивия Сиким. Харесва ми тази работа. Все още се занимавам с алпинизъм, но изкачвам само по-ниските върхове.
На входа на къщата имате малка стена за катерене. Бихте позволили на една от трите си дъщери да се бие с осемте хиляди?
Момичетата се катерят по стената от четиригодишна възраст. Той насърчава смелостта и уменията и определено е по-добър от това да играете компютърни игри. Смятам обаче, че катеренето отгоре е опасно, както и баща ми. Но ако са възрастни и решат да го направят, няма да им се съпротивлявам.
Няколко шерпи от вашето семейство вече са изкачили връх Еверест. Мисля, че държите световен рекорд в това отношение.
Да. Наричам тази стена над стълбите фамилна стена и вися снимки на роднини, които вече стояха на върха на връх Еверест. Досега 12 души са се изкачили от нашето семейство до най-високата планина в света, следвайки примера на баща ми. Окачих осемте им образа на стената. Останалите четирима обещаха да ми изпратят своите снимки, така че колекцията ми да е пълна.
Не може да не попита, обичате ли чай? Този чай, който ни предложихте, е отличен.
Имам много приятели сред плантаторите от Дарджилинг и директорите на фабриките за чай. Те са предимно мои съученици, с които ходих на училище. И така пием много чай. Приятели често ни посещават и ни носят отличен чай. Обичаме пролетната и лятната реколта. Дори опаковаме чая си, който представлява къщата ни Ghang-la. Това е специален чай с отлично качество. Харесваме и фин бял чай. Пием чай всеки ден и най-често това е добър черен чай Дарджилинг.
За списание „Бонсай и чай“: Аленка и Владимир Ондейчикови
Снимка: Аленка и Владимир Ондейчикови