Международният валутен фонд (МВФ) леко подобри прогнозата си за световната икономика. Очакваният спад през тази година ще достигне "само" 4,4%. МВФ обаче предупреждава също, че пандемията е оставила дълбок белег върху икономиката. Възстановяването ще отнеме много време, придружено от несигурност и задълбочаване на неравенството.

дълга

Според последната оценка на МВФ световната икономика ще претърпи спад от 4,4% тази година. Въпреки че това е известно подобрение спрямо прогнозата от юни, то все още е едно от най-лошите числа в съвременната история. Това относително подобрение се дължи главно на по-бързото от очакваното възстановяване на икономиките в еврозоната и САЩ. В сравнение с прогнозата от юни, страните от еврозоната се подобриха средно с 1,9%, докато САЩ се подобриха с цели 3,7%.

Въпреки това, дори след като прогнозата се подобри, и двата икономически блока са изправени пред значителни неуспехи. Очаква се американската икономика да се свие с 4,3% тази година, докато икономиките на страните от еврозоната са средно до ужасните 8,3%, като най-рязко спадат в южните страни като Италия и Испания. Словашката икономика трябва да отчете спад от 7,1%.

Китай остава единствената голяма световна икономика, която тази година не бива да спада, въпреки бушуващата пандемия. МВФ прогнозира ръст от 1,9% през тази година. Други азиатски икономики обаче трябва да са в по-лошо положение, въпреки че бързото им възстановяване в Китай също се вдига. Индия трябва да понесе до над 10% спад. Развиващите се пазари, с изключение на Китай, очакват средно забавяне от 5,7%.

През следващата година световната икономика трябва да очаква скок от 5,2%. Това е въпреки предположението на МВФ, че пандемията няма да бъде напълно управлявана до 2022 г. Най-силното, средно 6% увеличение, трябва да бъде постигнато през 2021 г. от развиващите се пазари, които не само са претърпели по-рязък спад от развитите през тази година (с с изключение на Китай), но също така имат по-висок дългосрочен темп на растеж. Развитите икономики ще трябва да се задоволят с 3,9% ръст през следващата година. Дори след това увеличение техният БВП все още ще бъде приблизително. 2% под нивото преди пандемията.

Кризата ще остави дълбоки белези

След скок през 2021 г. се очаква средногодишният растеж на световната икономика да се забави до 3,5% в средносрочен план. По този начин пандемията от коронавирус ще остави дълбоки белези в световната икономика, които ще се лекуват много бавно.

Според изчисленията на МВФ пандемията ще намали потенциала на БВП на 10-те най-напреднали икономики с до 3,5% в средносрочен план. Реалният им икономически растеж трябва да се стабилизира на едва 1,7% след 2021 г. В допълнение към щетите, причинени от пандемията, този нисък темп на растеж вероятно ще бъде придружен от дългосрочни неблагоприятни демографски тенденции.

Очаква се икономическият растеж на по-динамично развиващите се пазари да се стабилизира на 4,7% в средносрочен план, много под средния ръст от 5,6% през 2000-19. Според изчисленията пандемията ще намали до 5,5% от потенциалния им БВП. Ще ги засегне главно чрез по-ниски цени на суровините, спадащо търсене в развитите икономики и дългосрочен спад в туризма. Структурното забавяне в Китай, започнало преди избухването на пандемията, също ще изиграе роля и след рязкото нарастване на китайската икономика през 2021 г. то трябва да продължи отново към стабилно по-нисък растеж.

Нарастваща бедност и задълбочаване на неравенството

В допълнение към забавянето на икономическия растеж за много години напред, коронарната криза имаше и други изключително негативни последици. За броени месеци тя на практика изтри повече от две десетилетия глобален напредък в намаляването на бедността. МВФ изчислява, че в резултат на пандемия до 90 милиона души ще паднат под границата на крайната бедност.

Това са предимно хора от страни от третия свят, които работят в неформалната икономика, нямат защитни мрежи в развитите страни и икономически мигранти, които често хранят цели семейства в родните си страни, чиято криза ги лишава от възможността да се преместят на работа .

В допълнение към неравномерното въздействие върху отделните страни, пандемията е умножила и съществуващите неравенства в развитите страни. Това засегна хората с ниски доходи, работещи предимно в сектора на услугите, както и хората, работещи в неформалната икономика с ограничен достъп до държавни програми за социално подпомагане. Напротив, това засегна относително най-малко служителите с по-високи доходи, работещи в сектори като ИТ или финанси, които също могат да работят от вкъщи и да разполагат с цялото необходимо оборудване.

Настоящите условия също благоприятстват нарастващото неравенство на ниво фирма и нарастващата пазарна концентрация. По-малките компании с по-лош достъп до държавна помощ, компаниите в сектори с по-ниски маржове и по-високи лихвени разходи днес имат екзистенциални проблеми. Напротив, големите технологични компании, които са имали монополно положение на пазарите преди избухването на пандемията, се възползват от сегашното развитие. Това се отразява и в техните действия, които рязко са се увеличили от началото на кризата. Техните основатели и акционери, които отдавна са сред шепата на най-богатите хора, са забелязали още по-рязко нарастване на богатството тази година, тъй като милиони изпадат в бедност.

Освен това настоящата ситуация създава условия за задълбочаване на неравенството в бъдеще. Прекратяването на обучението отново засяга най-уязвимите и най-бедните деца, които нямат оборудване или условия за онлайн обучение и често трябва да се сблъскват с много неблагоприятни условия у дома. Особено в страните от третия свят училището често е единственото място, където те имат достъп до хигиена, здравеопазване и субсидирано хранене. Няколкомесечният спад в посещаемостта на училище може да постави по-малките деца в особено неблагоприятно положение за цял живот.

Друго наследство от кризата - потопът от дългове

Друго проблемно наследство от коронарната криза е рязкото нарастване на дълга - държавен, корпоративен и личен.

От избухването на пандемията в подкрепа на икономиките си държавите са похарчили общо почти 12 трилиона долара, или около 12% от световния БВП. Както МВФ посочва в своя фискален монитор, тази помощ е била абсолютно необходима и е помогнала да се предотврати най-лошото. Недостатъкът му обаче е, разбира се, голямо увеличение на държавния дълг.

В същото време тя е по-изразена в развитите икономики, които могат да си позволят по-голямо натрупване на дълг. От началото на пандемията напредналите икономики са дали до 9% от БВП под формата на пряка фискална подкрепа и още 11% от БВП под формата на различни мерки за подкрепа на ликвидността, включително количествено облекчаване от страна на централните банки. По-слабо развитите икономики могат да си позволят да спестят само 5,5% от БВП общо.

Ето защо не е изненадващо, че напредналите икономики в момента имат по-висок ръст на дълга от развиващите се страни. Според изчисленията на МВФ бюджетният им дефицит ще достигне средно 14,4% тази година, докато съотношението на общия им държавен дълг към БВП трябва да се увеличи с почти 20% до рекордните 125,5%. Впоследствие това съотношение трябва да се стабилизира в повечето развити страни, с изключение на САЩ, също поради очакваните дългосрочни ниски лихвени проценти.

В развиващите се икономики бюджетният дефицит ще достигне средно 10,7% тази година, докато съотношението на държавния им дълг към БВП трябва да се увеличи от миналогодишните 52,5% на 62,2%. Съществува риск обаче тя да не се стабилизира през следващите години, както в случая с напредналите икономики, а да продължи да расте стабилно.

Разбира се, корпоративният дълг също нарасна рязко. Видяхме рекорден обем емисии на пазара на облигации тази година. При корпоративния (и личния) дълг се прилага подобен принцип, както при държавния дълг - големите и финансово силни компании, които днес могат да вземат заеми при рекордно ниски, често дори отрицателни лихвени проценти, не би трябвало да имат проблем с изплащането им в бъдеще. Те могат да използват "евтини пари" за продуктивни инвестиции. Напротив, по-малките и рискови компании в по-лошо финансово състояние може да имат сериозен проблем с изплащането им в бъдеще.

Проблемът на напредналите икономики ще бъде доста ниската инфлация

Настоящият рязък ръст на дълга, съчетан с потока от ликвидност от централните банки, често поражда загриженост относно нарастващата инфлация. Както обаче подчертахме в една от предишните статии, нарастването на инфлацията изобщо не е необходимо в настоящата ситуация.

От една страна, действително има инфлационни фактори като прекъсване на веригата на доставки, принудителни прекъсвания в много компании, импулси за деглобализация и масивни фискални и парични стимули. От друга страна, кризата обаче донесе и масов шок на търсенето, причинен от общия спад на жизнения стандарт, нарастващата безработица и икономическата несигурност, което се отразява в отлагането на разходите и нарастването на спестяванията.

МВФ очаква тези дефлационни фактори да поддържат инфлационния натиск под контрол. По този начин през следващите години развитите икономики няма да се справят с диво нарастващата инфлация, а, както през предходните години, по-скоро с недостатъчна инфлация под целите на инфлацията на централните си банки.

За централните банки обаче ще бъде важно да запазят доверието си и в случай на инфлационен натиск да дадат приоритет на ценовата стабилност пред поддържането на ниски лихвени проценти за техните правителства. В противен случай инфлацията може да се повиши много бързо.

Какво да направим, за да смекчим ефектите от кризата и да дадем начален растеж?

Както става ясно от предишния текст, днешната световна икономика е в особено тежко положение и рисковете са огромни. Успешното управление на икономическото въздействие на пандемия ще изисква не само много усилия, но преди всичко правилната политика с добре дефинирани приоритети.

МВФ призовава правителствата да направят спасяването на животи и поминък абсолютен приоритет в острата фаза на кризата и да отделят колкото се може повече ресурси. Независимо от бюджетните дефицити. Подобна препоръка може да бъде изненада от такава традиционно фискална консервативна институция като МВФ.

Според МВФ обаче временно нарушение на бюджетната дисциплина в момента е оправдано и приемливо, при условие че държавите се върнат към бюджетната дисциплина, след като кризата приключи. Неспазването на това би причинило много по-големи проблеми и ще нанесе още по-дълбоки рани на икономиката. МВФ също така призовава правителствата да не прекратяват програмите за помощ за икономиката твърде рано, докато вирусът не бъде овладян и икономиката е на път да се възстанови. Преждевременното оттегляне на държавна помощ може да върне икономиката обратно в рецесия.

Когато острата фаза на кризата отмине, правителствата трябва да пренасочат ресурсите към публични инвестиции в инфраструктура, образование, наука и изследвания, здравеопазване и зелена икономика. Всъщност изследванията на МВФ показват, че добре насочените публични инвестиции не само увеличават дългосрочния потенциал на икономиката, но също така имат голямо непосредствено въздействие върху растежа на БВП и заетостта във времена на висока икономическа несигурност, тъй като привличат частни инвестиции. По този начин, в настоящата ситуация, характеризираща се с висока икономическа несигурност, увеличаването на публичните инвестиции от 1% от БВП може да доведе до 2,7% увеличение на БВП, 10% ръст на частните инвестиции и създаване на 20 до 33 милиона работни места в световна икономика.

В същото време ще е необходимо да се поддържа подкрепа за най-засегнатите от кризата, дори и след кризата. Това е не само желателно от социална гледна точка, но според МВФ ще помогне и на икономиката да се възстанови от кризата, тъй като хората с ниски доходи харчат висок процент от доходите си за потребление, като по този начин поддържат общото търсене в икономиката .

Разбира се, подпомагането на икономиката в острата фаза на кризата, дори по време на последващото възстановяване, изисква големи ресурси. МВФ препоръчва на страните да покрият необходимостта от допълнителни ресурси, като издават облигации с възможно най-дълъг падеж, което им позволява да се възползват напълно от сегашните рекордно ниски лихвени проценти. Те също така трябва да обмислят въвеждането на прогресивни данъци, данъци върху имуществото и подобряване на международната координация при събирането на данъци от големи мултинационални компании. Това не само ще спечели допълнителни ресурси към бюджета, но и ще намали споменатото вече ускоряване на неравенството.