Парти шатра, сгъваема маса
транспорт + хидр. ръка
Ценова листа на произведенията
МОНТЕЗУМОВОТО ОТМЪЩЕНИЕ
В Чили американец на име Трент енергично ни предупреди срещу практиките на боливийската полиция. Например, веднъж си купи малко кокаин на улицата и искаше да му се наслади в стаята си. Той обаче дори не трябваше да затваря вратата зад себе си, той вече имаше ченге там. Почукан, той попита какво ще му се направи. Не казвайте нищо, вие ми давате само сто долара и аз ще ви дам мир. Случи се. Той дойде отново на следващия ден. Трент го увери с усмивка, че няма абсолютно нищо, а полицаят го увери с усмивка, че ако не му даде двеста долара, кокаинът, който имаше вчера, ще бъде намерен под леглото му. Разбира се, той не дочака третото посещение, събра багажа и изчезна възможно най-бързо.
След посещението ни в затвора в Ла Пас разбрахме, че местната полиция има нашия адрес и нашия „финансов потенциал“. Веднага купихме билети за Потоси.
Точно преди да замина, наруших един от най-важните диетични принципи в страните от третия свят. Хамбургери замирисаха на автогарата и след 7-седмично пътуване през Аржентина и Чили, с 5 килограма по-лек, копнеех за протеини. Надявах се тялото ми вече да е развило имунитет към „отмъщението на Монтесума“, както го наричат диария. Голяма грешка!
Бавно се изкачих на мястото си и имах около половин час почивка, когато изведнъж започна отново! Вече бях румен, на ръба на ново изригване. Най-накрая попаднахме в своеобразно селище, за което благодарих на всички светци, предполагам! Трябваше да търкам търпеливо, стискайки зъби, докато индийците в онези големи кринолини и шапки не се затоплят, за да мога да летя до близкия хълм.
След страданието исках да изляза и да остана някъде там, по средата, но раницата и лекарствата ми бяха на покрива на автобуса без надежда за локализация. Така че трудностите ми със сеньор Монтесума продължиха, макар и в по-лека форма, до Потоси. За мен това беше, предполагам, най-жестокият път, който някога съм предприемал през живота си.
В СРЕБЪРНИ МИНИ, САМИ И - ТОГАВА!