Жива/мъртва вода
- Предишен
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- Следващия
Re: Жива/мъртва вода
Публикация от mato3000 »09 юли 2013, 20:56
трудно ми е да реагирам на всичко и то само за кратко.
разберете какво е деминерализирана вода, това не е никакво филтриране и не е някаква магическа магия, това е вода без МИНЕРАЛИ с проводимост някъде около 0,1uScm-1
kubo150, DDT не е толкова вреден, колкото твърди Рейчъл Карсън, и това всъщност започна биоетеризъм. в противен случай все още се използва. ето интересна статия http://osel.cz/index.php?clanek=6327
бла бла бла. там не се добавя нищо, защото мембраната ще бъде унищожена за хиляди E, това е експертното глупост .
писта486. бъркате солта с минерални соли и това е доста голям проблем, дори мащаб хидроксид няма да ви убие, но ще изгори стомаха ви и това е същото. само деми и дестилирана вода е безвредна в малки количества, ако я разреждате с достатъчно количество вода.
ако поставите клетка в деминерализирана вода, тя ще набъбне и ще се пръсне, както бихте я изгорили. обръщате остмотичното налягане и клетъчната стена се разкъсва. така че ако вземете 1 dc и просто имате малко вода в стомаха, абсорбцията ще спре и ще изгорите стомаха си.
но това, което ще напиша тук, погледнете хубаво тук, mudrlants .
Известните рискове за здравето от консумацията на деминерализирана вода са:
1. Директен ефект върху чревната лигавица, метаболизма и хомеостазата на минералите.
2. Практически нулев прием на калций и магнезий.
3. Намален прием на някои други основни елементи и микроелементи.
4. Високи загуби на калций, магнезий и други основни елементи от храни, приготвени в деминерализирана вода.
5. Повишен риск от токсични ефекти на тежки метали, погълнати чрез диетата.
6. Повишен риск от вторично замърсяване на деминерализирана вода.
1) Ефект върху чревната лигавица, метаболизма
Установено е, че въвеждането на дестилирана вода в червата на плъхове причинява анормални промени в клетките на чревния епител (вероятно поради осмотичен шок).
Отрицателният ефект на деминерализираната вода се счита за натоварване върху метаболизма на хомеостазата, което води до нарушаване на минералния и водния метаболизъм на организма. Повишеното отделяне на вода от тялото (повишена диуреза) води до повишен дренаж на йони вътре и извънклетъчните телесни течности и до промени във функционалната активност на някои хормони, свързани с управлението на водата в тялото.
Дори се наблюдава намаляване на обема на еритроцитите, морфологични промени в бъбреците и намаляване на осификацията (осификацията) на скелета на женските плодове при плъхове, пиещи дестилирана вода.
2) Нулев прием на калций и магнезий от водата
Редица епидемиологични проучвания, проведени в много развити страни, потвърдиха, че консумацията на мека вода (т.е. по-ниско съдържание на калций и магнезий) води до статистически значимо увеличение на заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с районите, снабдени с по-твърда вода.
Животните, хранени с вода с концентрация на калций 5 mg/l, показват намалена функция на щитовидната жлеза. Следователно СЗО препоръчва съдържание на калций в питейната вода - най-малко 30 mg/l (оптимално 50 mg Ca/l).
3) Намален прием на някои други основни елементи и микроелементи
Вода с изключения напр. Флуоридите не са основен източник на основни и микроелементи за хората. Дори съвременните диети изчерпват значителна част от тези елементи поради прекомерното рафиниране и следователно не представляват пълноценен хранителен източник за организма.
Поради факта, че във водата елементите присъстват предимно в йонно състояние, тяхното усвояване от водата е очевидно по-добро, отколкото от диетата, където те също се свързват с други вещества.
При експерименти върху плъхове беше показано, че различните приема на микроелементи се отразяват в различното съдържание на тези елементи в мускулната тъкан. Приемът на чиста деминерализирана вода се отрази неблагоприятно на хемопоетичния процес.
4) Високи загуби на калций, магнезий и други основни елементи от храни, приготвени в деминерализирана вода
Готвенето в мека вода води до значителни загуби на основни елементи от храната. С калций и магнезий загубите могат да достигнат до 60%, докато при по-твърда загуба на вода се свеждат до минимум с калций, дори готвената храна може да бъде обогатена.
Тук трябва да се отбележи, че деминерализираната вода е дори по-„агресивна“ от меката вода.
5) Повишен риск от токсични ефекти на тежки метали, погълнати чрез диетата
Трябва да се отбележи, че калцият, а също и в по-малка степен магнезият имат полезна функция на т.нар антиоксидант, тоест намаляват свободните радикали в организма, така че имат и антиканцерогенен ефект.
6) Повишен риск от вторично замърсяване на деминерализирана вода
Деминерализираната вода е изключително „агресивна“ по отношение на материалите, с които влиза в контакт - т.нар гладуваща вода - приема всички водоразтворими вещества - метали от тръби, пластификатори, органични токсични вещества от маркуча за разпределение, пластмасови и гумени резервоари. Самият проблем е по-високата чувствителност на деминерализираната вода към бактериално замърсяване. Това се доказва от тифоидната епидемия в Саудитска Арабия през 1992 г. поради водата, обработена чрез обратна мембранна осмоза, която трябва да премахне всички бактерии. Тази ефективност обаче може да не е 100% на практика.
Заключение
Въз основа на научните познания пиенето на деминерализирана вода води до нарушения на минералния метаболизъм (калций, натрий), до нарушения на водния метаболизъм в организма, до декалцификация на костите, до повишен риск от смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Пиенето на деминерализирана вода също представлява повишен риск от токсични ефекти на тежки метали, погълнати чрез диетата и други подобни. В същото време е установено, че при готвене в деминерализирана или мека вода има голяма загуба на необходимите минерали от храната (понякога до 70%), което намалява доставката на необходимите вещества от храната.
В този контекст трябва да се подчертае, че допълнителното обогатяване на водата с калций (или магнезий), което някои производители класифицират като обратна осмоза, също е неефективно. В основата си това е филтрирането на водата през т.нар полуизгорен доломит. Ефективността на тази реминерализация също би изисквала насищане на CO2 с вода, което не се взема предвид от производителите на филтри за битово питейно качество.
Следователно, въз основа на горното, оборудването, базирано на принципите на обратна осмоза, нанофилтрация, дейонизация и дестилация, не е подходящо като краен етап на пречистване на питейната вода. Изключение е микрофилтрацията.
От хигиенна гледна точка пречистването на водата чрез обратна осмоза или нанофилтрация може да бъде толерирано от органите на общественото здравеопазване в ситуация, когато единственият наличен източник на питейна вода е вода с висока минерализация, която не може да бъде намалена от друг процес на пречистване. Препоръчва се обаче да не се третира част от водата и да се смесва с обработена вода, така че полученото качество да отговаря на критериите за питейна вода и да запази известна минерализация.
Виждаме бъдещето на споменатите технологии от гледна точка на нашия обхват, особено в промишлеността (технологична вода, вода за миене и т.н.) и в лабораторни дейности. Използването на тези технологии в контролиран процес на пречистване на качеството на питейната вода, където водата може да бъде реминерализирана, трябва да бъде разгледано отделно.
Препратки:
1. Медицински изследвания на твърдостта на питейната вода (изследване на SZÚ Прага, Чехия, декември 2000 г.).
2. Здравни рискове от пиенето на деминерализирана вода (проучване на SZÚ Прага, Чехия, декември 2000 г.).
3. Насоки за качеството на питейната вода (том 3, СЗО, Женева 2006).