Споменах мита за предполагаемия обстрел на градовете и селата на Донбас от украински въоръжени сили. Този мит е свързан с мита за престъпната кампания на правителството на Киев срещу Донбас. И това от своя страна се основава на мита за потисничеството на руснаците или рускоезичното население на Украйна от украинците. Едната заблуда по-лоша от другата.
Ще започна от края, от въпроса за езика: Украйна е двуезична държава. И беше и ще бъде. Всеки, който смята, че обратното е погрешно. В Западна Украйна се използва предимно украински, на изток и в Крим се използва руски, а хората в Украйна разбират и двата езика без затруднения, въпреки че не всеки говори и двата езика. Това се дължи на историческо и социално развитие, но твърдението, че половината Украйна е чисто украински, а другата чисто руска също не е вярно. Украинският се използва на цялата територия, дори и извън нейните граници, на територията на Руската федерация. Дори в много смачкания Донбас провинцията е до голяма степен украинска, рускоезичното население е съсредоточено в големи градове и индустриални райони. В Крим около една трета от населението са украинци. Напротив, на нашата граница в бившия суб-нос Русия, т.е. днешното Закарпатие, както го наричат там, обикновено се използва руски. В Киев се говорят и двата езика, но Одеса например по същество е почти чисто рускоезична. По подобен начин големите градове на изток, Днепропетровск, Харков, Запорожье и Полтава, се говорят главно на руски. Освен това в някои райони мисля, че е предимно в провинцията на североизток, използва се смесица от двата езика, която се нарича surikik.
Нашинец може да има впечатлението, че двата езика са толкова близки помежду си, колкото словашкия и чешкия. Не съм на мнение, по-скоро бих сравнил отношенията им с отношенията между словашки и полски. В смисъл, че докато словакът може да говори с Чехия без големи проблеми, словакът и полякът ще се разберат, но без по-близко запознаване с езика на другата страна те няма да могат да водят пълен диалог. По същия начин украинецът ще разбира руски, защото знае руски, но неукраинският руснак ще има проблем с украинския, ще разбира много думи, но не всичко и не можем да говорим за пълноценен диалог, освен ако украинският не премине към Руски. Разликите между двата езика няма да позволят това.
Нека се върнем към същността на въпроса - позицията на езика в украинското общество. Твърдението, че рускоезичните хора някога в Украйна биха били потискани, не се основава на истината. Всъщност украиноезичното население на Западна Украйна е много по-толерантно към руския, отколкото рускоговорящия украински в източната част на страната. Това е особено вярно през последните месеци, когато предимно в Крим и Донбас, в райони с най-силни прояви на сепаратисткото движение, използването на украински език или носенето на украински символи провокира непредсказуеми реакции в тълпата, от словесни обиди до физически нападение. Много обикновени хора са се сблъсквали със сериозни проблеми поради проукраинските си позиции или дори само заради използването на украински език, някои от които все още са държани от терористи като заложници в кръчми и бункери в окупираните територии. Между другото, тук можете да намерите няколко думи за заложниците, а нещо за това е написал и Симон Островски, който също е имал възможност да усети гостоприемството на т.нар. На Донецката република.
Използването на реч също е свързано с мита за отмяната на езиковия закон. По неразбираеми и неизвестни причини парламентът, след бягството на президента в края на февруари, прие решение за отмяна на закона. Самият закон беше критикуван от първия момент, когато беше приет преди години, но фактът, че депутатите се справиха с него в такъв неподходящ момент и толкова скоро след полета на бившия президент шокира Майдан и украинското общество. Беше необходимо да се обърне внимание преди всичко на лустрацията, на въпроса за новите президентски и парламентарни избори, на въпроса за евроинтеграцията. Малцина разбраха смисъла на отмяна на този закон. По същество веднага се чуха гласове от Майдана, но и от обществото като цяло, не само от украинските руснаци, за да се разреши ситуацията бързо. В същото време ясно беше декларирана позицията за единство на страната и равни права за всички. Една от спонтанните прояви на гражданска активност беше обявяването на рускоезичен ден във Лвов. Лвов е центърът на Украйна, чисто украински град, местният руски изобщо не се използва. Беше доста забавно да гледам как местните с типичния си акцент чупят езиците си на чужд за тях:-). Но това беше истинско проявление на солидарност. Няколко новини за това тук, тук и тук.
В крайна сметка законът не беше отменен и председателят на парламента г-н Турчинов отказа да подпише предложението за отмяната му, така че по принцип той все още беше в сила. Група експерти вече работи по нов законопроект, кога той ще бъде готов, все още не е известно.
И накрая, малка закачка към маргинала на целия въпрос: чух, че споменатият езиков закон не се прилага за AO Крим, тъй като се твърди, че има езиков проблем, разгледан по различен начин. Не знам дали това наистина е вярно, може би ще е интересно да проверите този факт с експерт по украинското право.
Събитието се състоя през март, но в Крим и Донбас нямаше истинско прекъсване, в Крим поради окупацията, в Донбас местните олигарси и по-късно терористи се погрижиха за него.
Освен в Украйна, по-късно подобни мерки бяха предприети и в ЕС, по-специално в Литва. Възможно е и в други балтийски републики или в Полша, но нямам друга точна информация. Свободата на словото е едно, но злоупотребата с него е друго. Всяка държава има право да защитава своето информационно пространство срещу агресор, който демонстративно се ангажира с враждебна дейност по такъв начин.
Друго нещо е, че където и да дойдат на власт т. Нар. Сепаратисти, първата им стъпка беше да изключат украинските телевизии. Както в Крим, така и в Донбас. По същия начин в Киев неизвестни извършители се опитаха да поставят кабели под телевизионна кула, за да предотвратят предаването на телевизионен сигнал в широка зона, но намерението им не се получи. Телевизионният контрол има огромна стойност - самият Киев има повече от 2,5 милиона жители, а с площ населението се доближава до 5 милиона - така че е толкова малка концентрирана Словакия. Общо над 7 милиона души живеят в регионите Лугано и Донецк. В окупирания Крим това са малко над 2 милиона, но само в кулоарите.
Това, което малко хора тук в Словакия може да са наясно, е, че украинците, за разлика от нас, имат много добра представа за това как отчитат руските средства за масова информация. Какво означава Кремълската пропаганда на практика? От една страна, те могат да ги следват, от друга страна, те ги разбират, а от друга, те могат веднага да сравнят дали това, което твърдят средствата за масова информация, е вярно, или да сравнят твърденията на руските медии с украинските медии и по този начин образуват картина. Реалността не е много благоприятна за руските средства за масова информация, а напротив. Много препоръки за внедряването могат да бъдат намерени на вече споменатия уебсайт stopfake.org. Въпреки това, въпреки факта, че с течение на времето голяма част от населението все повече осъзнаваше реалната заплаха, породена от пропагандата, нейното въздействие беше толкова силно, че милиони хора, както вече споменах, не гледаха украински телевизии много, вече в Крим или в Донбас, те наистина вярваха, че без Киев ще бъдат по-добри.
За да разбера по-добре горната ситуация, бих искал да приложа украинската реалност към ситуацията в Словакия: Приблизително 1/10 от Словакия са хора с унгарска националност, така че можем да говорим за броя на около половин милион души. По-голямата част, може би по-голямата част от тях, живеят в различно информационно пространство от словашката част от обществото. Те следват унгарските средства за масово осведомяване, четат унгарски вестници и комуникират предимно с хора от обкръжението им или от езиковата им среда. Това не означава, че те изобщо не следват словашки източници, но доверието им може до голяма степен да се концентрира главно върху собствените им ресурси. Това е напълно естествено нещо, не е възможно да се оцени по отношение на това дали е добро или лошо. Това обаче може да бъде лошо, ако нивото на унгарския национализъм и шовинизъм, проявяващо се неведнъж в миналото, надраства допустими нива и провокира неадекватни реакции у тези хора по отношение на общността и държавата, в която живеят. Само за илюстрация.
Споменах значението на контрола върху телевизионните предавания. Както споменах например в Донбас, първата задача на така наречените сепаратисти беше и остана да поддържат медиен контрол над овцете си. Това се прояви не само от изключването на „неподходящи“ телевизионни канали, но и например от факта, че първите окупирани терористи бяха устройства, свързани със средствата за масово осведомяване - местни редакции и телевизия, съоръжения за препредаване и предаване на сигнали и т.н. . И това съответства на факта, че за телевизионната кула на връх Карачун над Словянско се водят най-жестоките и безмилостни битки. Нищо друго не е имало такава стойност за тях. Естествено е, че множествеността не може да има място, където е необходимо да се изгради реалност, основана на лъжа. Днес кулата вече не стои. Той е бил защитен от украинските сили и по време на един обстрел няколко дни преди освобождението на Словянск терористите са ударили опорно въже и желязна конструкция с височина 200 метра се е срутила.
И накрая, няколко видеоклипа, които намерих набързо в Youtube, с реакциите на жителите на Словянско след прочистването на града от терористи, заедно с кратко описание и коментари:
и двете жени горещо ви благодаря за украинската армия, освободила града. Факт е обаче, че далеч не всички жители на освободените градове и села се радват на украинската армия. Огромното мнозинство обаче се радва, че не стрелят около тях и че не трябва да се крият в избите за глад и жажда.
интересно е началото, където украинският войник е попитан на какъв език да говори и той ги уверява, че няма значение. Видеото показва много добре колко силно пропагандата е засегнала хора, които се разминават в мненията си, някои категорично срещу РДР и възхвалявайки украинската армия, други не усещат разликата и твърдят, че също са били добри в РДР. Забележете стройна жена за около 4 минути - тази, която се чувства неудобно да говори пред камерата - твърди, че е видяла със собствените си очи от прозореца как терорист е издърпал торба на главата на съсед, натоварил я е в кола и е шофирал далеч. Някои жени й се противопоставят и не й вярват. Момчето, заснето в избата, се оплаква, че момчето е започнало да присвива очи от бомбардировката и е ясно, че е страдало психически. Те останаха в мазето за 5 дни, тичаха между куршумите зад водата, апартаментът беше взривен от експлозия. Жена, която говори след седмата минута, говори за това как измет, алкохолици, наркомани се присъединяват към терористите, които след това застават на блокови постове и всъщност тероризират нормални хора. В края министърът на отбраната Хелетей докладва по телефона на президента, че градът е освободен от терористи.
Силата на пропагандата е невероятна. Известни са свидетелства на войници, които са влезли в Словянско сред първите хора, как хората са се качили от избите с въпроса дали ще ги застрелят. Идеята, че Дясният сектор е дошъл от Киев, за да ги застреля всички, е била толкова реална за тях, че те са напълно повярвали. В един от горните видеоклипове възрастната жена казва, че се радва, че в града дойде Националната гвардия, а не Десният сектор. Модераторът се опитва да й обясни, че е едно и също, но тя не разбира и не вярва. Националната гвардия е формация на доброволци, като доброволците от Майдан са първите, които се присъединяват към нея. И сред тях редица членове на самия митичен десен сектор. Има няколко полка на Националната гвардия, но самият полк от десния сектор е само един от тях. Нищо повече . Но за това някога в бъдещето.
Накрая искам да кажа едно нещо - всички онези хора, които са влезли в тях, ще кажа тихо, неудобството, те имаха възможност да избират и мисля, че са направили грешен избор. Те можеха да проверят цялата информация, която се изливаше върху тях от телевизора, но не го направиха. Те вярваха в пропагандни лъжи за фашисткия преврат, за престъпни експедиции, за Десния сектор и т.н. В същото време беше достатъчно да не вярвате безглавно, а да търсите все повече информация и да се убедите сами каква всъщност е истината. Изобщо не звучи реалистично, но бих искал да вярвам, че нашето информационно пространство не е засегнато от същата досадна пропаганда. За да не свършим по такъв начин, че армията ни да се бори срещу такава милиция на наша територия .