Те ще се срещнат след две седмици във решителния втори кръг.
Споделете статия
Бившият хърватски премиер Зоран Миланович и настоящият държавен глава Колинда Грабарова-Китаровико ще се срещнат във втория тур на президентските избори на 5 януари. Това следва резултатите от първия кръг в неделя, публикувани от избирателната комисия, след преброяване на почти всички (99,4 процента) от подадените гласове, предаде агенция HINA.
Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия на Хърватия (СДП) Миланович (53) спечели 29,5 процента от гласовете, докато две години по-младата Грабар-Китарович, кандидатът на управляващата консервативна хърватска демократична общност (ХДС), беше подкрепена от 26,7 процента от избирателите.
Певецът и десният националистически политик Мирослав Шкоро завърши на трето място с печалба от 24,4 процента. Той се опита да се съсредоточи предимно върху избирателите, които не са доволни от умерената политика на ХДС под ръководството на неговия председател и министър-председател Андрей Пленкович. Радикалните десни партии и политици, които подкрепиха настоящия президент преди пет години, също застанаха на страната на Шкор, съобщи агенция APA.
Печалбата на останалите осем кандидати за президент не надвишава шест процентни пункта. Тъй като нито един от двамата най-успешни кандидати не спечели абсолютно мнозинство, Миланович и Грабарова-Китаровичова ще се срещнат след две седмици във решителния втори тур.
След изборите Миланович заяви, че през следващите две седмици ще се бори за насърчаване на всички граждани, които имат интерес на Хърватия на първо място, да гласуват. Когато стане президент, никой в Хърватия "няма да се чувства гражданин от втора класа", каза Миланович, подчертавайки, че ще бъде "верен защитник на конституцията".
Миланович се възползва в първия кръг от разделянето на десния лагер. Според коментатори е под въпрос дали Грабар-Китарович ще успее да го събере преди втория тур. Това бяха седмите президентски избори, откакто Хърватия обяви независимост от Югославия през 1991 г. Избирателите успяха да гласуват в други 47 държави. Новият президент беше решен от 3,8 милиона избиратели.
Мандатът на настоящия държавен глава изтича на 19 февруари 2020 г. Хърватският президент има предимно представителни правомощия; той не може да наложи вето върху законите, но има думата във външната политика и е началник на военните. Управлението на държавата лежи предимно на плещите на правителството.