Хормонозаместителната терапия е причинно-следственото лечение на всички състояния на естрогенен дефицит. Дефицитът на тези хормони се проявява постепенно във всички тъкани на женското тяло. Менопауза - преходът е период на постепенно изчезване на хормоналната функция на яйчниците. Този период може да бъде разделен на перименопауза, която се характеризира с нередовно кървене и завършва 1 година след последната менструация и оттогава започва постменопауза, която плавно преминава в сенилна.
Н ормоналната заместителна терапия не е нищо повече от прилагането на чисти естрогени, прогестагени или комбинация от двата хормона в различни режими при жени, които имат дефицит на тези хормони от определена възраст.
В допълнение към общите клинични прояви, произтичащи от липсата на женски хормони, които се появяват в началото на прехода и са общоизвестни, след известно време наблюдаваме и т.нар. късни прояви на хормонална недостатъчност, особено в областта на външните полови органи и пикочно-половата система.
Ако вземем предвид броя на годините, в които жената е имала последната си менструация, и удължената средна продължителност на живота, можем да кажем, че тя ще прекара поне 1/3 от живота си в състояние на липса на женски хормони. Ниските нива на тези хормони също водят до локални промени във времето, които влошават качеството на живот.
Стареенето е придружено от редица симптоми от долните пикочни пътища, гениталиите и тазовото дъно.
Резултатът е често уриниране през деня и нощта, позиви за уриниране, изтичане на урина, както и повтарящи се инфекции на пикочните пътища и.
Липсата на женски полови хормони също има отрицателен ефект върху качеството на живот поради вагинална сухота, сърбеж, парене, изпускане и болезнени сношения.
Повече от 40% от жените страдат от недостатъчно овлажняване на влагалището и чести вагинални инфекции. Тези трудности причиняват влошаване на сексуалния живот.
Известно е, че промените в състава и функцията на тъканите на пикочно-половата система, които настъпват след отслабване на функцията на яйчниците, могат да бъдат облекчени или отменени чрез локално заместване на липсващите женски полови хормони.
Локалното хормонално лечение може да бъде отделно или често допълващо общото хормонално лечение, ако жената продължава да страда от клинични прояви на стареене на пикочно-половата система.
При локално хормонално лечение вагинални таблетки или кремове се прилагат върху влагалището, чрез които женските хормони попадат в сухите и тънки вагинални стени. Това подобрява влагалищното овлажняване и облекчава болезнените полов акт. По този начин е възможно успешно да се предотвратят инфекции на пикочните пътища и също така да участвате в лечението на вагинални инфекции. Това лечение може да бъде успешно и в ранните етапи на изтичане на урина.
В заключение е необходимо да се подчертае, че локалното хормонално лечение се прилага само върху влагалището и практически няма общи ефекти като цялостно хормонално лечение.