- поет, драматург, преводач, автор на литература за деца и младежи, сестра на поета и политик Мартин Разус, съпруга на Ян Мартак
* 28.06.1905 Врбица
† 05.08.1964 г. Братислава
1919 - 1923 Завършила е Учителския институт в Прешов
Мария Разусова - Мартакова преподава в Долни Срни, Братислава и Мартин. Преживяла е осем години (1923 - 1931) в плодотворна и систематична работа с деца, през които се е запознала и със съпруга си, местен жител, Ян Мартак, по-късно секретар и администратор на Matica slovenská.
Тя напуска учителската професия поради болест и работи в Matica slovenská, където редактира изданието „Добре слово“ и през 1946 г. детското списание „Slniečko“. През 1948 г. тя се пенсионира с инвалидна пенсия. През 1966 г. той получава наградата „Fraňa Kráľ“ в памет за творчеството на живота си. Тя се поддаде на тежката болест, с която води борба през целия живот на 5 август 1964 г. Погребана е във Врбице.
1966: Награда „Fraňa Kráľ“ за цял живот в памет
Мария Разусова - Мартакова засегна дълбоко много области на словашката култура. Тя пише литературни профили, културни и социални характеристики, размисли, лекции, доклади и спори за изкуството на превода и езика. В допълнение към детските списания, тя е публикувала в периодичните издания „Политика“, „Народни новини“, „Циркевни листи“, Словакия, „Живена“, „Матични четание“, „Културен живот“, „Словенски поживи“ и много други.
В своята поезия тя разказа на децата в предучилищна възраст жива реч, която й позволи да развие не само въображение и въображение в тази възрастова група, но и да култивира значително езиковия израз на най-малките. Нейните текстове се характеризират с красив словашки, звънлив ритъм и приятно внушение, което събужда в душата на малкия читател усещане за естетическо преживяване, очарова ума и въображението му с живописни образи от близък до децата свят.
Преводът й също е необичайно широк, не само по отношение на езика, но и по отношение на жанра. Превеждала е поезия, проза, пиеси, либрета, народни песни и приказки. Тя превежда от руски стихотворенията на Козацка приспивна песен на „Лермонтов“, „До смъртта на Пушкин“, стихотворения на С. Маршак, Лаптев, „Проблемът с разума“ на Грибожедов. От прозата нека споменем превода на романите на Достоевски „Идиот и унижение и обида“. Превежда стихове на Ф. Грубин, Б. Немцова от чешки, югославски народни песни и пронационални приказки от сръбски. Тя превежда от френски „Киран“ на Ростанд от Бержерак и този превод е награден от Словашкото регионално бюро по време на театралната си съвпадение през 1938 г. с извънредно увеличена I. награда. Превод от немски от Х. А. Стола - Кудрун и Нибелунговия.
Поезия за деца:
1932: Цветни цветя
1932: Три приказки от небето
1934: Горе по зеленото - надолу по зеленото
1935: Heroes
1938: От пролетта до зимата
1946: На весело заседание
1948: Фламинго
1950: Zverinček
1953: Цветна градина
1953: Песен за Везни
1953: Бездомна гъска
1956: Животни за деца
1957: Хайде
1959: Хоп-хоп за хоби
1959: Летящо цвете