Една от най-известните жертви на гилотината.
Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
Възникна грешка
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
Някои се разхождат разумно и бавно в историята, други я затрупват като лятна буря, трети оставят без отговор въпроси и остават незабравими. Мария Антоанета танцува с живота си, първо с игривостта и причудливостта на дете, след това се бори със собствените си демони и наближава края на краткия си, но интензивен живот, но беше твърде късно. Той стигна до своя край, противоположен на силен и уравновесен, идентифициран със съдбата.
Мария Антоанета, дете на императорски родители Мария Терезия и Франсис Стефан от Лотарингия, е роден на 2 ноември 1755 г. в Хофбург. Те я кръстиха с името Мария Антонио Йозеф Йохан. Френското име Anotinette дойде до нейното име по-късно. Очакваше го с нетърпение от раждането си много популярен не само от педагози, но и от всички наоколо. За детството на Мария Антоанета може да се каже, че е белязано от детска игривост, жизнерадост и хармония, за което свидетелстват описанията на нейните близки, според които младата принцеса е имала „утешено лице и хората лесно са се поддавали на нейния чар“.
По това време е имало определено правило между династията Хабсбурги и династията Бурбони волтаж често ескалираше в битка, затова беше необходимо дипломатично да се подреди желаното мир, чрез създаване на асоциация между страните. Така че майката на Мария Терезия реши да реши тази дълготрайна криза брачна политика. Тя възнамеряваше да се омъжи за единадесетгодишната нищо неподозираща Мария Антония като френски дофин Луи XVI., и по този начин сключи предбрачен договор между управляващите семейства. Тъй като обаче малката Мери още не беше изучила френски език или имаше необходимия общ преглед, веднага призованите учители получиха задачата да изобразят бъдещата кралица от неспокойната ерцхерцогиня. Учителите трябваше да се справят с невниманието на Мария, повърхностен подход към ученето и мързел да се занимаваш с нещо по-задълбочено. Но четири години бяха достатъчни, за да я подготвят добре за предстоящия живот във Франция.
На 21 април 1770 г. Мария Антония язди в благородна карета към Френски, където я очакваше великолепно посрещане и годеникът Ľudovít XVI. По-късният крал на Франция и Навареза й повлия несръчен а сънлив. На 16 май 1770 г. във Версай се провежда голяма сватбена церемония и двамата съпрузи подписват брака с подписи върху пергамент. Казват, че подписването на Мария Антоанета е голяма бъркотия, която всички нарекоха неблагоприятен знак, предопределящ семейно нещастие. Сватбената церемония се състоя в традиционен дух, но брачната нощ далеч не беше приключила, тъй като престолонаследникът я преспа. Що се отнася до живота в двора, първоначално Мария Антоанета беше много трудна за понасяне, тъй като имаше строги закони на етикета, които очарователната ерцхерцогиня трябваше да контролира в детайли. Навсякъде, където се фокусираше върху поведението си, трябваше да контролира всяка усмивка и поглед. Може да се каже, че Мери живееше в някакъв вид безсъзнание, обзета от лукс и абсолютно внимание. Във френския двор нищо не излезе от нея Истински живот зад портите на Версай.
Няколко месеца след сватбата на Луис и Мери, Франция оплаква Луи XV., което изведнъж починал от едра шарка и по този начин оставил трона на младия Луи XVI. Там се оказа, че той не е най-способният владетел и че колебанието наистина не отговаря на монарха. Освен това между съпрузите дори не е имало консенсус, за да могат да го докажат баща дете. И двамата се различавали главно по темперамент. Мери беше нещо като модна икона в двора, жените искаха да бъдат като нея, а мъжете й се възхищаваха. Може да се е чувствала популярна и желана в салоните, но това не е отразено в нейното съпружеско съжителство. Бракът се сбъдна едва седем години по-късно. Говори се, че първо Чудовит е трябвало да се подложи на по-малък хирургия и едва тогава двойката може да роди първото си дете. Според специалистите годините, които го предхождат, са били доста страдание за кралицата. В писмата си тя трябваше да търпи постоянните критики на майка си, че не може да събуди страст у съпруга си. Тя издържа на всичко това доста трудно, така че постепенно падна хазарду, тя започна да харчи непропорционално за дрехи или бижута и се впусна финансови проблеми, което й спечели прякора Мадам Дефицит.
Бременността на Мери беше потвърдена през май 1778 г. и през декември тя роди здраво момиченце Мери Тереза Шарлот. Зад гърба на кралицата се говореше за нейната изневяра, но тя не можеше да направи нищо срещу речите, а критиците продължиха да измислят лъжи и интриги, подкопаващи популярността на кралицата в кралския двор. По-късно тя отново успя да забременее, но в крайна сметка това се оказа неочаквано аборт. На 22 октомври 1781 г. обаче тя най-накрая ражда момчето Шудовит Йозеф. Тя обаче вече не можеше да засили влиянието си в съда, дори като роди наследник. Междувременно през 1778 г. той се яви в съда Аксел Ферсен - държавник, дипломат и подполковник от шведския полк.