Трудовият народ на Чехословакия под ръководството на Комунистическата партия нямаше предимно опит с комунистическата тайна полиция. Изграждане на родина, укрепване на лагер на социализма и мира, беше девиз, който никой не приемаше сериозно, но повечето се държаха според него. Кой протестира
29 юни 2005 г. от 00:00 ч
Трудовият народ на Чехословакия под ръководството на Комунистическата партия нямаше предимно опит с комунистическата тайна полиция. Изграждане на родина, укрепване на лагер на социализма и мира, беше девиз, който никой не приемаше на сериозно, но повечето се държаха според него. Този, който протестира, се срещна със сила. Режимът също беше държан на крака със сила - най-страховита беше комунистическата тайна полиция на Държавна служба за сигурност.
Една вечер въведох името Halenár на www.cibulka.com. Но каква беше изненадата ми, когато забелязах на монитора си името на собствената си майка като „доверена личност“! Останах покрит със студена вода и не знаех дали виждам добре. Погледнах датата на раждане - седнах. Потърсих конкретна страница на www.upn.gov.sk според номера на тома. Тя беше записана там!
Бавно се примирявах с това: смях се хубаво, докато пишех и говорех за гущери и доносници в продължение на години и живеех сам в един апартамент с един. Чувствам се като бито куче. Майка ми почина през 1998 г., иначе щях да й задам няколко въпроса. Как успя да живее с нас, да се усмихва, да ни поднесе чиния с храна и да отиде на следващия ден да докладва за други хора на комунистическата тайна полиция?
След 1948 г. комунистите откраднаха магазин с различни стоки от родителите на майка ми в Хумен. Брат й, комунистите, открадна магазин за кожи. Съпругът й (баща ми, който все още е жив) страдаше от комунистите, защото негодниците го принудиха да напусне полицията през 1949 г., когато отказа да свидетелства срещу католически свещеник. Синът й избягал от комунистическата Чехословакия през 1969 г. Самата тя ходила редовно на църква и не забравяла да говори за вяра в Бог.
Всичко това вероятно означаваше по-малко за нея и от 1976 до 1978 г. тя докладва на комунистическата тайна полиция. В същото време нито тя, нито баща ми, нито моите братя и сестри бяха никой от нас в комунистическата партия.
Това лудост ли е? Това неразбираемо ли е? Или тогава беше нормално? Кое от изброеното е вярно за живота в управлявана от комунизма държава по примера на майка ми? Знам, че са успели да сломят човек чрез изнудване или изтезание - затова помолих NPN за копие на нейната връзка. За съжаление официалният отговор е, че нейният съюз е бил унищожен през 1982 г. Ето защо не мога да ви покажа какво е направила конкретно.
Като цяло обаче комунистите искаха да имат туристи и хотели "под палец". Затова никой не е изненадан от броя на доносниците на тайната полиция от редиците на рецепционистите и сервитьорите. По това време майка ми работеше като началник на общежитие VSŽ. В нея освен работници се настаняват и хокеисти или други гости. Мога да си представя, че е била притисната. Трябва само да отиде и да отключи вратата на стаята за другари от ДС. Или им предостави някаква информация за настанените.
В този момент мога само да изразя възмущението си от постъпката на майка си и да поискам прошка за нея. Извинете ме. Когато казах на баща си, в началото той не разбра за какво говоря. По-късно, когато видя нейното име и дата на раждане на монитора на компютъра, той се ужаси без да седне и дума. Попитах го дали знае за това. Той поклати глава. В крайна сметка той получи само кратко съобщение: "Как би могла да ми направи такова нещо!"
Аз лично вярвам, че записите на Държавна служба за сигурност са верни и доносниците са знаели какво правят. Мога само да повторя: съжалявам.