tbl 25
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Одобрен текст за решение за промяна, идентификационен номер: 2012/04907
Одобрен текст на решението за удължаване, регистрационен номер: 2012/04201
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
L-тироксин 125 Берлин-Хеми
125 микрограма, таблетки
левотироксин натрий хидрикум
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 133,0-142,0 mg левотироксин натрий хидрикум (еквивалентно на 125 mg)
mg левотироксин натрий).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Невероятно бяла до светло бежова, кръгла, леко изпъкнала таблетка с делителна черта от едната страна и 125 от другата страна.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
заместване на щитовидната жлеза при хипотиреоидизъм с всякаква етиология,
профилактика на повтаряща се гуша след резекция на щитовидната жлеза с еутиреоидна функция,
доброкачествена гуша с еутиреоидна функция,
супресия и заместителна терапия на злокачествени заболявания на щитовидната жлеза, особено след тиреоидектомия.
L-Thyroxine 125 Berlin-Chemie е показан за пациенти от всички възрасти.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Посочената доза е само препоръка. Ако функцията на щитовидната жлеза продължава, заместването с по-ниска доза може да е достатъчно.
Дневната доза се определя за всеки пациент индивидуално въз основа на резултатите от неговите лабораторни и клинични изследвания.
Лечението с хормони на щитовидната жлеза при пациенти в напреднала възраст, при пациенти с коронарна болест на сърцето, при пациенти с тежък или продължителен хипотиреоидизъм трябва да се започва с повишено внимание, при ниски начални дози. Дозите се увеличават след малки добавки и по-дълги интервали между увеличенията и с често наблюдение на нивата на тиреоидния хормон.
Клиничният опит потвърждава, че при ниско тегло на пациента, ниските дози от лекарството са достатъчни за лечение на мащабна гуша нодоза.
Тъй като нивата на Т4 или свободен Т4 при някои пациенти могат да бъдат повишени, определянето на нивата на TSH е по-подходящо за проследяване на терапията.
Педиатрични пациенти с вроден и придобит хипотиреоидизъм:
поддържащата доза обикновено е 100-150 μg левотироксин на m 2 телесна повърхност на ден
за новородени и деца с вроден хипотиреоидизъм е важно ранното започване на лечение с левотироксин, първоначалната препоръчителна доза е 10-15 μg левотироксин/kg телесно тегло през първите три месеца. След това дозата се коригира индивидуално въз основа на клиничните находки и нивата на хормоните на щитовидната жлеза и TSH.
За деца с придобит хипотиреоидизъм препоръчителната начална доза е 12,5 - 50 μg левотироксин/ден. Дозата трябва да се увеличава постепенно на всеки 2-4 седмици въз основа на клиничните находки и нивата на тиреоидни хормони и TSH, докато се достигне дозата за пълно заместване.
Дозировка при пациенти в напреднала възраст
Дозировката и контролът на терапията трябва да бъдат съобразени с индивидуалното състояние на пациента, напр. при сърдечни заболявания, редовно проследяване на нивата на TSH.
Пациентът ще приема цялата дневна доза неподключена сутрин на гладно поне 30 минути преди закуска и ще пие много вода.
На децата се дава пълната дневна доза поне ½ часа преди първото хранене за деня.
За деца е възможно да смачкате таблетката в малко вода (10-15 ml) и да приложите тази суспензия с друга течност (5-10 ml), като суспензията трябва винаги да е прясно приготвена.
При хипотиреоидизъм и след тиреоидектомия при злокачествени заболявания на щитовидната жлеза - обикновено за цял живот.
При еутиреоидна гуша и профилактика на повтаряща се гуша - няколко месеца или години за цял живот.
При адювантна терапия за тиреостатично лечение на хипертиреоидизъм - според продължителността на тиреостатичното лечение;
При еутиреоидна гуша 6 месеца до две години.
Ако терапията с L-тироксин 125 Берлин-Хеми не е била ефективна през тези периоди от време, трябва да се обмислят други терапии.
4. 3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Нелекуван хипертиреоидизъм от всякакъв произход.
Нелекувана надбъбречна недостатъчност.
Нелекувана хипофизна недостатъчност.
Остър миокарден инфаркт.
Едновременната употреба на левотироксин и тиреостатични лекарства е противопоказана при бременност.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Следните заболявания или състояния трябва да бъдат изключени или лекувани преди започване на хормонално лечение:
- коронарна болест на сърцето,
- хипофизна и/или надбъбречна недостатъчност,
- автономия на щитовидната жлеза.
При коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност или тахиаритмии, неостър миокардит, продължителен хипотиреоидизъм или при пациенти, които вече са прекарали миокарден инфаркт, трябва да се избягва дори лек, индуциран от лекарства хипертиреоидизъм. При тези заболявания е необходимо по-често проследяване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза (вж. Точка 4.2).
При вторичен хипотиреоидизъм трябва да се установи дали пациентът страда от съпътстваща надбъбречна недостатъчност. В този случай първо трябва да се осигури заместване (хидрокортизон).
При съмнения за автономност на щитовидната жлеза се препоръчва TRH тест или потискаща сцинтиграма.
При жени в менопауза с повишен риск от остеопороза, функцията на щитовидната жлеза трябва да се проследява по-често по време на терапията с левотироксин, за да се предотвратят надфизиологичните нива на левотироксин в кръвта.
Тиреоидните хормони не трябва да се използват за намаляване на теглото. При еутиреоидни пациенти нормалните дози не предизвикват намаляване на теглото. По-високите дози могат да причинят сериозни или животозастрашаващи странични ефекти, особено в комбинация с някои продукти за отслабване.
Преминаването от предписана терапия с левотироксин към други лекарствени продукти с хормони на щитовидната жлеза трябва да се наблюдава чрез лабораторни диагностични тестове и проследяване на клиничните параметри.
За информация относно диабетици и пациенти, лекувани с антикоагуланти (вж. Точка 4.5).
Съобщават се много редки случаи на хипотиреоидизъм при едновременно лекувани пациенти
севеламер и левотироксин. Поради това се препоръчва внимателно наблюдение при тези пациенти
Нива на TSH (вж. Точка 4.5).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Левотироксинът може да намали ефекта на антидиабетните лекарства. Следователно нивата на кръвната захар при диабетици трябва да се проверяват редовно, особено в началото на лечението с хормони на щитовидната жлеза, и лекарят трябва да коригира дозата на антидиабетното лекарство, ако е необходимо.
Тъй като левотироксинът измества антикоагулантите от тяхното свързване с протеините, когато се прилага едновременно с лекарства, които инхибират коагулацията, ефектът им може да бъде усилен. Следователно, по време на съпътстващо лечение трябва да се следи редовното съсирване на кръвта и да се коригира дозата на антикоагуланта, ако е необходимо.
Йонообменници на основата на смола:
Холестирамин, холестипол, колесевелам или калциевите и натриевите соли на полистиреновата сулфонова киселина инхибират абсорбцията на левотироксин, поради което те трябва да се прилагат 4-5 часа след доза L-тироксин 125 Берлин-Хеми.
Антиациди, съдържащи алуминий, железни соли, калциев карбонат:
Когато се прилага едновременно с тези лекарства, абсорбцията на L-тироксин 125 Berlin-Chemie може да бъде намалена и следователно трябва да се приема поне 2 часа по-рано.
Севеламер и лантанов карбонат:
Те могат да намалят бионаличността на левотироксин. Следователно, L-тироксин 125 Берлин-Хеми трябва да се прилага
поне 1 час преди или 3 часа след приложение на севеламер или лантанов карбонат (вж
Инхибиторите на тирозин киназата (т.е. иматиниб, сунитиниб) могат да намалят ефикасността на левотироксин. Поради това се препоръчва мониториране на функцията на щитовидната жлеза при пациенти в началото и в края на комбинираната терапия. Дозата на левотироксин трябва да се коригира, ако е необходимо.
Пропилтиоурацил, глюкокортикоиди, b-блокери:
Тези лекарства инхибират превръщането на Т4 в Т3.
Салицилати, дикумарол, високи дози фуроземид (250 mg), клофибрат, фенитоин:
Те могат да изместят левотироксин от свързването с протеини и да увеличат плазмените нива на свободен тироксин Т4.
Амиодарон и йод-съдържащи контрастни вещества:
Високото съдържание на йод може да повлияе както на хипертиреоидизъм, така и на хипотиреоидизъм. Особено внимание трябва да се обърне на пациенти с нодуларна гуша с възможност за недиагностицирана автономност. Поради ефекта на амиодарон върху функцията на щитовидната жлеза, може да се наложи да се коригира дозата на L-тироксин 125 Berlin-Chemie.
Салицилати, дикумарол, високи дози фуроземид (250 mg), клофибрат, фенитоин:
Те могат да изместят левотироксин от свързването с протеини и да увеличат плазмените нива на свободен тироксин Т4.
Естроген-съдържащи контрацептиви или заместителна терапия след хоменопаузален хормон:
Те увеличават нуждата от добавки с левотироксин.
Сертралин и хлорохин/прогуанил:
Те намаляват ефективността на левотироксин и повишават серумните нива на TSH.
Лекарства, които индуцират чернодробна ензимна активност:
Барбитурати, рифампицин, карбамазепин и други лекарства, които повлияват чернодробните ензими, могат да увеличат чернодробния клирънс на левотироксин.
Намаляване се наблюдава при едновременна терапия с левотироксин и лопинавир/ритонавир
Ефикасност на левотироксин. Следователно, съпътстваща терапия с левотироксин и протеазни инхибитори
препоръчва внимателно проследяване на клиничните симптоми и функцията на щитовидната жлеза.
Те могат да намалят чревната абсорбция на левотироксин. При деца, лекувани с левотироксин
за вроден хипотиреоидизъм и е имал соева диета, се наблюдава повишаване на серумния TSH.
За постигане на нормални серумни нива може да са необходими необичайно високи дози левотироксин
Нива на Т4 и TSH. По време на и след това е необходимо внимателно проследяване на серумните нива на Т4 и TSH
прекратяване на соевата диета, може да се наложи коригиране на дозата на левотироксин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Тиреоидната хормонална терапия трябва да бъде последователна, особено по време на бременност. Въпреки широкото им приложение по време на бременност, неблагоприятният ефект на левотироксин върху бременността или върху здравето на плода или новороденото все още не е известен. При бременни жени повишената нужда от левотироксин се дължи на нивата на естроген. Следователно, функцията на щитовидната жлеза трябва да се следи по време на бременност и дозата да се коригира, ако е необходимо.
Употребата на левотироксин като адювант при лечението на хипертиреоидизъм с тиреостатици е противопоказана по време на бременност поради необходимостта от използване на тиреостатици в по-висока доза. Тиростатиците, за разлика от левотироксина, могат да преминат плацентарната бариера при ефективна доза и да причинят фетален хипотиреоидизъм. Ако бременна жена е диагностицирана с хипертиреоидизъм, като монотерапия могат да се използват тиреостатици с ниски дози.
По време на бременност трябва да се изключи супресивният тест.
Лечението с хормони на щитовидната жлеза трябва да бъде последователно по време на кърмене. Към днешна дата неблагоприятният ефект на левотироксин върху здравето на новороденото е неизвестен. Количеството хормони на щитовидната жлеза, екскретирано в кърмата по време на кърмене, дори при високи дози левотироксин, не достига ниво, което води до хипертиреоидизъм или потискане на секрецията на TSH при новороденото.
При бременни жени повишената нужда от левотироксин се дължи на нивата на естроген. Следователно функцията на щитовидната жлеза трябва да се следи след бременност и дозата да се коригира, ако е необходимо.
По време на кърмене трябва да се изключи супресивният тест.
Няма данни от проучвания за нарушен фертилитет при мъжете или жените
нито има подозрение или индикация за такъв ефект.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
За оценка на честотата на нежеланите реакции се използва следната скала:
При правилно лечение с L-тироксин-125 Берлин-Хеми нежеланите реакции са малко вероятни въз основа на клинична преценка и лабораторни тестове. Ако пациентът не понася дозата в редки случаи, в случай на предозиране или много бързо увеличаване на дозата в началото на лечението, могат да се появят симптоми, типични за хипертиреоидизъм: сърцебиене, аритмии, особено тахикардия, ангина пекторис, дискомфорт, мускулна слабост и спазми, чувство на топлина, хиперхидроза, тремор, вътрешно безпокойство, безсъние, диария, загуба на тегло, главоболие, менструални нарушения. Треска, повръщане, както и псевдотуморен мозък (особено при деца) могат да се появят като нетипични симптоми. Ако се появят тези симптоми, дневната доза се намалява или лечението се спира за няколко дни. Препоръчва се лечението да започне отново веднага щом нежеланите реакции отзвучат, но трябва да се обърне повече внимание на дозирането.
В случай на свръхчувствителност към левотироксин или към някое от помощните вещества, могат да се появят алергични реакции към кожата или дихателната система. Анафилактичен шок е докладван само в единични случаи, като в този случай лечението трябва да бъде прекратено.
4.9 Предозиране
Повишаването на нивата на Т3 е по-надежден индикатор за предозиране, отколкото увеличаването на нивата на Т4 и свободните Т4. Симптомите на предозиране и интоксикация включват леко до тежко повишаване на скоростта на метаболизма (вж. Точка 4.8 Нежелани реакции).
Дози до 10 mg левотироксин при самоубийствена интоксикация се понасят без усложнения. Сериозно животозастрашаващо увреждане на жизнените показатели (дишане и кръвообращение) е малко вероятно, освен при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване. Независимо от това, случаи на тиреотоксична криза, конвулсии, сърдечна недостатъчност и кома и отделни случаи на внезапна сърдечна смърт са съобщени при пациенти след продължителна злоупотреба с левотироксин.
При остро предозиране гастроинтестиналната абсорбция може да бъде намалена чрез прилагането на активен въглен. Лечението обикновено е симптоматично и поддържащо. В случай на тежки бета-симптоматични ефекти като тахикардия, тревожност, възбуда или хиперкинезия, симптомите могат да бъдат облекчени чрез приложението на бета-блокери. Тиреостатиците са неподходящи, тъй като щитовидната жлеза е напълно потисната.
След поглъщане на екстремни дози (опит за самоубийство), плазмаферезата може да бъде полезна.
ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: тиреоидни хормони
ATC код: H03A A01
Синтетичният левотироксин, открит в L-Thyroxin 125 Berlin-Chemie, е идентичен по ефект на щитовидния хормон от биологичен произход. Тялото не прави разлика между ендогенно произведен левотироксин и екзогенен. След частично превръщане в лиотиронин (Т3), особено в черния дроб и бъбреците, и след преход към телесни клетки, хормоните на щитовидната жлеза оказват специфично влияние върху развитието, растежа и метаболизма на тялото чрез активиране на Т3 рецепторите.
Клиничен ефект и безопасност
Заместването на хормоните на щитовидната жлеза нормализира метаболитните процеси. Например, повишеният холестерол в контекста на хипотиреоидизъм е значително намален след приложение на левотироксин.
5.2 Фармакокинетични свойства
След употреба на гладно, в зависимост от обработката на галена, се абсорбират максимум 80%
левотироксин, особено в тънките черва. Максималните плазмени нива се достигат за около 6 часа
след нанасяне. След началото на пероралното приложение може да се очаква терапевтичен ефект след 3 до 5 дни.
Обемът на разпределение е 0,5 l/kg. Повече от 99% от левотироксин се свързва с плазмените протеини.
Метаболитният клирънс е приблизително 1,2 l плазма/ден, разграждането настъпва главно в черния дроб,
бъбреци, мозък и мускули.
Поради високата степен на свързване с протеините, само малко количество хормони на щитовидната жлеза влиза в хемодиализата.
5.3 Предклинични данни за безопасност
а) Остра токсичност
Острата токсичност на левотироксин е много ниска.
б) Хронична токсичност
Хроничната токсичност се наблюдава при различни животински видове (плъхове, кучета). Хепатопатия, спонтанна нефроза и промени в теглото на органите са наблюдавани при плъхове при високи дози.
Не са открити значителни странични ефекти при кучета.
в) Канцерогенен и мутагенен потенциал
Не са провеждани дългосрочни проучвания върху животни. Няма експериментални данни за мутагенния потенциал на левотироксин. Понастоящем няма данни за развитието на увреждане на потомството от геномни промени в резултат на хормони на щитовидната жлеза.
Само много малка част от хормоните на щитовидната жлеза преминават през плацентарната мембрана.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Калциев хидрогенофосфас дихидрикус, целулозен микрокристалин,
карбоксиметиламил натрикум (тип А), декстрин (от царевично нишесте),
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 25 ° C.
6.5 Данни за опаковката
Блистер от алуминиево фолио, покрито с алуминиево фолио.
Съдържание на опаковката: 25, 50 и 100 таблетки
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания за изхвърляне. Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания
върнете се в аптеката.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Glienicker Weg 125
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО