Замисляли ли сте се как всъщност любовта засяга човешкото тяло? Със сигурност всеки, който е бил истински влюбен поне веднъж, знае нейните приповдигнати симптоми. Приток на ендорфини, експлозия на щастие. Човек, който се влюбва, докато открива ново измерение на живота с петна от пръчка. Светът изведнъж е пълен с цветове, аромати, радост от всяко малко нещо. Само една мисъл за любим предмет и усмивка се появяват неволно на устните. Човек не може да не мисли за моменти заедно, откраднати моменти на невероятно щастие.

болест

Любимият човек има желанието да танцува, да крещи и да осъзнае с пълна сила колко прекрасен може да бъде на света. Чувството за безгрижие, като перо на лесно щастие, го изпомпва с нови и нови приливи на енергия, които предизвикват у него завиден поглед към света. Изведнъж той изглежда има три пъти повече сила и жизнена енергия; изведнъж изглежда дори невъзможно. И какво следва? Ако всичко се развива добре, фазата на влюбването постепенно прераства в по-малко еуфорично, но още по-дълбоко и незаменимо чувство - в любов.

Любовта като лекарство

Любовта има невероятна сила. Той връща живота, разнообразните му вкусове и чувства. Не само това. Той дава дарбата да лекува всички досега болезнени рани или разочарования. Любовта е импулс, който ще ни донесе преливаща радост и благодарност. Той е най-великият магьосник, защото може да даде на човек, който вече е загубил всичко, вътрешното усещане да бъде открит отново, разкривайки му смисъла на живота. Любовта е като вътрешен двигател, който ни започва с всяка, дори и малка доза. Възстановява силите и желанието за живот. Какво може да бъде по-красиво? Какво може да бъде по-важно? Какво може да бъде по-рядко? Наистина няма по-силно лекарство за събуждане на човек. Просто е така: Любовта лекува, защото има силата да вдъхне в живота забравена жар.

Любов дори като крадец на живота

Но любовта има много форми. Несподелена или предадена, тя носи усещане за огромна загуба вместо изблици на щастие. Човек се чувства празен, счупен, губи смисъла на живота. Той няма причина да се бие, диша, живее. Колкото любовта харесва, толкова може и мъченията. От височините, които тя ни показа, ударът е много болезнен, понякога фатален. Доказателство за това са житейските съдби около нас. Опитите за самоубийство след раздялата или загубата на близък не са и не са били рядкост от появата на човечеството и човешките емоции.

Човекът е роден да обича и е бил обичан. Без да изпълни тази вътрешна нужда, той чувства, че му липсва нещо съществено, че животът му се движи към самотата. Посегването на живот за любов обаче е фатална грешка. Казват, че няма лечение за разбитото сърце. Е, не е съвсем така. Любовта идва при нас или като светлина, или като тъмнина, в зависимост от това, което трябва да научим по пътя на живота. Тези, които не преодолеят фазата на болката и загубата, няма да научат, че дори след най-голямата буря, слънцето винаги ще изгрява в крайна сметка. В болката се ражда знанието.

Любов срещу болест?

Можем ли да се разболеем от любов? Не от любов, любовта е дар на жизненост. Ако обаче страдаме твърде дълго за нея, страданието може да доведе и до физическо заболяване. Болестта на душата прераства в болест на тялото като сигнал към организма, че вече не управлява и се нуждае от промяна, помощ. В нашите сили ли е да повлияем на тази ситуация? Къде всъщност правим грешка? Ние се придържаме към любимия човек толкова силно, че нещо друго, съществено ни избягва. Страданието е възможност за човека да порасне, да погледне истината на живота, за която още не е съзнавал. Знанието се ражда в болка. От нас зависи да го разберем, да се освободим от миналото и да можем да отидем по-мъдри.

Това обаче не винаги се случва. Ако страданието ни се превърне в омраза или други негативни мисловни процеси и емоции, това е нашата вина. Ако се придържаме към грешните мисловни навици, ние сме тръгнали по път, който иска уроци. В зависимост от нашите грешки болестите идват в живота ни. Не като данък върху грешките, а като предупреждение, че правим нещо нередно. Ако разберем това послание и успеем да го променим навреме, ще бъдем излекувани.

Невидимият свят на мислите крие огромна сила. Тайните на тази сила не спят много психотерапевти, които са разбрали, че състоянието на нашата душа отразява качеството на нашето здраве. И така, какво мислите? Че наистина сами сме причинили всички болести?