Стратегията за лечение на диабет тип 2 се състои от няколко стъпки. Ако корекцията на начина на живот, диетата и упражненията не постигнат оптимален контрол на кръвната захар в рамките на 1 до 3 месеца, трябва да се започне лечение с таблетки. Понякога е необходимо да се започне лечение с таблетки или инсулин веднага щом се открие диабет.
При диабет тип 1 се използват различни видове инсулин. Терапията с таблетки е неподходяща.
Изборът на определен вид лечение зависи от диабетолога и през последните години се подчертава индивидуалният подход към пациента.
Лекарствата, използвани за понижаване на кръвната захар, действат по различни начини. Някои насърчават секрецията на инсулин от панкреаса, други повишават чувствителността на тъканите към инсулин, намаляват инсулиновата резистентност, като по този начин насърчават производството и усвояването на кръвната захар, трети забавят разграждането на сложни въглехидрати в червата или усвояването на захарта обратно в урината.
Повечето лекарства се дават в таблетки (перорални антидиабетици), с изключение на инсулин и глюкагоноподобни пептид-1 агонисти (Victoza, Byetta, Bydureon, Lyxumia), които се прилагат чрез инжектиране.
Лечение на диабет тип 2
- 1. Лекарства, които стимулират секрецията на самоинсулин от панкреаса
- а. сулфонилурейни производни (глипизид, гликлазид, гликвидон, глимепирид, глибенкламид)
- б. производни на меглитинид (репаглинид, натеглинид)
- 2. Лекарства, които повишават инсулиновата чувствителност
- а. бигуаниди (метформин)
- б. тиазолидиндиони (пиоглитазон)
- 3. Лекарства, които ограничават абсорбцията на глюкоза от червата - инхибитори на ензима алфа-глюкозидаза
- 4. Подобрители на инкретина
- а. глюкагоноподобни пептид-1 агонисти (екзенатид, лираглутид, ликсисенатид, ексенатид LAR)
- б. инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (ситаглиптин, вилдаглиптин, саксаглиптин, линаглиптин)
- 5. Лекарства за намаляване на повторното поемане на глюкоза в урината - Инхибитори на натриев глюкозен транспортер 2 (дапаглифлозин)
- 6. Инсулин (човешки инсулин и инсулинови аналози)
В началото на лечението се използва само един вид хапчета. Ако метаболитната компенсация е нарушена, се добавя друг вид таблетки с различен механизъм на действие или инсулин или подобрител на инкретина. Таблетките, както и инсулинът трябва да се приемат редовно и в дозите, препоръчани от диабетолога. Целта на лечението на диабета е също да се постигне адекватно телесно тегло.
Ефектът от лечението трябва да се проследява посредством отделен контрол на кръвната захар (самоконтрол), важно е да има редовен (3-4 месечен) контрол на лечението на диабета и консултация за здравословното състояние с диабетолог в амбулаторния център клиника, която също ще направи оценка на възможните странични ефекти от лечението.
Метформин (търговско наименование: Stadamet, Metformin, Metfogamma, Siofor, Glucophage и други) се счита за лекарството на първо място при лечението на диабет тип 2. Трябва да се използва при всеки диабет тип 2, който се нуждае от лечение с таблетки, независимо от теглото, предвид усложненията и противопоказанията на лекарството. Лечението понякога включва нарушено храносмилане (коремна болка, гадене, диария), което обикновено е преходно и може да бъде намалено чрез постепенно увеличаване на дозата или препарат със забавено освобождаване (Glucophage XR). Лечението не води до напълняване.
Сулфонилурейни продукти (Търговско наименование: Gliclada, Diaprel MR, Glimepiride, Glibezide, Oltar, Glucotrol XL, Minidiab и други) са ефективни за намаляване на кръвната захар. Най-честите нежелани реакции при сулфанилурейните производни са хипогликемия (ниска кръвна захар) и възможно наддаване на тегло. Рискът от тези нежелани реакции може да бъде намален чрез правилно дозиране и използване на сулфанилурейни продукти - гликлазид и глимепирид.
Тиазолидиндиони (пиоглитазон, търговско наименование: Actos) се използват в случай на непоносимост към метформин или в комбинация с метформин и/или сулфонилурейно производно, ако не може да се постигне оптимален метаболитен контрол с предишно лечение. Понякога те причиняват подуване на долните крайници и наддаване на тегло.
Алфа-глюкозидазни ензимни инхибитори са полезни за повлияване на повишаването на кръвната захар след хранене. Те могат да причинят подуване на корема или диария. У нас употребата им е ограничена за този страничен ефект.
Подобрители на инкретина понижават кръвната захар в зависимост от приема на храна. Те се използват в комбинация с други лекарства (метформин, сулфанилурейни продукти). Подобни на глюкагон пептид-1 агонисти (търговско наименование: Victoza, Byetta, Bydureon, Lyxumia) не само понижават нивата на кръвната захар, но и водят до намаляване на телесното тегло и кръвното налягане. Първоначалният им страничен ефект може да бъде усещане за гадене (повръщане), което обикновено постепенно изчезва по време на лечението. Инхибиторите на дипептидил пептидаза-4 (търговско наименование: Januvia, Galvus, Onglyza, Trajenta) имат минимални странични ефекти и са неутрални по отношение на теглото. Съществуват и в комбинация с метформин (търговско наименование: Janumet, Eucreas, Comboglyze, Jentaduetto)
SGLT2 инхибитори (лекарства, които намаляват обратното поемане на глюкоза в урината) (ком. наименование: Forxiga) причиняват повишена екскреция на захар в урината. Освен че понижават кръвната захар, те също имат положителен ефект върху телесното тегло и високото кръвно налягане. При използването им се изисква повишен прием на течности от поне 0,5 литра/ден. Те са подходящи само за пациенти под 75-годишна възраст, без настоящи и предишни заболявания на пикочно-половата система, тъй като те могат да увеличат податливостта към възпалителни заболявания на пикочно-половата система, особено при жените.
В допълнение към лекарствата за понижаване на кръвната захар, пациентът с диабет често се нуждае от други лечения, особено лекарства за повлияване на нарушение на метаболизма на мазнините, лекарства за високо кръвно налягане и, в зависимост от състоянието, малки дози лекарства, наречени антитромбоцитни средства, които са използва се за намаляване на риска от образуване на кръвни съсиреци и запушвания приток на кръв към важни области на тялото като сърцето или мозъка.
Въпреки че промените в диетата и начина на живот остават начело в лечението на диабет тип 2, повечето пациенти (80-90%) се нуждаят от добавяне на някои лекарства, за да се постигне оптимална метаболитна компенсация, което намалява риска от дългосрочни усложнения на диабета.