За разлика от повечето други инфекциозни заболявания, херпес зостер (HZ) вече може да бъде лекуван с причинно ефективни антивирусни лекарства.
Системната причинно-следствена антивирусна терапия е напълно ефективна, ако започне през първите 72 часа след появата на първите ефлоресценции на херпес зостер.
Принципи на индикация:
- зостер в главата, когато съществува риск от ушна или офталмологична HZ
- при хора над 50-годишна възраст, когато съществува повишен риск от постзостерна невралгия
- когато е засегнат голям сегмент от телесната повърхност
- в случай на лигавици
- при имуносупресия (опасност от разпространение!)
- за нетипични симптоми
Това лечение е неефективно и неефективно в случай на вече сухи везикули, когато кожните лезии са под формата на сухи корички. В този случай вирусната репликация вече не може да се разглежда и следователно не може да се очаква ефектът от терапията.
Изключения, когато е необходимо да се започне антивирусно лечение дори след пропускане на трите дни:
- наличието на скорошни везикули все още продължава
- наличието на признаци на висцерално разпространение на вируса
- Флорида HZ ophtalmicus или oticus
- имуносупресиран пациент
Виростатиците, за съжаление, нямат способността да влияят на латентния стадий на херпесните вируси! Въпреки че ускоряват заздравяването (т.е. предотвратяват репликацията на вируси), те обикновено не засягат усложненията от имунопатологични причини (напр. Церебелит, G-B синдром).
Антивирусната терапия причинява палиация, но не засяга риска от последваща постхерпетична невралгия. Въпреки този факт, късното лечение ограничава възможностите за терапевтични възможности.
Текущата терапия се извършва с помощта на три налични таблетки за смучене:
АЦИКЛОВИР (ZOVIRAX, HERPESIN, VIROLEX)
ВАЛАЦИКЛОВИР (VALTREX)
ФАМЦИКЛОВИР (FAMVIR)
Възможно е да се използват други вещества за лечение, но дозировката им не е окончателно определена или това лечение е запазено за изключителни случаи:
- БРИВУДИН (HELPIN), формуляр само за човек
- СОРИВУДИН форма само на човек
- ГАНЦИКЛОВИР само форма i.v.
- FOSCARNET (FOSCAVIR) само форма i.v.
ACICLOVIR (ACV) производно на гуанидин (= аналог на нуклеозид гуанозин )
У нас това представлява препарат за медицински избор.
В заразена клетка той се фосфорилира по сложен начин до ACICLOVIR-TRIFOSPHAT (вирусно фосфорилиране на тимидин киназа), което е самото активно вещество, т.е. конкурентен инхибитор. ACV-TRIFOSPHATE действа като инхибитор и по този начин фалшив субстрат за специфична за вируса ДНК полимераза и по този начин предотвратява синтеза на вирусна ДНК, без да влияе значително на нормалните събития в клетката.
Предимства на ACV:
- приложение i.v. също на човек
- добра поносимост и висок профил на безопасност
- единственият одобрен антивирусен препарат за употреба при имунодефицитни пациенти
- може да се дава на деца (дори новородени)
- без данни за тератогенност и мутагенност р употреба при бременност
- в модифицирана доза е възможно приложение в гериатрията и при промяна на бъбречните функции
Недостатъци на ACV:
- ефективен ефект само при високи концентрации
- относително ниско използване на органи (15-30%)
- относително кратък плазмен полуживот (2,5-4,0 часа) Þ често дозиране на ACV
Пероралният ACV, когато се прилага в рамките на 48 до 72 часа от появата на краста, е ефективен при лечение на офталмологична краста, но има ограничен ефект върху зостер в други области.
Интравенозният ACV подобрява скоростта на зарастване на зостерния обрив и намалява прогресията и образуването на нови везикули.
Изглежда, че ACV не влияе на постхерпетичната невралгия, но може да съкрати болката по време на инсулт (= болка, свързана с зостер).
Дозиране на ACV:
от: | 5 х 800 мг | = оптимална доза 6-10 дни |
= 800 mg за 4 часа през деня | (= без нощна доза) | |
i.v.: | възрастни и деца над 2 години: | |
10mg/kg тегло б 8 часа. | 7-10 дни | |
(минимум 4-5 дни) |
При определени обстоятелства може да е по-удобно да се изчисляват дозите на ACV, като се използва телесна повърхност. Например, при екстремна кахексия (5mg/kg съответства на 250mg/m 2) или при затлъстяване (210 mg/kg съответства на 500 mg/m 2).
FAMCICLOVIR (FCV) и VALACICLOVIR (VCV)
Те са т.нар пролекарства, т.е. Вещества, които се трансформират в самото активно вещество след перорално приложение = метаболити:
FCV и PENCICLOVIR (PCV)
VCV и ACICLOVIR (ACV)
VCV следователно е метаболитен предшественик на ACV с подобрена бионаличност (54%), което е 3-5 пъти по-високо в сравнение с оралната форма на ACV. Резултатът е бързо постигане на високи серумни концентрации (сравними с i.v. приложение на ACV), когато се прилага на по-редки интервали.
FCV в сравнение с ACV, той достига високи концентрации в клетката (77%) и има значително по-дълъг вътреклетъчен полуживот (10 - 20 пъти). Активността му върху ДНК полимеразата на сфинктерния вирус обаче е в пъти по-ниска от тази на ACV. Твърди се, че значително намалява честотата, продължителността и интензивността на постхерпетичната невралгия; при пациенти над 50-годишна възраст намаляването е до 3 пъти по-силно.
VCV: | 1000 mg за 8 часа след. | 7 дни |
(1000 mg за 12 часа p.o. | 7 дни) | |
FCV: | 500 - 750 mg за 8 часа след. | 7 - 10 дни |
(500 mg за 12 часа p.o. | 7 дни) |
Недостатъци на VCV и FCV:
- KI за възраст 18 години
- KI за имуносупресирани пациенти
- относителна ДИ по време на бременност
- абсолютен KI в лактацията
FOSCARNET
Лекарството i.v. възможности за лечение на ACV-резистентни HZ инфекции (много често при HIV позитивност). Активността на този ненуклеозиден аналог не зависи от фосфорилирането от тимидин киназите.
Действа върху обратната транскриптаза на ХИВ (вероятно в комбинация с други видове антивирусни средства)
КОРТИКОСТЕРОИДИ
Използването им е противоречиво. Понякога препоръчителната доза е 60 mg преднизон дневно в продължение на 21 дни, особено при пациенти на възраст над 50 години (освен ако нямат CI).
Стероидите не влияят на последващото развитие на постхерпетична невралгия при високорискови пациенти, но подобряват качеството им на живот.
Общо симптоматично лечение това е просто адювант. Витамините от група В са доминиращи, витамин Е е използваем, аналгетиците не са задължителни.
Местно лечение изисква прилагането на подходящи дезинфектанти, прилагането на разтвори на калиев перманганат не е противопоказано.
Използването на течни прахове е остаряло, негативите надвишават ползите.
ТЕМА КАПСИЦИН
Капсаицинът е изолат на остра люта чушка и в момента е единственото лекарство, одобрено за постхерпетична невралгия. Действа чрез изчерпването на Р-веществото.
Първо, причинява неприятно усещане за парене, което се заменя с анестезия. МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО НА НЕОБРАЗЕНА КОЖА, БЕЗ ОСТРА СПА.
Ако се развие херпесна невралгия, лечението има слаб или никакъв ефект.