Куче Баскервил
автора: Артър Конан Дойл
Герои: Шерлок Холмс, д-р Уотсън, сър Хенри, Джак Стейпълтън
Когато Уотсън влезе в трапезарията, Шерлок Холмс вече закусваше. Уотсън отиде до камината и започна да гледа дървената пръчка, която техният гост беше забравил предишната вечер. Холмс започна да разпитва Уотсън в клуба. Д-р Уотсън му каза мнението си. - похвали го Холмс. Това зарадва Уотсън, но това, което последва, не го направи. Холмс се съгласи с него, но опроверга най-новите теории на Уотсън. Той направи нови хипотези, които се потвърдиха за миг. Собственикът на клуба влезе в стаята. Беше д-р Джеймс Мортимър. Той дойде да се консултира с Холмс. Холмс седна и внимателно изслуша какво му казва д-р Мортимър. Извади от джоба си стара хартия и прочете старата легенда за замъка Баскервил. Мортимър говори за безмилостния Юго Баскервил, който отвлече момиче от квартала. Момичето успя да избяга до тресавището. Говореше се, че Юго продал душата си на дявола, само за да настигне момичето. Приятелите му ги последваха. Хюго и момичето бяха намерени мъртви в бездната. До Хюго стоеше адско куче с кървав папагал. Младите мъже се надпреварваха с каквото могат. Мортимър прочете легендата, след което извади вестник. Тайнствената смърт на сър Чарлз Баскервил е писана във вестниците. Холмс се заинтересува от този случай.
На следващия ден най-близкият роднина на сър Чарлз, сър Хенри Баскервил, трябваше да пристигне в Лондон. Холмс даде съвет на Мортимър и след това помоли Уотсън да го остави на мира. Прекара цял ден в размисли за този интересен случай. На следващия ден д-р Мортимър и сър Хенри посетиха Холмс и Уотсън. Хенри още не знаеше за легендата. Той обаче планирал да посети Шерлок Холмс. На сутринта той получи прекрасно писмо. Случаят започна да се заплита все повече и повече. Холмс намери сър Хенри да бъде наблюдаван. Сър Хенри остана в Лондон още два дни. През тези два дни за сър Хенри изчезнаха две различни обувки. Просто изглеждаше като грешка за всички, но Холмс не смяташе така. Хенри реши да продължи дейността на чичо си. Холмс вече имаше някои улики, но след известно разследване уликите му избледняха и той беше в началото. Той не искаше сър Хенри да отиде сам, затова попита Уотсън. Той се съгласи. Сър Хенри, д-р Уотсън и д-р Мортимър тръгнаха към замъка Баскервил. Сър Хенри беше пряко очарован от това място. Полицейските служители обаче се придвижват из целия регион, защото опасен затворник е избягал.
Бариморите посрещнаха сър Хенри в замъка Баскервил. Замъкът беше тъмен. Това направи странно чувство както у д-р Уотсън, така и в сър Хенри. През първата нощ, когато Уотсън не можа да заспи, той чу шумове. На следващата сутрин беше малко по-добре. Сър Хенри направи някакви документи и фактури и Уотсън огледа района. Той отиде при началника на пощата, за да провери дали Баримор е получил телеграма в собствените си ръце. Оказа се, че жена му го е поела. На връщане господин Стейпълтън го спря. Говореха известно време за смъртта на сър Чарлз и след това за блатата. Стейпълтън много добре познаваше блатата. След известно време той започна да преследва муха през блатото. Уотсън само го гледаше, когато госпожица Стейпълтън се приближи до него. Тя го предупреди, че това е сър Хенри. Уотсън беше заинтригуван. Тогава Стейпълтън избяга напълно и представи сестра си. Говореха известно време за живота на блатата. Искаха да го поканят на обяд, но Уотсън отказа. Мис Стейпълтън все пак го настигна и му каза да не го приема сериозно преди това. Но Уотсън започна да мисли за това.